Защо тайничко мразя мъжа си

| от Ба Еубанк, Red Tricycle* |

Не мразя съпруга си като човек. Той не е лошо момче. Той е добър съпруг и страхотен татко. Но всъщност мразя факта, че той се превърна в баща.

Нека си го кажем честно: на бащите им е лесно. Сигурна съм, че всеки баща, който чете това, внезапно подскача и вади свой собствен списък как им е по-трудно.

Затова нека да ви го разясня подробно.

Майките отглеждат мъничкото човече в телата си в продължение на девет дълги, мъчителни месеца. Страдаме от гадене, възпалени гърди и стабилно наддаване на килограми, които може да отнемат години, за да се свалят, ако изобщо се случи.

Трябва да избутаме това малко човече извън телата си, което е най-болезненото нещо, което човек може да преживее в живота си. Без да споменаваме ужасяващата агония всеки път през следващите дни, докато пишкаме.

Ако се поеме по пътя на цезаровото сечение, не е по-лесно. Дни наред ще боли при разходки. И, не дай си боже, да разтеглим погрешно шевовете.

Следва бебешкият период. Мъжете някак си могат да проспят всеки крясък или ридание. Това принуждава нас, майките, да сменяме пелените и да кърмим, или да приготвим бутилка и да се опитаме да приспим наново.

Колко пелени сменят бащите, особено когато има „взрив“? Едно от извиненията, които съм чувала много пъти е, че майките сме по-добри в тази работа. Искате ли да ви кажа нещо? Не е, защото сме по-добри в сменянето на памперси. Просто сме по-добри в това да поемаме отговорностите и да свършим онова, което трябва да се свърши.

Бащите могат да отидат сами до тоалетната. Нито веднъж при тях не нахлува дете, докато си вършат работата, за да им сподели нещо светско. Разбира се, майките могат да заключат вратата, но тогава по нея започват да удрят мънички юмручета и се чуват крясъци да ги пуснете вътре.

Майките са пазителките на бебефона. Когато чудовищата, които сте създали, най накрая заспят, майките сме онези, които винаги трябва да държим под око и ухо монитора, готови да скочим и да утешим малките, преди те напълно да се събудят и да отнеме часове, докато отново заспят.

Колко пъти бащите къпят децата? Например в моето семейство. Имаме четири деца. Да сложим средно две къпания седмично. Два пъти седмично за първите шест години: 2×52 = 104 бани годишно за едно дете, по 6 години = 624 x 4 деца = 2496.

Познайте колко точно къпания моят съпруг е направил. Две. Две от почти 2500.

Децата идват при мама за почти всичко.

Всеки път, когато мама е под душа, децата ще поискат нещо за хапване или не могат да намерят играчка и нахлуват, за да питат мама, въпреки че татко седи на дивана, напълно свободен.

Когато трябва да се отиде някъде, майките са онези, които приготвят малките. Борим се да си сложат обувките и палтата. През цялото това време, бащата седи там, повтаряйки, че е време за тръгване, докато около главата му хвърчат обувки.

Ако семейството отива на почивка, бащите приготвят своите неща и са готови. А майките трябва да съберат дрехите на децата, резервните дрехи, любимите пухени животни, нещата за в колата. Ако е щастливка, мама няма да забрави нищо от своите си неща, когато стане време за тръгване.

Майките са откривателките на предметите. Децата са печално известни с това, че губят огромен брой премети. Най-вече защото никога не прибират нещата на мястото им. Децата и бащите могат да прекарат часове наред в търсене и то без успех. А майките ще се появят и ще намерят което и да е на мястото, което е точно пред носа им.

Когато бащите се разболеят, на тях им е разрешено да си почиват в леглото по цял ден. И имам предвид ЦЯЛ проклет ден.

Докато майките трябва да забавляват децата, да играят на съдии и да приготвят ядене между повръщанията си в банята.

А когато децата са болни, от кого имат нужда? От мама, разбира се. Ние сме онези, които са будни през цялата нощ, държим легена за повръщане и проверяваме температурата. Ние сме онези, които са наповръщани в крайна сметка, защото сме заспали за десет минути до децата, докато бащите си спят спокойно самички.

И така, след като се справих с всички неприятности, през които преминават майките, реших, че в следващия си живот искам да бъда баща.

*Ба Еубанк е съпруга и майка на пет деца. Тя е преминала през всички нива от колики до деца, напускащи дома. Тя успява да пише, докато играе на съдия и кара кучето да изплюе онова, което е в устата му. Нейният текст е публикуван в сайта Red Tricycle.
 
 


Повече информация Виж всички