За успокоение на самотните майки

| от MamaMia |

Майка на две момчета, блогър и автор с публикации в The Washington Post и The Huffington Post, Уенди Уизнър  разглежда темата за самотното родителство в есе, написано за сайта Scary Мommy. В своя емоционален текст тя си спомня за собствената си майка и разсъждава върху проблемите на всички съвременни жени, а и мъже, принудени или пожелали доброволно да отгледат децата си съвсем сами.

Уизнър предлага успокоителни съвети и цитира изследвания, според които вредите от самотното родителство върху децата са… хм, недоказуеми.

Посланието е: драги самотни мами и татковци, нищо ви няма, справяте се отлично, а на всичкото отгоре, децата ви могат да бъдат не по-малко щастливи и успешни от всички останали деца.

Ето нейният разказ:

„Израснах в семейството на силна, решителна самотна майка. Тя отгледа сестра ми и мен сама, докато ходеше на стресиращата си работа като ресурсен учител. Когато растяхме, животът ни не беше лесен. Нямахме пари. Къщата ни не винаги беше чиста. Майка често беше стресирана и преуморена – помня я как се срутваше на дивана всеки следобед, щом се прибере от работа.

Но сестра ми и аз винаги получавахме онова, от което се нуждаем. И въпреки понякога обтегнатите отношения с баща ни, и съдебната битка, която беше много травматична за всички замесени, нашата майка беше като скала. Нейната любов беше безусловна, тя беше стабилна, надеждна и беше готова да направи всичко възможно да осигури живота, от който аз и сестра ми се нуждаехме.

Двете пораснахме, дипломирахме се и направихме собствени кариери. Тази сила, която мама имаше, определено се предаде и на нас.

Имам много приятелки, които са самотни майки. Виждам в тях невероятни, силни и стабилни жени – същински войни. Но понякога те не гледат на себе си по същия позитивен начин. Те се чудят дали правят достатъчно за своите деца. Притесняват се, че нямат достатъчно време и енергия, за да прекарват с тях. Тревожат се за пари и дали успяват да осигурят на децата си всички онези възможности, които биха им дали двама родители.

Въпросът е, че да – борбата е тежка, когато си самотна майка. Но истината е – и се надявам моята самотна майка и приятелките ми чуят – да си самотна майка няма да прецака живота на децата ти по никакъв начин. Домакинствата с двама родители не са единственият начин да отгледаш страхотни деца. И дори препъни-камъните, например финансовите несгоди, нямат толкова голямо значение, колкото всеки би си помислил.

Да присъстваш, да даряваш безусловна любов, да си емоционално наличен и стабилен – това има най-голямо значение за децата и самотните майки са точно толкова способни да осигурят това, както и останалите семейства.

Не само аз мисля така. Ето изследвания, които подплатяват твърдението, че децата, отглеждани от самотни майки, се справят точно толкова добре, колкото и децата, отглеждани в домове с двама родители.

Страхотно, нали?

Например изследване от 2017 година, проведено от Европейското общество за човешка репродукция и ембриология (European Society of Human Reproduction and Embryology) установява, че няма разлика по отношение на развитието на детето в домакинствата с един родител и в тези с двама.

Изследването разглежда домакинствата, където майката е самотна по избор. Тоест това са майки, които са взели съзнателното решение да отгледат децата си сами и са забременели, използвайки донорска сперма или други начини за лечение на фертилност. 59 домакинства на самотни майки са сравнени с 59 домакинства на хетеросексуални двойки.

Изводите са няколко и са многообещаващи. Няма голяма разлика в емоционалната обвързаност на родителите или в нивата на стрес между двата вида домакинства. Няма също и забележими разлики в поведението на децата.

„Децата и в двете семейства се справят добре по отношение на благосъстоянието“, обяснява Матилде Брюуайс, която представя изследването в Science Daily.

Тя също така отрича остарялата (но все още много разпространена) представа, че за да може децата да се развиват оптимално добре, в семейството трябва да има мъж.

„Презумцията, че да пораснеш в семейство без баща не е добра за детето, е базирана основно върху проучване на деца, чиито родители са разведени и които освен това са били подложени на родителски конфликт“, казва Брюуайс. „Изглежда обаче, че всяко негативно влияние върху развитието на детето, зависи повече от затруднените отношения между родител и дете, а не от липсата на баща“.

Това звучи доста окуражително.

Но какво да кажем за самотните майки, които гледат децата си сами, но не по собствено желание? И какво да кажем за децата, които идват от домове на разведени деца, в които има родителски конфликт? Тези ситуации са изключително разпространени.

За щастие обаче има и изследвания, които показват, че и този вид самотни майки са способни да отгледат чудесни, добре приспособени към обществото деца.

Изследване на Корнелския университет от 2004 година разглежда някои дълготрайни ефекти от самотното майчинство. Статията се фокусира специално върху академичното представяне и поведение на близнаците и тийнейджърите, отгледани от самотни майки. Тези деца, на възраст 12 и 13 години, са гледани от самотни родители в продължение на няколко години и имат разнообразен етнически произход. Изследването разглежда домове на бели, тъмнокожи и испаноезични семейства.

Техните открития са изключително позитивни и окуражаващи за самотните родители навсякъде по света.

„Като цяло откриваме малки или никакви доказателства за систематичен негативен ефект от самотното родителство, независимо колко дълго децата са живели със самотен родител през последните шест години“, заявява Хенри Ричуити, професор по човешко развитие в  Корнелския университет, в специално обръщение.

Изследователите се фокусират върху няколко аспекта, които повишават вероятността да отгледаш емоционално-стабилно и успешно в училище дете като самотна майка.

„Заключенията преполагат, че в присъствието на положителни майчински характеристики, като образование и позитивни очаквания към детето, заедно с помощта на достатъчно социални ресурси, самотното родителство само по себе си не би трябвало да представлява рисков фактор за представянето на децата по математика, четене, използване на речниковия запас, както и за поведенчески проблеми“, казва Ричуити.

Изследователите от  Европейското общество за човешка репродукция и ембриология също подчертават значението на социалните връзки за самотните родители и подчертават, че те не трябва да се колебаят да потърсят помощ и подкрепа.

„Силната социална мрежа е от критично значение“, подчертава Брюуайс. „Така че бих препоръчал всички жени, които обмислят самотно майчинство по избор, да се уверят, че имат силна социална подкрепа от братя, сестри, родители, приятели и съседи. И никога да не се страхуват да поискат помощ“.

Бих се осмелила да добавя, че самотните майки не само са способни да отгледат деца, които да се справят добре, но и деца, които успяват в живота и се справят с всяко предизвикателство. Знам, че аз лично съм била вдъхновена от примера на майка ми да се събужда всеки ден, да отива на работа и да се грижи за нас, независимо колко трудно е било и колко тотално изтощена се е чувствала.

Тя не винаги осъзнаваше собствената си сила тогава, но аз я виждах.

И съм й благодарна всеки ден и се прекланям пред всички непобедими, упорити, раздаващи любов самотни майки наоколо. Вие се справяте страхотно и вашите деца ще си бъдат съвсем нормални.“