Всичко това с бременността е много странно: хем ти има нещо, хем ти няма нищо. Със сигурност не си болна, нo се държиш така, сякаш си. Хормоните те карат да се чувстваш във великолепна форма (масивни цици, наляти бедра, корем, който вече започва да натежава), в същото време ти играят непредвидими номера: настроението скача в неочаквани посоки и… приличаш на лелка. Поне моето настроение ме кара да се чувствам така. Понапълняла лелка.
Спомням си ясно как една друга бременна приятелка обясняваше, че прилича на мъж с бирено шкембе и за изумление на околните добавяше и че така се и чувства.
Тези делюзии на бременността вероятно са нормални. Иначе няма никакво обяснение защо бременните се държим така, както се държим, и защо правим неща, които противоречат на здравата логика.
Тази сутрин в едно кафене близо до дома, неволно подслушах разговор между двойка. Тя – сериозно бременна някъде в 7-ия или 8-ия месец. Той – много кисел.
– Никъде го няма това като твойто – ядосано мърмореше той. – Не може да ходиш на доктор през ден. Даже и през седмица е много! Никоя бременна не ходи толкова често при лекаря! Какво ти става, бе? Добре, притесняваш се за бебето, но те вече триста пъти ти казаха, че всичко е наред!
– Ти откъде знаеш, че не е нормално да се ходи често на лекар? – цупеше се тя. – Това, че вашите не го намират за ОК, не значи, че не е наред. А и аз искам да ходя. Нито ти, нито родителите ти ще могат да преценят кое е най-добре за детето… Само аз знам.
Тя млъкна, а аз – също бременна, изпитах неволно съчувствие към мъжа й. Той мърмори още известно време, след което и двамата се загледаха сърдито.
Има бременни жени, които наистина късат с реалността. Други, като мен например, единствено се чувстват като „отъпели тюленчета“. Но защо изпадаме в необясними пристъпи на ревност или тъга, защо понякога сме в приповдигнато настроение, което няма никакво обяснение – това са истински загадки на състоянието. А най-лошото е, че сами не знаем вече кое колко е нормално. Ако се чувстваме отлично, се чудим на какво отгоре, след като влачим цял един нов живот. Ако пък се чувстваме ужасно потиснати, се питаме защо сме потиснати, след като влачим цял един нов живот и това е вероятно твърде хубаво, за да е истина.
***
Откакто забременях, шофирането ми се промени. По принцип съм свръх-внимателна зад волана. Откакто съм бременна обаче се чувствам изключително отпусната и спокойна, докато шофирам, до степен, в която съм способна ей-сега да спра, където си поискам, да пусна аварийките и да сляза от колата, без да се интересувам дали не съм на няколко метра от кръстовище или дали не правя задръстване. В следващия момент пък ми се иска, съвсем без никаква логика, да дам газ в най-дясната лента и да карам с непреценена агресия. Давам си сметка, че понякога съм твърде разсеяна, а друг път – твърде небрежна, затова се опитвам да шофирам с повишено внимание. Минусът е, че трудно успявам да се впиша в сложния софийски автомобилен поток.
За сметка на това интуицията ми се е развила до степен, в която мога да предвидя какви ли не ситуации на пътя, дълго преди да са се случили. Например онзи ден реших, дори без да знам защо, да запазя по-голяма дистанция от обикновено зад една кола, която спираше на червено. В следващата минута, след като светна зелено, колата пред мен тръгна и веднага след това заби рязко спирачки. Оказа се, че някой отпред спрял внезапно и ситуацията е на ръба на верижна катастрофа. Разминах се с удар, заради по-голямата дистанция, и благодарих на интуицията си, която ме опази. Умението за свръх-съхранение на един зараждащ се живот е по-мощно от логиката и от разума, затова и не може да се обясни разумно.
***
Аз съм човек, който в бохемските си години е опитвал някои и други „забранени вещества“. Но никога, дори и в най-смелите си представи, не съм предполагала, че бременността може по естествен път да ни надруса – и то по абсолютно безвреден и толкова дълготраен начин.
Ще се опитам да обясня усещането: представете си, че тялото ви произвежда най-майсторски създадените амфетамини или пък напълно чист кокаин, които ви държат „на линия“ през цялото време. Еуфорията, чувството за неуязвимост, повишеното настроение, но и паническите атаки, страхът, параноята и свръх-интуицията – всички тези неща могат са се изживеят за кратко с най-различни наркотици и с цената на страхотна абстиненция. Но на света не съществува дрога, която „да държи“ цели девет месеца… Освен дрогата на бременността. И ако питате дали е „яко“ – страхотно е. Единствено се надявам да не се наложи да изплащам това състояние по-късно с някоя сериозна следродилна депресия…
Вижте още:
Бременна съм. А всичко, което искам от живота, е да се забавлявам
