Тъжната реалност на майките, които си седят у дома

| от MamaMia |

Когато сме вкъщи по майчинство, или когато вземем решение да не се връщаме на работа, за да можем да се грижим по-добре за малките, не очакваме, че ще е толкова трудно. Никой никога не ни е подготвял за факта, че ще трябва да сме на разположение по 12 часа на ден и че целият ни живот ще се завърти около домакинството и отглеждането на децата.

А ако в момента не сме в това положение, то със сигурност около нас има някоя приятелка, сестра или близка, която да е в подобна ситуация.

Тя не излиза, не се обажда по телефона, няма социален живот. На всичкото отгоре обществото смята, че тя се чувства много добре, защото е майка и единственото, което прави, е да си седи вкъщи.

Нещата обаче съвсем не са толкова лесни и много майки просто не издържат. Сами, изолирани и депресирани, те нямат с кого да проведат нормален човешки разговор, без да бъдат прекъснати от рев или писъци.

Затова, когато депресираната Бриджит Ан публикува пост във Facebook миналата седмица, в който обяснява как точно седят нещата за онези майки, които си седят вкъщи с бебетата или малките деца, тя получава огромна подкрепа.

Ето какво написа Ан:


„Всеки мисли, че лесно да си майка, която си стои у дома по цял ден.

–  че сме щастливки, че можем да си позволим да не ходим на работа
– че ни мързи
– че това не е „истинска“ работа, така че няма защо да се оплакваме

Но истината е… че е ужасно самотно и депресиращо.

Не можеш да направиш нищо сам, да отидеш до банята, да се насладиш на чаша кафе, да четеш, по дяволите, не можеш дори да изчистиш гащите от л…та за трети път през деня, без някой да плаче и да крещи в краката ти.

Не си почиваш, докато те не заспят; и дори тогава използваш това време, за да почистиш.

Мъчиш се да измислиш начини да забавляваш някой за буквално 12 часа на ден всеки ден.

Носиш едни и същи дрехи, които миришат на пот и сълзи дни наред, защото вече са на петна и няма нужда да съсипваш и други дрехи.

Забравяш какво беше усещането да си самостоятелен индивид: защото цялото ти съществуване сега се върти около това дете.

Гледаш работещите майки и завиждаш, защото би искала и ти да имаш извинение да проведеш разговор с възрастни без да те прекъсват.

Заключваш се в банята и крещиш в хавлиената кърпа, докато плачеш, защото имаш нужда от секунда да подишаш: всичко това, докато детето удря по вратата, защото иска да влезе.

Пускаш крана с водата. Повечето от нас дори нямат лукса да се разплачат и да се чувстват зле на спокойствие… И когато рухнем, хората питат: „За какво плачеш, като си седиш вкъщи по цял ден“.

Бях от онези хора, които съдеха майките, които си седят у дома. Но сега го разбирам. Тези, които казаха, че ще бъдат наоколо да помагат, изчезнаха до един, и ме оставиха с тежкото чувство за провал.

Къщата ми не е чиста, аз не съм чиста, съдовете не са измити, днес вече крещях, плаках и се чувствах толкова виновна, че детето ми трябва да е свидетел на това.

Сама съм… и съм самотна.

Проверете вашите приятелки, които са майки и си седят в къщи по цял ден…

НЕ сме ОК.“