Гледането на дете, или деца, се приема от обществото, а и от самите родители, за нещо подразбиращо се.
За работа, която следва да се върши без оплаквания.
В крайна сметка вие сте изгледани от родители, те са изгледани от своите - и така са минавали поколения и поколения, без никой много-много да се оплаква (или поне така си мислите!).
НО.
Всъщност да се гледа дете си е работа и то сериозна, но най-вече - неспирна.
А когато се работи неспирно - се прегаря. Това е абсолютно неизбежно.
И колкото и да е зареждащо понякога да виждате как децата ви растат, как научават неща и се адаптират, колкото и да е сладко и често - забавно, родителството всъщност е тежка физическа и психическа работа, извършвана по всяко време на денонощието.
Дори да имате за помощници роднини и детегледчки, и дори детето да ходи на ясла, детска градина или училище - умората ви е в кърпа вързана. А тя се натрупва.
Но родителското "прегаряне" или "бърнаут" има една особеност: често е невидимо.
Вече сме писали за това тук:
Бърнаутът се изразява в онези моменти, в които повече не можете да търпите дърдоренето на тодлъра или досадния кикот на петгодишното.
Когато невинните въпроси на детето започват да ви идват в повече и в отговор му креснете.
Когато не можете да спите, но не знаете защо и за десети път ставате да завиете детето (дори да не се е развило).
Когато не искате да се занимавате повече с нищо и мечтаете само да ви оставят намира.
Когато оставате за миг сами и не можете да се разпознаете.
Когато се чувствате хем напрегнати, хем ужасно, ужасно самотни.
Ето признаците на родителския бърнаут, които описахме дотук, но още по-добре систематизирани:
1. Хронично изтощение, психическа и физическа умора
Хроничната умора е тази, която остава и след почивката. Тя е ключов показате, че сте в родителски бърнаут.
За разлика от обикновената умора, това изтощение произтича от продължителния емоционален труд, които сте полагали, за да овладявате себе си и гнева си, емоциите си, реакциите си и това, че месеци и месеци наред сте в положение "бдителност".
Дори след пълноценен сън тялото се чувства изтощено, защото дори системите за възстановяване са претоварени.
2. Липса на тъпрение и неочаквани избухвания
Някога бяхте по-спокойни, но сега се вбесявате заради неща, които преди не са ви притеснявали.
Имате чувството, че постоянно сте в лошо настроение, но всъщност не е това.
Прегарянето се характеризира с това, че мозъкът не може да забави темпото, нито да си даде време да помисли и реакциите са мигновени и първични.
Контролът над емоциите сякаш ви се изпълва и сте като буре с барут.
Струва ви се че задълженията ви са безкрайни и по тази причина дори малките ежедневни задачи започват да изглеждат трудни и непосилни. Очевидно нивото на стрес е достигнало максимума. При това в затвореното пространство на дома, където привидно "всичко е спокойно и под контрол"...
3. Проблеми със съня
Много е трудно да се разбере кога сънят е нарушен, ако сте свикнали години наред да скачате нощем, за да давате водичка, да завивате или да успокоявате.
Родителите обикновено подценяват влошеното качество на съня като признак за бърнаут, защото в продължение на много време са свикнали да не спят добре.
Но дори и без детско събуждане посред нощ, предизвиканото от стреса безсъние, хипервибрацията (постоянното състояние на готовност) и ранното събуждане могат да станат хронични.
Тези модели държат мозъка в цикъл на предупреждение за заплаха и това не позволява възстановителна почивка. С течение на времето изтощението само се задълбочава, което пък подхранва прегарянето.
4. Емоционална безчувственост
Когато е подложен на прекалено силен стрес, мозъкът започва да изключва емоционалните реакции, за да се справи с проблемите.
Прегорелите родители могат да спрат да изпитват радост или дори тъга и дори да започнат да се питат какво чувстват. Това е опит на нервната система да се защити от преумората.
5. Все повече претоварване
Списъците с неща, които трябва да се свършат, започват да се увеличават прогресивно, когато човек е в бърнаут. В същото време вземането на решения се забавя.
Изведнъж всичко започва да изглежда сложно (а е и допълнително усложнено), а прости решения като "какво да сготвя" започват да ни парализират психически.
Прегорелите родители жонглират с невидими заплахи: имейли от училището, срещи с лекари, съобщения в родителската група... И още преди обед нещата за тях вече са излезли от релси...
6. Усещането, че си "като в капан"
Разбира се, че обичате да прекарвате време с детето си и да се грижите за него. Но защо тогава едновременно с това имате усещането, че сте "заклещени" в родителската роля, че ви липсва свобода и постоянно изпускате нещо?
Вероятно това усещане се дължи на продължителното пренебрегване на собствените нужди. Усещането за емоционален капан е ясен признак за прегаряне, което много родители носят в самота и тишина.
7. Скъсено внимание и липса на конценрация
Ако губите фокус и постоянно забравяте да свършите разни задачи, това може да не е просто разсейване. Бърнаутът засяга способността на мозъка да се концентрира и да запомня. Тъй като родителските изисквания се увеличават, а умствените възможности намаляват, вниманието започва да се прекъсва. Резултатът е повече грешки и продължително чувство за неадекватност и вина.
8. Пренебрегване на грижата за себе си
Пропускането на хранене или на душ, отлагането на посещенията при лекар и други, започват да се превръщат в норма.
Занемаряването на личната грижа е един от признаците на прегаряне, особено ако се обяснява и извинява с изрази като "няма смисъл", "нямам време за себе си" или "аз не съм от значение в момента".
9. Напрежение в личните отношения
Разсеяността, чувството за претоварване със задачи, липсата на търпение и избухливостта се прехвърлят и върху личните отношения.
Общуването започва да се влошава и се появяват конфликти дори там, където ги е нямало преди.
Чувството, че си в капан, пренебрегването на личната грижа и скъсеното внимание не правят нещата по-лесни: възможно е и двамата партньори да започнат да се чувстват самотни, неразбрани и емоционално изтощени. Още "по-забавно" е ако и двамата едновременно са в родителски бърнаут. Тогава конфликтите са гарантирани.
10. Нетърпимост към шум и към светлина
Звуци, които някога са оставали на заден план, изведнъж започват да стават непоносими. Повишената чувствителност към шум е често срещан симптом на прегаряне. Когато нервната система е подложена на напрежение, дори по-тихи звуци могат да предизвикат реакция на нетъпримост.
Същото важи и за дневната или слънчевата светлина. Претоварването на сетивата е знак, че сте прегорели, а умственият ви капацитет е на ръба.
Какво да направим?
Прегарянето не изчезва от само себе си. Ако усещате, че сте на ръба на силите си и даже отвъд него, незабавно потърсете психологическа или терапевтична помощ. Можете да се обърнете за емоционална подкрепа към приятел или роднина, ако споделената логистична помощ от страна на партньора не ви е достатъчна.
И все пак ако изтощението е хронично - ще е необходим професионален терапевт или група за самопомощ. Да потърсиш помощ не е признак на слабост, а необходима стъпка към възстановяване.
Някои съвети:
Правете си кратки почивки между задачите
Дори пет минути между смяната на една задача с друга могат да възстановят нервната система.
Кратките почивки позволяват на мозъка да се възстанови, което е особено полезно, когато стресът се натрупва.
Излезте на кратка разходка навън или просто останете за малко на абсолютна тишина - ще има полза.
И като казахме тишина - намалете натоварването върху сетивата
Намерете тихо място, на което да поседнете или да полегнете.
Изключете шумовете, махнете светлините, разкарайте телефоните и екраните. Спрете постоянната сензорна стимулация, която изтощава мозъка. Имате нужда от по-спокойна обстановка и по-отпочинало съзнание.
Опитайте се да практикувайте осъзнатост (т.нар. Mindfulness)
Практикуването на осъзнатост (например чрез медитация) е сред най-ефективните инструменти за справяне с прегарянето. Само няколко тихи минути, фокусирани върху дишането или звука, могат да успокоят нервната система.
Този вид осъзнатост, вдъхновена от йога, намалява тревожността, подобрява емоционалния контрол и дори подпомага по-добрия сън, без да е необходима специална настройка.
Ограничете вземането на решения
За да се справите с умората, натрупана от постоянната ефективност, намалете задачите си и се опитайте ударно да си опростите ежедневието.
Има тактики, като например предварителен избор на облекло за следващия ден още от вечерта (включително и за детето), практикуване на седмично приготвяне на ядене, седмично пазаруване и други, които ще ви помогнат.
Малките промени в рутината ще направят дните ви по-спокойни и ще освободят повече място в мозъка за нещата, които са действително са важни за вас.
Същото важи за ежедневието: освободете от задължения части от деня си
Прегарянето обожава претоварените графици, разцъфва сред многобройни задължения. Осъзнайте, че ви е необходимо време за възстановяване, защото енергията на човека не е безкрайна.
Правете неща, които обичате
Когато гледате дете или деца, е твърде лесно да забравите за нещата, които някога ви е харесвало да правите. И все пак, ако изпълвате деня си дори от време на време със занимания, които ви носят смисъл, ще намалите усещането за прегаряне.
Така ще можете да се свържете с онази част от себе си, която е извън родителската роля: на артиста, градинаря, планинаря или шопинг маниака - изберете сами.
Не забравяйте приятелствата си
Може да не разполагате с часове за губене, но няколко съкровени минути с човек, който ви разбира, могат да променят цялото ви възприятие за деня. Дори и малко споделено приятелство бързо ще намали емоционалното претоварване.
Намалете очакванията
Преместете фокуса си върху това, което е реалистично, вместо върху това, което идеално би трябвало да стане.
Изберете по-малки цели, които съответстват на текущия ви капацитет.
Отказването от перфекционизма облекчава вътрешния ви натиск и дава възможност да останете в настоящето.
Това просто пренастройване на мисленето може да ви помогне да се чувствате по-уравновесени и по-малко претоварени ден след ден.
