„Питай ме некое друго въпросче“

| от Диана Йосифова* |

Отдавна някой инфлуенсър трябваше да издаде наръчник какво може или не може да се пита дама във фертилна възраст, но при липса на такова полезно четиво, предлагам теми за размисъл. Всички те гравитират около темата за размножаването, оплождането, възпроизводството – кога, дали и няма ли още едно.

Това е деликатна сфера и в повечето случаи възпитанието изисква да си спестите навлизането в нея, независимо дали двойката ви е близка или не. Може да изразите мнение, но само ако отсрещната страна го е потърсила или иска съвет, опит или утеха.

Така, едно от най-нетактичните запитвания, които може да направите към млада двойка или към жената в нея (независимо от семейния статус – във връзка, с куче, без куче, със собствен дом, под наем, с годежен пръстен, с халка, с обещание или просто „сложно е“) е „А, вие правите ли опити?“ 

Опити за какво? За изстрелване на човек за Марс, за откриване на нов източник на енергия или какво?

Дали, как и колко често двамата партньори се сношават меко казано не е ничия друга работа освен на замесените, още по-малко ако е с цел дете. Може би точно в момента тези двама души ходят по изследвания, спестяват пари за поредната скъпа процедура, изчисляват фертилност и овулация, събират документи за следващо инвитро или скандално – просто не искат деца, на този етап или по принцип.

Правенето на опити за дете си е тяхна задача или желание и влизането в обяснителен режим какво и как е напълно излишно.

„А второто – кога?“

Чакайте сега. Детеродните ни органи не са конвейер за чавенца. Първо – колкото й изумително да ви се струва – женското тяло и психика имат нужда от възстановяване след раждане. За някои това се случва по-бързо – за месеци. За други е необходимо време да реорганизират живота си. Има жени, които искат да се върнат на работа и да се почувстват като нещо различно от млекоцентрала и машина за смяна на памперси и да подредят нормалния си живот с едно дете преди отново да се хвърлят във въртележката на бременността и майчинството.

Представете си също, че за много двойки напасването след появата на бебето също изисква време. А балансът между тях е жизнено необходим преди да се появи и още един член на семейството. Ако двойката е решила, че ще избърза с поколението, бъдете спокойни, най-вероятно ще забележите новия бременен корем на дамата срещу вас и въпросът ви ще бъде напълно излишен.

А сега ще ви шокирам, но някои семейства искат да фокусират енергията и любовта си само към едно дете. И това отново не е ваша работа. Може да не го разбирате – и аз не разбирам hardcore heavy metal-a, но приемам, че е част от музикалната палитра и щом не ми пречи на съня – всеки има право да го харесва.

Ама едното дете щяло да бъде егоистче, ама трябвало деца да се раждат и т.н. Колко хора познавате, които са абсолютна еманация на нарцисизма въпреки, че имат братя/сестри? Дискусията „а второ кога и изобщо да има ли второ“ е разрешена само, ако се случва между двамата партньори. Във всички останали варианти е проява на много лош вкус.

„А, близнаци! Сигурно са инвитро?“– възкликва някоя нетактична дама на детската площадка.

Методът на оплождане също влиза в графата „не е ваша работа“. За повечето родители мъчителният път на асистираната репродукция е труден, дълъг и скъп процес, за който не искат да тръбят. Инвитро процедурата е публично признание, че нещо не е наред, че има проблем, че някой не е достатъчно добър, за да стане родител и затова се е наложило медицината да помогне. И на едно по-дълбоко емоционално ниво за някои родители дори предизвиква срам. Да не говорим и за хормоналното обременяване, през което преминава майката и за чието възстановяване се изискват месеци, дори години. Още по-малко е тактично да разпитвате за подробности около процеса – колко е отнел, как е преминал и т.н. Отново повтарям – само в случаите, в които дамата отсреща не иска сама да сподели…

А фактът, че една двойка има късмета накуп да се радва на две деца, не е задължителна табелка „ние не можем по естествен път, затова се направихме инвитро“. Малко известен факт е, че шансът за близнаци нараства след 30-35 години. Смята се, че овулацията се увеличава, когато биологичният часовник на жената започне да забавя ход.

Така, че ако можем да обобщим с няколко думи протокола, свързан с възпроизводството, най-доброто правило е: „Питай ме некое друго въпросче“.

***

*Диана Йосифова се занимава с корпоративен PR и жонглира между сериозните срещи и разговори с удоволствието да бъде майка на страхотна дъщеря. Живее в София, членува в повечето групи за мацки, и за майки, и се старае да бъде нормална… поне през повечето време. Интересува се от мода и от вино (може и не в тази последователност), като се старае да не се захласва по тенденции, а да е вярна на собствения си вкус и усещане за стил – и в модата, и във виното.

Още от Диана Йосифова:

За приятелката по количка, която ме спаси

 
 


Повече информация Виж всички