Първата помощ за дете – по-лесна и по-важна, отколкото си представяме

| от Лора Младенова |

Заради войната ли беше, заради пандемията ли, не знам, но в последно време разговорите, които водя с различни хора за реакции в есктремни ситуации, за взимане на адекватни мерки, за оказване на първа помощ се увеличиха. Драстично. В един такъв разговор си припомних, че единственото, което помня да ни е преподавано в училище, е, че при земетресение се застава до носеща стена, обикновено тази до врататаа. Или пък се криеш под маса. Имахме по важен материал – тангенси, котангеннси, добив на лигнитни въглища, какъв цвят са елечетата на Нено и Неновица в „Маминото детенце“. Все значния, които прилагам ежедневно и в личния, и в професионалния живот. Е, реших, че никога не е късно да поправя пропуските в подготовката си, и по инициатива на моя колежка посетихме специално организирано за малка група от жени обучение по оказване на първа доболнична помощ на деца до 8-годишна възраст, проведено от лекари към Българския червен кръст. Тези лекари ни споделиха изненадата си, че за пръв път им се случва някой да прояви интерес към подобен курс, без той да му се налага нормативно – например за определени професии или пък за придобиване на свидетелство за управление на МПС.

Вижте още: „Ей сега като почнат да падат хора по улиците…“

Оказа се, че не знаем твърде много, но пък това, което не знаем, е по-лесно от очакваното. Ето какво трябва да направим, ако открием някого в кризисно състояние:

На първо място прилагаме правилото на четирите букви „О“:

  • Осигуряваме безопасност – собствената си и тази на пострадалия човек;
  • Оценяваме състоянието му спрямо наличните белези;
  • Оповестяваме чрез обаждане на номер 112, като съобщаваме какво знаем за състоянието на човека, къде се намираме и кой се обажда;
  • Оказваме помощ, едва тогава.

При оценката на състоянието на човека трябва да имаме предвид, че спешните състояния (сред медиците все още съществуват спорове по отношение на това което състояние е спешно и кое – неотложно) са общо четири на брой:

  • запушване на дихателния път – обикновено при задаване или при падане на корена на езика (познато още като гълтане на езика);
  • масивен кръвоизлив – венозен или артериален;
  • нарушение на съзнанието – ако човекът не реагира на външни дразнители;
  • смущения в дишането и кръвообръщението – при възрастни нормата е 12 до 20 вдишвания в минута и пулс между 60 и 100 удара в минута, докато при деца до осем години броят на вдишванията е между 20 и 40, а броят на сърдечните удари – 90 до 140. Когато измерваме пулса, не трябва да го правим с палеца си, защото този пръст на ръката ни има свой пулс, който може да ни подведе. При човек в безсъзнание пулсът се мери на врата му, в близост до гръкляна, докато при дете се измерва най-лесно на артерия брахиалис, която се намира на мишницата. Най-бързият начин да доловим дали човекът диша и с каква честота го прави, е просто да доближим глава до лицето му и да усетим, вместо да губим време в търсене на огледалце за целта например.

Спешността на изброените състояния означава, че те изискват незабавната ни намеса, докато още чакаме пристигането на линейка. Почти невъзможно е линейка да пристигне в рамките на пет минути, а тези пет минути, дори по-малко, могат да се окажат решаващи за оцеляването или за наличието на трайно увреждане на здравето на човека, който е пострадал. Затова при всяко от тях трябва да се намесим. При всеки от нас съществува притеснението, че ако сгрешим, може да сме виновни за влошаването на състоянието на пострадалия човек, но това е моментът, в който е добре да запазим спокойствие и да си спомним, че ако не се намесим, то тогава със сигурност, ще настъпят тежки, дори често фатални, последици. Ето как трябва да реагираме във всяко от четирите кртични състояния.

Запушване на дихателния път

Научихме, че почти всичко, което сме чували за реакцията при гълтане на езика, е било погрешно. Необходимо е човекът да лежи по гръб на твърда повърхност, а ние да освободим дихателния му път, като избутаме главата му максимално назад, с една ръка на челото и друга – на брадичката му. Никакво бъркане в устата, никакви опити с лъжици, колани и твърди предмети, които биха могли да навредят не само на него, но и на нас.

При навлизане на чуждо тяло в дихателния път (задавяне) е необходимо да приложим техниката на Хаймлих. Първо накланяме човека напред и правим пет удара с длан в посока нагоре между лопатките му. След това обвиваме ръце около тялото му и правим пет тласъка навътре и нагоре под мечовидния израстък на гръдната кост. Повтаряме тези две движения със същата продължителност толкова пъти, колкото е необходимо да се освободи дихателният път от чуждото тяло, или докато пристигне лекарска помощ. В никакъв случай не бива да правим каквито и да било опити да бъркаме в гърлото на човека и да вадим предмета, който го е запушил, тъй като рискуваме именно това да доведе до фатални последици.

Масивен кръвоизлив

Кръвотеченията могат да бъдат вътрешни и външни, като ние можем и трябва да помогнем единствено при наличието на външно кръвотечение. В тази ситуация е задължително да обезопасим ръцете си и да работим с ръкавици. Необходимо е да направим превръзка, която започваме със слой марля или чиста памучна материя, но не и директно памук заради влакната, които може да навлязат в кръвта. Едва след този първоначален слой правим дюшек от памук, след което завързваме с триъгълна кърпа, като възелът трябва да идва директно над раната, за да притиска и спира кръвотечението. Това е така наречената тампонираща превръзка.

В случай че тази превръзка се обагри в кръв, можем да я повторим над първата, като в икакъв случай не трябва да сваляме първата. Ако и тя отново се обагри в кръв, можем да пристъпим към така наречената пристягаща превръзка. Тя вече се извършва извън територията на раната и може да се прави само на крайник с една кост (мишница, бедро). Пристягането може да остане не повече от 30 минути, след което се разхлабва, и, при нужда, след няколко минути може да се повтори.

Нарушение на съзнанието / безсъзнание

Човекът в безсъзнание се обръща в стабилно положение на една страна и главатаа му се избутва максимално назад. Това трябва да се извърши, за да се предотвратят два основни риска – запушване на дихателния канал и повръщане, което да доведе до задавяне. При възрастни и при деца няма значение на коя страна обръщаме човека. Единствено при бременни жени е важно обръщането да е в лявата посока. За да осигурим стабилно положение, трябва да пристъпим към следните действия – изпъваме нагоре долната ръка, върху която ще лежи човекът, другата ръка се протяга напред, а съответният горен крак се поставя под прав ъгъл. Едва тогава извъртаме човека и извиваме главата му назад. След това го завиваме, за да не губи телесна температура.

Спряла сърдечна дейност и дишане

Тогава прилагаме сърдечния масаж и изкуственото дишане, които сме виждали толкова много пъти на кино. При възрастни хора се започва със сърдечен масаж, докато при деца и при давещи се хора – с подаването на въздух.

Човекът трябва да лежи по гръб на твърда повърхност. Правим две до пет вдишвания, като сме избутали главата нагоре и назад, и сме запушили носа (освен ако не помагаме на бебе, когато носът не се запушва).

След това започваме със сърдечния масаж. Извършваме 30 ритмични извънгръдни притискания в точката, която идва по средата на мислената права между двете зърна. Ако сърдечният масаж е на бебе, използваме само два пръста, ако е на дете до осем години – една длан, а на по-голямо дете и на възрастен – и двете длани. Различна е и дълбочината на притискане. При деца тя е около 3-4 сантиметра, докато при възрастен човек достига до 5-6 сантиметра.

Когато работим с длани, пръстите ни не трябва да докосват гръдната стена. Ние самите трябва да сме плътно прилепени до човека, на когото оказваме помощ, а не да сме отдалечени от него.

Продължаваме сърдечния масаж и подаването на въздух, колкото е необходимо, или до пристигането на лекарски екип, като редуваме 30 сърдечни притискания – 2 духвания на въздух. Темпото ни трябва да е такова, че общият брой на притисканията да достига около 100 удара в минута. Тъй като движенията са силови и уморителни, е препоръчително да кой да ни смени – с времето силата ни отслабва.

Разбира се, извън описаните критичнни състояния има и много други, като рани, термични травми, алергични шокове, счупвания и изкълчвания, треска, епилептични припадъци, ухапвания и ужилвания, заразни заболявания и много други, при които ние можем да си позволим да изчакаме намесата на медицински екип при нужда, но отново можем да направим и най-доброто, на което сме способни, за да помогнем още на момента, а и са ни нужни копметенции, за да можем да преценим от каква намеса се нуждае състоянието и всъщност нужен ли ни е лекар. Всички тези състояния също за застъпени достатъчно подробно в обучителния курс. За съжаление, научихме и за някои абсурдни случаи, при които ненавременната или неправилна намеса на присъстващите хора, е довела до смъртта или необратимите увреждания на лица, които са можели да останат живи и здрави, в иначе елементарни и предвидими ситуации. Именно затова ми се струва, че в родителството, такива знания са безценни и приоритетни – преди избора на име, организацията на погача и решението по какъв метод да бъде възпитавано детето, макар и да успявам да споделя тук едва най-ключовите техни основи.

Вижте още: 

Колко е важно да знаем как се оказва първа помощ