Вярваме в митове за аферите, които не са съвсем вярни
Очакването за вярност е подразбираща се част от модерните връзки.
Независимо дали става дума за граждански брак, за църковна венчавка или за най-разпространеното съвременно обвързване - съжителството с или без деца - партньорите в развитите държави, включително в България, очакват отдаденост и изключителност в отношенията си.
Изневярата, от друга страна, е акт, който на приказки се радва на шумно неодобрение и от страна на мъжете, и от страна на жените, но парадоксално е толкова разпространен, че е от топ причините хората да се обръщат към терапевти и психоаналитици.
Междувременно социалните дефиниции за това какво е изневяра еволюират, а данните от проучванията върху човешкото поведение се множат, пише д-р Марти Клайн в статия, посветена на изневярата, в Psychology Today,
Повечето хора смятат, че знаят генерално на какво се дължи изневярата, но се оказва, че много от вярванията почиват на предразсъдъци и митове.
Ето някои от заблудите, свързани с изневярата, в които хората масово вярват, но реално са далече от истината.
Заблуда 1: Ако винаги "си нащрек", може и да не ти изневери
Бдителните партньори съвсем не са рядкост. Те са вечно нащрек, проверяват мобилни телефони, подозрителни са за дребните детайли, дебнат за всякакви отклонения в поведението, следят мейли, слагат тайни геолокатори по коли и устройства.
Те ще направят всичко възможно, за да се предпазят от предателство.
И ако партньорът им каже, че отива на бизнес вечеря, са склонни да обърнат света, за да проверят дали това е истина. Ако нямат възможност сами да се убедят във верността на половинката - ще наемат частен детектив.
Опитът обаче показва, че каквито и мерки да вземете, ако партньорът е решил да ви изневери, ще го направи, независимо дали ще разберете или не.
Какъв е смисълът тогава да си тровите живота в подозрения и ревност? Ако не му вярвате, може и да имате основания, извън собствените ви несигурности, но трябва ли тогава да живеете с тежестта на недоверието?
Дали партньорът ще ви изневери? Вероятността е по-малка, ако връзката ви е приятна, психически и физически сте що-годе здрави, можете да говорите за всичко и сексуалният ви живот е удовлетворяващ...
Постоянното наблюдение обаче не говори добре за нито едно от изброените.
Заблуда 2: Изневярата винаги е свързана с качеството и честотата на секса
Макар че желанието за по-различен, по-удовлетворяващ или по-чест секс може да е причината за част от изневерите, има още доста други причини.
Сред тях са гневът, нуждата да докажеш нещо на себе си, нуждата от нежност или допир, усещането за самота и нуждата да се чувстваш обичан, нуждата от независимост.
За някои хора има и ситуационна динамика - те не искат да изневеряват, но ако им се отдаде възможност, не я отхвърлят.
Така че - да, сексът като самоцел може и да е причина, но само за хора, които имат неадресирани психологически травми (виж Заблуда 3), но доста по-често срещаните причина са съвсем други.
Според психолога Естер Перел причините за изневярата най-често и основно се крият в собствените търсения на партньора.
Затова и често хората, установили изневяра, обикновено с изненада разбират, че причината за предателството не е нито някой по-млад, нито някой по-секси, нито някой по-богат или привлекателен индивид.
Заблуда 3: Някои хора са "неизлечимо пристрастени към секса"
При някои хора, които изневеряват патологично, може да става въпрос за диагностицируемо психично заболяване.
Възможно е те да се борят с депресия, тревожност, да проявяват симптоми на биполярно разстройство или обсесивно-компулсивно разстройство.
Изневярата също така може да е начинът, по който човек с гранично личностно разстройство се справя със стресови житейски ситуации.
"Изпитвам голямо състрадание към хората, които изпитват толкова големи затруднения в справянето с емоциите си. Терапията обикновено помага, а за мнозина лекарствата носят допълнителни ползи", пише д-р Марти Клайн.
"Но "зависимостта" е състояние, при което тялото на човек е поело контрола върху вземането на решения. Хероинът и никотинът са добри примери за това.
Когато хората описват себе си или партньора си като "сексуално зависими", обикновено имат предвид "някой, който продължава да взима сексуални решения, чиито последствия не му харесват".
Защо хората изневеряват системно?
Обикновено защото не могат да си представят да водят живот, в който липсва измама, желание за угаждане и отричане. Това са защити, които според тях ги предпазват от реалностите, с които не искат да се сблъскат.
Да нарушаваш обещанието си за вярност може да изглежда като зависимост. Но по-често всъщност е отчаян опит да се избегнат последствията от спазването на обещанията - скука, гняв, безнадеждност, отчаяние от стареенето, връзка без секс.
Ето защо в повечето случаи съвсем не става дума за "зависимост", а по-скоро отново това е желание "да намериш себе си", съчетано с невъзможност да го направиш.
Заблуда 4: Който е изневерил веднъж, ще изневерява винаги
Често се смята, че вероятността човек, който е изневерявал в миналото, да изневери отново, е три пъти по-голяма в сравнение с вероятността при човек, който никога не е изневерявал.
От друга страна се оказва, че много от изневеряващите преживяват твърде тежко последствията от аферата си. Съкрушени от реакциите на околните и щетите, нанесени върху близките, те осъзнават, че не си е струвало. Независимо дали тъгата и скръбта на партньора им ги е смазала или собственото им чувство за срам не им дава мира, някои от тях са толкова шокирани, че решават да останат верни занапред.
Така че, съвсем не е вярно, че хората имат горещото желание да изневеряват отново и отново, особено ако изпитват чувства към партньора, с когото живеят.
И е доста ограничено да се приема, че човек, изневерил веднъж, е по дефиниция безнадежден случай.
Заблуда 5: Връзката не може да оцелее след изневяра
Ако това беше вярно, бракът би бил рискован залог, а брачното консултиране - лоша инвестиция.
Според д-р Клайн има два вида връзки, които оцеляват след изневяра.
В първия случай е връзка, основата на финансова или друга зависимост, в която комуникацията е слаба, а очакванията са ниски. При такива връзки често съществува и натиск от страна на семейството или културата двойката да остане заедно, независимо от всичко.
Това е връзка, която не е била особено удовлетворяваща още преди изневярата. Двойката може дори и да не полага усилия да я подобри или да я предпази занапред от щетите на изневярата.
Вторият вид връзка, която оцелява след изневяра, е почти противоположна на първата.
В нея хората полагат усилия да разберат какво се е случило и защо. Те са интроспективни поне до известна степен.
В даден момент започват да се изслушват взаимно. И в крайна сметка говорят за това, което искат от новата двойка, която са в процес на създаване.
Има и такива връзки. Но, за разлика от първия случай, не бива да се заблуждаваме, че са чак толкова много...
