"Прайдът" и "Походът": двете юнски събития, които губят съдържание, когато се поставят в крайности
Всяка година в средата на юни София се превръща в арена на символи, знамена и задочни спорове "за", "против" и "изобщо не ми пука".
Почти паралелно по улиците на столицата преминават "София Прайд" и "Походът за традиционното семейство" - две събития, които имат за цел да утвърдят и защитят специфични ценности и идеи.
И докато първото е весел и пъстър парад, във второто събитие се защитават на живот и смърт християнските ценности, брака между мъж и жена, бъдещето на България, традициите, някакви тежки и сериозни понятия, които така или иначе си съществуват, нямат намерение да изчезнат, нямат и особена необходимост от защита, хеле пък на живот и смърт.
С всяка година и двете събития стават все по-гръмогласни, агресивни и... излишни, поднесени в толкова краен контекст.
Общо взето, опростено нещата са сведени до "Искам да се оженя" срещу "Не искам да се женя".
И най-големият въпрос пред "Похода за семейството" е дали той адресира реалните проблеми на българските деца и родители, или говори за неща, които съществуват в едни прекрасни, но отдавна загубили адекватност времена.
А най-големият въпрос пред "Прайда" е дали не е изпреварил времето си и не се е озовал на грешното място...
Искаш да се ожениш - ами, ожени се. Само че традиционното семейство, което ти се иска да създадеш, се оказва много по-застрашено от несигурност, мизерия, липса на държавна подкрепа за младите родители, липса на нормално здравеопазване и политики за съвременно развитие и обучение на децата, отколкото от всичко друго.
Не искаш да се жениш - ами недей. Пак си застрашен от същото, може би още малко допълнителна агресия и насилие, заради традиционния страх на българина от различното.
А дори не сме заговорили още за традиционното домашно насилие в българското семейство, срещу което никой не защитава жените и децата!
Нищо от тези проблеми няма да се реши с поход, демонстрация, духова или друга музика. Засега енергията се хаби единствено в това да се контрапротестира срещу събитието на "другите", докато истинският разговор за проблемите на семействата и на отделните хора в тях остава за друг път.
"Походът" настоява, че семейството е свято и децата са висша цел.
Младите хора обаче не мислят в категориите на "дълг към родината" или "традицията", а в чисто прагматични категории.
Една млада двойка обаче не се отказва да има дете, защото е чела либерална литература, а защото вижда цените на тристайните апартаменти в София и собствената си заплата на "млад специалист".
Докато на трибуната на похода се говори за "морални ценности", младите пресмятат лихвите по ипотеките. За тях отказът от дете е акт на оцеляване, а не на идеологически бунт.
Другият момент, който превръща "Похода" в пародия, е фактът, че съвременната млада жена отказва да бъде върната в миналия век.
Жената - "венец на добродетелния мъж" и жената - "пазителка на домашното огнище" просто не са реални, и то не само поради липса на огнище.
Израснали през 90-те и началото на новия век, младите хора днес отлично знаят, че "традиционно" невинаги означава "щастливо". Какво е "добродетелно" и защо се нуждае от венец, остава все така неразгадаема мистерия.
Ако за "Похода за семейството" отказът на младите да имат деца е криза на морала, то за общността около Прайда този отказ е част от един много по-широк разговор за свободата на личния избор, сигурността и правото да бъдеш себе си без страх.
Една от фундаменталните ценности на събитието (и на либералната мисъл изобщо) е правото на индивида да се разпорежда със собствения си живот, тяло и бъдеще.
За мен е необяснимо как един съвременен човек аргументира позиция против това, но ето - факт, има такива.
Големият парадокс на "Похода за семейството" е, че той се организира предимно като контрапункт на "София Прайд".
Енергията е насочена "против" различността, модерността, либералните ценности, вместо да бъде насочена "за" нещо градивно.
За мен лично е радостно, че голяма част от младите хора виждат и оценяват това и се дистанцират.
На тях не им трябва поход, който да им казва кого да мразят или от какво да се страхуват.
Трябва им поход, който да изисква от държавата реална подкрепа: по-ниски данъци за млади родители, достъпни жилища, модерни и сигурни детски градини, качествено здравеопазване, адекватно образование.
Не социални фондове, а сигурна работа с добри доходи и възможности за развитие.
Прайдът по своята същност е протест срещу дискриминацията и насилието и апел за защита на правата на малцинствата. В това число и тези на жените.
Той изисква съдържание - свобода, сигурност и признаване на реалността такава, каквато е.
Истината е, че младите хора често се чувстват приклещени между двете крайности, опитвайки се просто да оцелеят в един доста сложен, променлив и несигурен свят.
А организираните събития не помагат, те само изострят диалога, доколкото въобще съществува.
Може би все пак е добре да зарежем "огнището" и да чуем какво искат и от какво имат нужда младите?
А то е - сигурност, която нито един поход по софийските улици не може да им обещае.
