От Малко Търново до Созопол - българският поклоннически път до мощите на Св. Йоан Кръстител
Наскоро споделих за моя опит с Камино де Сантяго, прочул се като място за поклонници от цял свят. Пътят (или камино на испански), води до катедралата, в която се намират мощите на Свети Яков.
В България обаче се намира нещо не по-малко уникално - мощите на Св. Йоан Кръстител.
Те са открити на остров Свети Иван край Созопол през 2010 г. Автентичността им е изследвана в две международни лаборатории - първата е тази на Оксфордския университет, която потвърждава, че са от човек, живял в началото на първи век след Христа. Това заключение е потвърдено и от независим анализ на екип на университета в Копенхаген.
Тези резултати, съчетани с намирането на мощите в автентична археологическа среда, в надписан реликварий, който е останал затворен 1500 г. след полагането им, за доста хора е достатъчно доказателство за автентичността на откритието.
Тази година се открива първата отсечка от българското Камино, което има за цел да завърши с поклонение именно на това място.*
Българският поклоннически път е с дължина около 81 километра и се предвижда да бъде изминаван за около 5 дни, което прави средно по 16 километра на ден, а за по-напредналите - 4 дни или по около 20 километра на ден.
Това е сравнително кратък маршрут в сравнение с тези в Испания, където едно от изискванията да бъде признато вървенето на Камино е да бъдат изминати поне 100 км.
Въпреки това пътят е интересен и вълнуващ и обещава запомнящи се преживявания на тези, които решат да го изминат.
Созопол като крайна точка също е едно прелюбопитно място по нашето Черноморие, чиято история като че ли остава леко подценявана от местните туристи.
Созопол пази останки на манастира "Св. Йоан Кръстител", за който се предполага, че е издигнат на мястото на древно тракийско светилище и е съществувал между 4-ти и 17-ти век след Христа.
Друго важно религиозно селище на нашето Черноморие е Несебър, който пази спомена за траки, гърци, римляни, българи и османци.
Едно от най-старите места, достигнали до нас от този някогашен остров са останките на църквата "Света Богородица Елеуса" (милостива, състрадателна), която е била част от манастирски комплекс, превзет през времето от морето.
Тоест в България не само има условия за планински, морски и религиозен туризъм, а те се преплитат по един уникален начин с този новооткрит маршрут.
Аз лично нямам търпение да го пробвам и се надявам да не съм сама.
Затова споделям няколко ценни урока, които научих в Испания, за това какво да приготвите, когато тръгвате на такъв път:
1. Лепенки - дългото ходене неизменно е свързано с появата на мазоли. Но дали ще са 1-2 или 10-15, зависи изцяло от това как подходите към ситуацията.
Хубаво е да имате дишащи чорапи, които да се сменят всеки ден. Една игла за спешни случаи също се оказва изненадващо полезна.
2. Идеалното тегло на раницата е 7% от вашето собствено тегло.
Колкото и изкушаващо да е понякога да помъкнем половината къща, на път по-малко е повече. Придържайте се към това златно правило и няма да съжалявате. Във всеки случай не надвишавайте 10% от теглото си.
3. Носете си високоенергийна храна - ядки, сардини, енергийни барчета. Изненадващо е от колко малко имаме нужда понякога, стига да го имаме в правилния момент.
4. Това не е път като всеки друг път.
Оставете бързането за някъде другаде. Дори да го правите за спорта, спомнете си, че сте на поклонение. Може да е преклонение към красотата на природата. Дайте си възможност да се насладите на заобикалящата ви среда.
5. Очаквайте неочакваното.
Бъдете отворени към нови хора и промени в плана. На Камино се следва само Пътя.
*На 17 юни идеята за "Камино България" ще бъде представена в Институт "Сервантес", София, с участието на създателите на проекта Любомир Мечев и Христина Йенсен.
На 19 юни в началната точка на маршрута в Малко Търново тръгва първата група пилигрими, която се очаква да бъде посрещната на 23 юни в Созопол, където се съхраняват мощите на светеца.
Повече информация на https://caminobg.com/
