Капан за родители: как да се усетим навреме, че прекаляваме с грижите
Нямаш време за себе си. За косата си. За ноктите си. Чувстваш вина, дори когато мислиш за нещо, свързано с теб и нуждите ти...
Всеки родител е попадал в този капан: толкова да си съсредоточен върху гледането на детето или на децата, че дори не можеш да вдигнеш телефона на стар приятел. Или да ти се струва страхотно усилие дори да отговориш на лично съобщение, без да ти се наложи веднага да върнеш вниманието си към хлапето.
Докато децата са съвсем малки - например прохождащи или тодлъри (защото докато е бебе и спи по-дълго време, в известен смисъл сме по-свободни) - ок, нормално е да сме нащрек ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ.
Но ако детето вече е самостоятелно, ходи на детска градина или на училище, има собствени приятели и контакти извън дома, играе си само или с други деца, а вие усещате, че нямате повече сили, защото през цялото време, когато е наоколо не можете дори да си вземете душ - може би трябва да се поспрете.
Прекалили сте.
Прекалили сте с всеотдайността. С щедрото раздаване на време. Прекалили сте с глезенето. С обръщането на внимание. С грижата.
Стресът неминуемо ви идва в повече, а вашите собствени нужди са останали някъде на заден план.
Преди да изтрещите напълно и да си излеете цялата фрустрация върху детето или децата, вижте дали тези няколко поведения не се отнасят до вас. Ако да - е време да вземете спешни мерки:
1. Осъзнавате, че сте изтощени от родителството, но се чувствате длъжни да не се издавате
Продължавате да минавате през дните, които са строго организирани според нуждите на детето или децата. Усмихвате се и се справяте с ежедневните задачи, макар и напълно изтощени.
Отвън всичко изглежда наред. Но отвътре се е събрало напрежение, способно да събуди и вулкан.
Повтаряте си, че ще си починете скоро, само детето да поотрасне още малко... но този момент така и не идва.
2. Целият ви ден е насочен към решаване на проблеми, свързани с детето или децата
Привидно никоя трудност не може да ви спре: каквото се изпречи пред малкото или малките - вие сте там и я отстранявате.
И постепенно се оказвате в позиция, в която се прибирате след работа, само за да започнете да решавате домашни с голямото дете, докато се обаждате на родители от детската градина на по-малкото дете, за да намерите изгубената му хавлия от плуването днес, едновременно с това пускате пералня с детски дрехи и приготвяте вечеря, обмисляйки как да купите подарък за рождения ден на детско приятелче, който е след два дена...
Всеки родител е бил или е в такива ситуация. Но ако при вас ежедневието е подобно - е абсолютно наложително да промените нещата.
Ако се замислите, ще установите, че някои от задълженията по отглеждането спокойно вече могат да се поемат от децата или от партньора. Не е нужно например да висите по цели вечери и да приспивате вече порасналото дете - може би ще е по-лесно да го научите да заспива само.
А по-голямото може и да се опита все пак от време на време да си пише домашните само (изобщо това с "помагането с домашните", което се налага на родителите като задължение е най-големият провал на образователната ни система и е абсолютно порочно, но за това - друг път!).
Конфликтите и подаръците за рождени дни на приятелчетата също биха могли да бъдат решени и без вашата намеса: научете децата сами да избират подаръци и да се учат да решават предизвикателствата в общуването.
Изобщо - ако не смогвате - може би не е нужно да се напъвате повече, а обратното: да се поотдръпнете и да позволите на децата ви да се поблъскат малко с живота, преди да се намесите отново.
3. Усещате, че сте страшно претоварени като част от семейството и нямате никакво време за себе си
Списъкът със задачи е безкраен и ще става все по-безкраен, но в него няма нищо, свързано с вас самите. Само задължения, свързани с децата и семейството.
Грижата за всички останали явно се е превърнала в приоритет, а вашите собствени нужди са останали на заден план.
Дори няколко минути време за себе си могат да ви помогнат да презаредите ума си.
Малки почивки - четене на страница от книга, отдаване на любимо хоби, слушане на музика или излизане на безцелна разходка навън, или дори отпускане във ваната - могат да направят чудеса.
Споделянето на задачите със семейството или приятелите може да ви освободи ценно време. Но нека е време, в което не "да свършите още нещо", а просто да си починете, или да се поглезите. Понякога е необходимо да кажете "не" и да поставите граници. За да не превъртите, не за друго.
4. Изпитвате тревожност, когато трябва да направите дори дребни неща, свързани с детето или децата
Тревожност при приготвянето за училище или детска градина сутрин, притеснение, свързано с тест, който детето прави, драма, заради скъсани обувки или блуза, трагедия, заради нелягане на време - започнали сте да реагирате прекомерно буйно на ежедневните задачи. А те от своя страна започват да изглеждат непосилни за изпълнение.
Ако забелязвате, че сърцето ви бие учестено или умът ви се върти на пълни обороти без определена причина, това е знак, че може би сте поели твърде много ангажименти.
Осъзнаването на този факт може да ви помогне да спрете за момент и да си поемете дъх.
Има и плюс: когато успявате да овладявате стреса си, показвате на детето си как да се научи да се справя със собствените си притеснения. А това ще остави и на вас, и на децата, място за повече и разнообразни занимания, извън постоянната бдителност за "отглеждането".
5. Не можете да отказвате на детските прищевки и искания
Казвате "да", защото ви изглежда по-лесно в момента, а и си мислите, че нямате ресурс за конфликти.
С течение на времето обаче това може да създаде проблеми.
Ако детето ви очаква всяка негова молба да бъде удовлетворена, по-късно може да развие проблеми с личните си граници. А вие ще започнете да чувствате още по-изтощени от изпълняването на детските капризи, отколкото ако бяхте проявили твърдост и бяхте казали "не".
Като се научите да казвате "не", детето ще разбере, че границите са нещо нормално. Това също така ще му помогне да развие търпение и уважение.
6. Преумората е налице, но няма начин да "пуснете контрола" и да поискате помощ
А и не я търсите, защото се притеснявате, че другите ще си помислят, че не се справяте достатъчно добре и сами. А и как да ви помогнат, като вие винаги правите нещата по точно определен начин, с огромно старание и "най-добре".
Разбира се, че когато ви е трудно да разчитате на някого за нещо - ще сте преуморени. Но ако потърсите подкрепа, това показва, че цените своето благополучие, а съответно и това на своето семейство.
Ако е трудно - започнете с малки стъпки. Помолете за помощ за домакинската работа например. Или за лично време, за да излезете и да се разходите. Грижата за себе си ви прави по-силни за вашите деца.
7. Детето ви се бори за независимост заради вашата намеса
Прекалената помощ и закрила пречи на децата да се развиват социално. Когато винаги се намесвате, детето ви пропуска възможности да се учи от грешките си.
Може да забележите, че то е свикнало да очаква, че вие ще оправите нещата. И се чувства несигурно в способностите си.
Задължително му дайте възможност да опита само - това ще му помогне за изграждането на самочувствие.
Да наблюдавате как детето ви се справя с малки предизвикателства и успява, може да бъде вълнуващо. А и е растеж и за двама ви.
8. Казват ви, че прекалявате с "опекунството", но ви е трудно да го чуете
Понякога близките хора виждат нещата по-трезво. Ако някой от вашето обкръжение или от семейството ви каже, че се престаравате и правите прекалено много за децата си - заслушайте се. Ако ви съветват да си почивате повече - вероятно са прави.
Ослушайте се за леки намеци - те могат да ви помогнат да разберете кога е време да забавите темпото.
Да позволите на другите да ви помогнат може да ви донесе облекчение и дори да укрепи личните ви взаимоотношения. Да приемете подкрепата е умен начин да си върнете баланса в живота.
9. Вашите емоции и реакции за неща, свързани с детето, са по-силни от неговите собствени
Реагирате по-бурно на проблеми, свързани с детето, отколкото реагира самото то. Сърцето ви се ускорява, емоциите ви обземат, дори когато ситуацията не е чак толкова сериозна.
Когато емоциите ви са силни, е по-трудно да останете спокойни и да помогнете на детето си. Спрете за момент и се замислете: не е лошо да започнете да реагирате обмислено - от това би имало полза и самото ви дете.
Показвайки спокойствие, помагате на детето да се научи да управлява собствените си силни емоции.
И изобщо - май е време да се поотдръпнете и да се погрижите за себе си...
