Не е само въпрос на платено майчинство - нужни са цял пакет от мерки и сериозна инвестиция в семействата
Докато в България дългoмесечното майчинство влезе само за малко (и то с критика) в полезрението на новоизбраните управляващи, в други държави отглеждането на децата е десетилетен национален приоритет.
Ако се огледаме по широкия свят, ще установим, че да, родното майчинство може да е най-дългото в света, но определено не е най-обезпеченото.
Редица мерки у нас за подпомагане на родителите и децата не само, че не съществуват, но дори и не са достигнали до мисълта (доколкото изобщо я има) на народните представители.
Така, независимо от изключителното социално постижение на дългото майчинство, се оказва, че в нова класация, която подрежда държавите по света, които улесняват максимално отглеждането на децата, изготвена от World Population Review - България просто липсва.
Но вместо да се обиждаме, нека разгледаме какви мерки вземат различни държави по света за подобряване на живота на родителите и децата. Може пък да вземем да понаучим нещо, за да не сме все тройкаджии:
Златният стандарт за отглеждане на семейство е в Скандинавия
Най-систематично инвестиращите в благосъстоянието на семействата са - разбира се - скандинавските държави. От десетилетия правителствата разглеждат отглеждането на децата не просто като лична отговорност, а като национален приоритет.
Това, което прави тези страни особено интересни, е че семейната политика се разглежда като дългосрочна инвестиция, а не като социален разход.
Финландия постоянно се нарежда сред най-добрите места в света за отглеждане на деца, благодарение и на отличното образование, здравеопазването и програмите за подкрепа на семейството.
Ако говорим за дълго майчинство, рекордьори са и тук: Финландия предлага 160 дни отпуск по майчинство за всеки един от двамата родители на биологично или осиновено дете, тоест 320 дни общо, като отпускът може да бъде разделен на четири периода, докато детето навърши две години.
Самотните родители могат да използват всичките 320 дни.
В същото време законът осигурява и вариант за частично майчинство, което позволява на майката да се върне на работа почасово.
След майчинството законът дава възможност за още една година отпуск, докато детето навърши 3 години.
Друга привилегия е възможността за частичен отпуск за отглеждане на дете: това означава, че след изтичането на родителския отпуск, има възможност за работа на непълно работно време, като част от деня се посвещава за грижи за детето. Правото важи до две години след постъпването на детето в училище.
Други привилегии са: временен отпуск за грижи за болно дете под 10 години с продължителност най-много 4 календарни дни (нещо като нашия болничен), като работодателят не е задължен да изплаща заплата за тези дни, както и няколко вида възможности за отпуски по семейни причини.
Известната финландска програма "бебешка кутия", съдържаща 38 най-необходими дрешки и предмети, осигурява на родителите на новородените най-необходими продукти от първа необходимост след раждането.
"Кутиите" са толкова успешни, че няколко други държави проучват възможността да въведат подобна придобивка.
Швеция също предлага едни от най-щедрите политики за родителски отпуск в света.
Месеците платен отпуск се разпределят справедливо между двамата родители, като бащите се насърчават активно да участват, което допринася за създаването на по-балансирана семейна динамика.
Родителското обезщетение се изплаща в продължение на 480 дни (приблизително 16 месеца) за едно дете. В продължение на 390 дни размерът на обезщетението се определя въз основа на дохода. За останалите 90 дни размерът на обезщетението е фиксиран на 180 SEK на ден (16,5 eвро).
Другият родител (или основното лице, полагащо грижи) има право на допълнителен 10-дневен платен отпуск във връзка с раждането. През първите 15 месеца от живота на детето и двамата родители могат да ползват отпуск едновременно за срок до 60 дни, като получават родителско обезщетение за същия период.
Норвегия съчетава щедри родителски помощи със силно субсидирани услуги за грижа за децата и солидна защита на родителите на работното място.
Докато много развити държави се борят с демографски спад, Франция продължава да се справя сравнително успешно с насърчаване на раждаемостта.
Техният подход е насочен към намаляване на финансовата тежест, свързана с отглеждането на деца, като същевременно се помага на родителите да останат активни на пазара на труда.
Франция предоставя на семействата комбинация от детски надбавки, данъчни облекчения, субсидирани услуги за грижа за деца и подкрепа за многодетни семейства.
Една от добрите практики, които отличават френската демографска политика, е обширната мрежа от услуги за грижа за децата. Тези достъпни варианти за дневни грижи позволяват на много родители - особено на майките - да продължат кариерата си, без да се налага да правят невъзможни финансови компромиси.
Франция също така признава, че нуждите на семейството се променят с времето, като осигурява подкрепа през целия детски период, вместо да концентрира помощите само в ранното детство.
Резултатът е система, която се стреми да балансира едновременно работата, семейния живот и икономическата производителност.
Още нещо интересно: Франция харчи огромна сума - милиарди годишно за подкрепа на семействата - по-конкретно 3,6% от БВП, но на политиците не им и хрумва да разглеждат това като социално подпомагане, а го представят като изграждане икономическа инфраструктура.
Сред изненадващите първенци по стимули за семействата и децата, се нарежда Сингапур, страна, която от десетилетия е с най-ниските равнища на раждаемост в света.
Амбициозните стимули на града-държава целят намаляване на негативните демографски тенденции. Предприетите мерки залагат на достъпност на жилищата за младите семейства, на облекчавана на разходите за грижи за децата и на намаяване на кариерния натиск върху младите родители.
Предлагат се значителни парични бонуси за новородени, държавно подпомагана грижа за децата и щедри програми за жилищна помощ.
Общественото жилищно настаняване играе особено важна роля. Много млади двойки получават приоритетен достъп и финансова подкрепа при закупуването на първи дом, което премахва една от най-големите пречки пред създаването на семейство.
В стремежа си да създаде по-благоприятна среда за семействата, през последните години Сингапур разшири и отпуска по бащинство, както и субсидиите за грижи за децата. Интересното е, че въпреки тези усилия, властите продължават да експериментират с нови подходи, защото се оказва изключително трудно да се обърнат дълголетните демографски тенденции.
Изненадващото е, че правителството на Сингапур от десетилетия въвежда стимули за семействата, но раждаемостта остава сред най-ниските в света - което ни напомня, че парите сами по себе си не определят решенията, свързани със създаването на семейство, коментират в нюзлетъра си от World Population Review.
В цяла Източна Азия правителствата са изправени пред огромни демографски предизвикателства. Страни като Япония, Южна Корея и Тайван се сблъскват с рекордно ниски равнища на раждаемост, което води до постоянно намаляващо население.
По тази причина азиатските държави буквално са се превърнали в "лаборатория" за идеи и иновации в семейната политика, като правителствата тестват идеи, които в крайна сметка могат да се разпространят по целия свят.
Така се оказва, че решенията, свързани със семейството, се влияят не само от държавните помощи, но и от културата, от разходите за жилище, от очакванията към работата и от редица други социални норми.
Много политици вече признават, че намаляването на стреса при родителите може да е също толкова важно, колкото и предоставянето на финансова помощ.
Япония например разширява достъпа до грижи за деца, увеличава отпуска по майчинство и програмите за финансова помощ за семействата.
Южна Корея въвежда едни от най-големите в света финансови стимули за родителите на новородените, като същевременно инвестира значителни средства в инфраструктурата за грижи за деца.
Тайван продължава да разширява подкрепата за грижи за децата и помощта за жилищно настаняване за младите семейства.
Обратно в Европа: изненадите идвaт и от Германия
От две десетилетия Германия промени своята политика и започна да залага на политики, които да разширят достъпа до дневна грижа за децата до 3 години, така че работещите родители да бъдат максимално улеснени. Страната е превърнала разширяването на достъпа до грижи за деца в основен елемент на своята семейна политика.
Родителите също така могат да ползват обезщетения за платен родителски отпуск, които заместват част от загубения доход, което позволява прекарването на време с новородените без сериозно финансово натоварване.
Понякога политиките, насочени към подкрепа на семейството, не се състоят в изразходването на повече средства, а в това да се осигури повече време за децата.
Нидерландия доказва това: тя е лидер в света по здравословен баланс между работата и личния живот. Страната насърчава заетостта на непълно работно време по начин, който да не се отрази на кариерата.
Родителите могат да намалят работното си време, като същевременно остават свързани с работата си, което осигурява по-голяма гъвкавост през натоварените години на отглеждането на децата.
Страната предлага също така постоянна подкрепа за социални дневни грижи, качествено образование и добра комуникация в градовете, която улеснява придвижването пеша и с колички. В същото време нидерландските градове са сред най-безопасните и най-подходящи за деца в света, като в някои общини е максимално улеснено и самостоятелното придвижване на децата с велосипед до училище.
В анализа си World Population Review разглежда и страните, които имат най-голямо бъдеще като лидери в областта на семейната политика.
Всички те споделят едно общо виждане: подпомагането на семействата често изисква едновременна подкрепа в множество сфери, а не само в една.
Само достъпните услуги за грижа за децата не са достатъчни, нито пък родителският отпуск, нито помощта за жилищно настаняване.
Най-ефективните системи все по-често съчетават и трите, като същевременно разчитат и на добро здравеопазване, образование, транспорт и гъвкавост на работното място.
В бъдеще правителствата може да се съсредоточат още повече върху намаляването на скритите разходи, свързани с отглеждането на деца - натискът на времето, недостигът на жилища, тежестта на пътуването до работа и дисбалансът между работата и личния живот.
Страните, които успешно се справят с тези предизвикателства, биха могли да получат значителни предимства по отношение на икономическата стабилност, задържането на таланти и дългосрочното демографско здраве.
След всичко изброено, идва неизбежният въпрос: съществува ли дори минимална възможност и България да започне да инвестира повече, по-разумно и осъзнато в грижите за семействата и децата?
Или е по-лесно просто да си организираме някакви "походи на семейството", насочени по посока на Луната...
