„Прилича на баща си“, „Това дете все едно не е от теб“, „Ама как така русо, ти не си руса?“,„Има твоята усмивка, но очите са от баща й“…
Всички майки сме чували куп мили изрази и уж комплименти по отношение на генетичните дадености на децата ни. И, о, изненада, често, даже твърде често, чуваме колко много детето прилича на баща си, ако не на външен вид, то като поведение. И сякаш много рядко се казва колко много прилича и на майка си. Изглежда, че женската ни функция да родим, кърмим и да се грижим е прекалено голяма, за да имаме право на монопол и над физическата и психологическа прилика… Или?
Напоследък стана доста известна и теорията, че синовете наследяват интелигентността и приликата от дядо си по майчина линия – т.е. от бащата на майката, а не от самата майка. Докато дъщерите – те наследявали интелигентността както от майката, така и от бащата.
Нека видим обаче какво казва науката за наследствеността. И дали все пак някои неща, например интелигентността, не идват по-скоро от нас, майките, а не само от дядовците и бащите:
Митохондриалната ДНК се предава на децата единствено от майките, за разлика от ядрената ДНК, която се предава и от двамата родители.
Митохондриалната ДНК се променя много малко от поколение на поколение за разлика от ядрената ДНК, която се променя с 50% с всяко следващо поколение (източник Wikipedia). Поради тази по-ниска скорост на промяна, скоростта на мутациите е по-лесна за измерване, което превръща митохондриалната ДНК в мощно средство за проследяване на произхода по майчина линия и се използва за проследяване на хиляди поколения в миналото при много биологични видове.
Тази ДНК играе доста важна роля в производството на енергия на клетъчно ниво. Митохондриалните заболявания могат да се проявят на всяка възраст и да засегнат множество органи.
Някои често срещани проявления включват мускулна слабост, неврологични дефицити, загуба на зрение и слух, както и метаболитни аномалии като лактатна ацидоза.
Диагностиката обикновено се извършва чрез използване на комбинация от генетични тестове, клинични оценки и биохимични изследвания. До момента няма лечение за митохондриалните заболявания и медицината насочва сили основно към овладяване на симптомите и предотвратяване на някои усложнения.
Вижте още:
Много очни заболявания се предават от майките на децата. Един такъв пример е патологичната миопия (тежка форма на късогледство). Последиците могат да бъдат доста сериозни, тъй като могат да се появят структурни промени в очите, които да доведат до загуба на зрението. Различните очни състояния не са присъщи единствено на майките, но често се проявяват чрез генетично влияние от страна на майката.
Както написахме по-нагоре, често се чува твърдението, че интелигентността се предава в семейството по-скоро по мъжка линия. Но науката оборва това – тази черта произлиза по-скоро от майката. Обяснението е съвсем просто – гените, свързани с интелигентността, произлизат от Х-хромозомата (а жените притежаваме две от тях, докато мъжете – само една). Така че по същество вие наследявате начина на мислене по-скоро от майка си.
Генетиката играе важна роля за моделите на сън. Много от тях се предават от майките – особено склонността към безсъние. Проучванията показват, че между една трета и една втора от страдащите от безсъние са наследили тази черта от майките си. Майчиният ген се разпростира и върху други аспекти на съня, като например колко часа почивка ни трябват дневно, за да функционираме, и дали сме по-скоро сутрешен човек (чучулиуга) или нощна птица (сова).
Старем като майките си – от народен фолклор, до научен факт, се оказва точно така. Митохондриалните ДНК мутации се предават от майките и могат да доведат до намалено производство на клетъчна енергия и повишен оксидативен стрес. Тези фактори влияят върху процеса на стареене.
Освен това гените на майката са отговорни за ранното развитие на клетките и тяхната функция, което, разбира се, също влияе на стареенето.
Метаболизмът влияе на начина, по който тялото превръща храната в енергия, както и на начина, по който се справя с отпадъците. Това как приемаме и изхвърляме храната се влияе в голяма степен от генетиката. Оказва се, че някои от метаболитните нарушения, както и способността за наддаване на килограми или за отслабване, са наследствени и идват от страна на майката.
СДВХ може да се наследи и от двамата родители, но майчината генетика играе важна роля. И все пак за развитието на този синдром (наричан още разстройство, макар да е спорно дали е такова) допринасят много външни фактори, като например въздействието на околната сред. Излагането на токсини, тютюнев дим, алкохол или други вещества, и дори високите нива на стрес по време на бременността на майката, играят роля за развитието на организма на детето. След раждането диетата, режимът на сън и дори стилът на отглеждане на децата могат да повлияят върху ранното развитие на мозъка на детето, което да доведе до проява на състоянието.
Депресията и биполярното разстройство често се предават по наследство. Проучванията сочат, че около 40-50% от случаите на депресия се унаследяват, докато биполярното разстройство идва по наследствена линия в 60-80% от случаите. Майчината генетика играе основна роля тук, но външните фактори също имат значение: травматичните и стресови фактори могат да увеличат риска от развитие на афективни разстройства.
Автоимунните заболявания се класифицират заболяванията, при което организмът погрешно атакува собствената си тъкан чрез имунната система. Лупусът, множествената склероза и ревматоидният артрит са много силно свързани с генетиката на майката, поради влиянието което митохондриалната ДНК оказва върху имунната регулация.
Микробиомът на майката е първата общност от бактерии, на която бебето е изложено по време на раждането. Този микробиом е от решаващо значение за правилното храносмилане, правилно функциониращата имунна система и дори за начина, по който се влияе на настроението
Вижте още:
