Бременността е период, който, наред с всичко останало, е определящ за отношенията между двамата бъдещите родители и за това как ще продължи занапаред връзката им. Докато жената носи дете в утробата си, тялото ѝ се променя драстично. Тя ще наддаде на килограми. Краката ѝ може да се подуят и гърбът да я боли. Вероятно ще изпитва сутрешно гадене, промени в настроението и вълчи апетит за странни храни – от кисели краставички до пуканки, намазани с фъстъчено масло. От някои съвсем обикновени миризми може да ѝ прилошава.
Бременността е красив период от живота, но и такъв, който идва с много трудности и разочарования. От съществено значение е бъдещите бащи да оказват любяща подкрепа. Но каква подкрепа е най-добра? Какво е правилното нещо да се каже? Дори и най-добронамереният партньор понякога се затруднява. Всичко, което той прави и казва, трябва да бъде внимателно и емпатично, за да е полезно за жената, която обича.
Освен с жената до себе си, съм си говорил и с други жени по темата какво е важно за тях да чуват по време на бременността, за да се чувстват спокойни, обичани, обгрижвани и в хармония. Понякога са думи на обич, друг път – комплименти, трети път – извинения, а понякога просто думи, които доказват, че бъдещият баща съпреживява трудния период на бременността, а не просто си живее живота, докато жената носи дете.
„Ти си много красива“
По време на бременност дните, в които жената се чувства красива и уверена, са по-малко, отколкото по принцип. Затова е не особено чувствително да се правят коментари колко е наддала или как глезените ѝ са подути. Трудно е за нея да повярва на искреността на един конкретен комплимент, когато има видима линия от пот от таза върху дънките си за бременни? По-всеобхватното и правдоподоно „ти си много красива“ повече би свършило работа.
„Ще се справиш“
Има толкова много моменти, в които жените се чувстват, сякаш се провалят или правят нещо нередно и опасно за бебето. Не мисля, че момчетата разбираме до каква степен е стресиращо това, особено по време на първа бременност. Спомням си, че когато жена ми беше бременна с първото ни дете непрекъснато се страхуваше какво яде, какво облича, дори дали седи в правилна поза. Окуражаването от партньора помага много в такава объркана ситуация.
„Изпрах ти любимата дреха/одеяло“
Бременните жени имат нужда от същата нежна грижа, каквато те ще дадат на детето си и каквато се получавали като деца, когато се чувстват отпаднали или уморени. Нещо съвсем дребничко, което не коства много усилия, е да ги изненадаш, като им подготвиш любимия пуловер, жилетка, или одеяло, с което обичат да се увиват комфортно, когато полегнат с книга или филм, за да се почувстват обичани и обгрижени.
Понякога е не да кажеш нещо, а да си замълчиш.
Вместо винаги да питаш „какво има“, „какво не е наред“, „крива ли си“, „защо нямаш настроение“. При бременност често има усещане, че нищо не е наред. Достатъчно е да попиташ веднъж и, ако жената няма желание да говори, да не задълбаваш в темата.
„Искаш ли нещо за хапване?“
Когато бременна жена каже, че е гладна, тя има предвид веднага. Колкото по-напреднала е бременността, толкова по-валидно е това. Когато съпругата ми казваше, че е гладна – особено ако пътувахме някъде с кола – си представяше, че максимум до 5-10 минутки ще е хапнала, но аз понякога се разсейвах или дълго търсех място, което и двамата да харесваме. Забелязах, че това я кара да се чувства много отпаднала и безпомощна. Храната е на второ място след кислорода, когато става въпрос за бременност. И ситуацията е малко като в онази реклама – „Не си ти, когато си гладен“.
„Тази вечер няма да пия“
Бременните жени не могат да пият. Или по-скоро не трябва. Така че винаги е било изолиращо да отидат на парти или на вечеря с приятели и да са единствените, които не могат да се чукнат за наздраве. Не е голяма работа и ти заедно с тях понякога да си на сода или безалкохолна бира – просто им показваш, че сте заедно в това. Същото се отнася и за цигарите. За теб самия ще е по-добре, ако ги спреш през този период – едновременно, за да проявиш солидарност и да направиш стъпка към по-здравословен живот и за двама ви, както и за бъдещото ви дете. Бременността не е лична отговорност само на жената.
„Спокойно, знам, че е заради бременнността“
Бременността е преживяване, което е страшно стресиращо и за тялото, и за емоционалния свят. И е хубаво като партньори да оценяваме, че поведение, което понякога може да ни се стори пресилено, че даже и налудничаво, се дължи на този огромен и безпрецедентен стрес. Да не приемаме всичко лично и да не сочим с пръст или обвиняваме жената до себе си, ако не е реагирала спрямо нас по най-правилния или по досегашния начин.
„Сигурно си преуморена“
Преуморена е. И е добре понякога да валидираме факта, че едва си стои на краката като нещо напълно нормално, а не да бъдем изискващи, че ще направим обичайните си дълги разходки в парка, спортни уикенди и кино вечери до много късно, или пък да очакваме, че нейната част от домакинските задължения ще бъде свършена съвършено, както досега е било.
„Много се вълнувам“
Нека не подценяваме колко труден период е бременността и за нас, мъжете. Около нас и във връзката ни се случват твърде много промени, очакват ни изцяло нови отговорности, а освен това ние никога не сме във фокуса на вниманието, за разлика от бъдещата майка. Нормално е да бъде така, разбира се, и все пак е огромно предизвикатеслтво за нас, което може изобщо да не бъде забелязано и валидирано отстрани. Аз например се чувствах уплашен. Понякога неловко. Друг път – раздразнен. Почти всяка новост ми носеше тревога и стрес. Но се налагаше половинката ми да ме пита дали се вълнувам и радвам за всичко, което ни предстои. Вълнувах се, естествено. И би било по-добре сам да ѝ напомнях за това, вместо да я накарам да се чувства несигурна по въпроса.
„Почини си“
Когато и да го кажем, все няма да е излишно.
„Не мога да си представя какво ти е“
Сигурно е, наистина не можем. Подути стъпала. Пишкане на всеки десет минути. Глад за най-отвратителните хранителни комбинации. Всичко това. Наистина не мисля, че ако не го преживее човек лично, може да го разбере напълно. Бременността е деветмесечно упражнение в абсурдност. Всичко – от телесните функции до избора на облекло – е просто пълен абсурд. Няма да забравя колко се зарадва жена ми, когато ме чу да ѝ признавам, че наистина не мога да си представя през какво преминава, вместо да философствам и да ѝ обяснявам едва ли не от мое име как тя се чувства всъщност.
„Съжалявам“
Хубаво е и по принцип да се казва, но особено през този период е много важно човек да може да признае, когато е сгрешил с нещо. А и в някои моменти, когато ѝ е лошо или изпитва някакъв физически дискомфорт, жена ми – на шега, разбира се – казваше, че ми е сърдита, задето „заради мене“ преживява това. И все пак в тази шега има известна истина – ние никога няма да изпитаме дискомфорта, страховете и болките на жените по време на бременността, на раждането и на следродилния период, а те, освен заради себе си, ги търпят също толкова и заради нас – в името на нашите общи бъдещи и настоящи деца. Та да, никога не вреди едно извинение.
Вижте още:
