Всеки новопридобит житейски опит, всяко външно изживяване, ни прави различни хора от онова, което сме били досега.
Вземането на шофьорска книжка и карането на първия ми собствен автомобил промени напълно начина, по който възприемах личната си свобода. Промени и гледната ми точка за скоростта, движението по улиците и пешеходците. А голямата отговорност и овластяването, придобити с шофирането, промениха включително усещането ми за собствена смъртност.
Смъртта на баща ми промени перспективата ми спрямо края, посрещнат лице в лице. Скъси и мисловния хоризонт, маркиращ собствения ми живот.
Цялото ни съществуване всъщност се състои основно от промени, върху които като върху вълни понякога сърфираме умело, а друг път ни заливат и почти ни удавят.
И все пак една от най-големите и дълбоки промени в живота ми, а може би и на много жени, се дължи на майчинството.
Ето някои от промените, през които преминаваме, ставайки майки (няма да генерализирам, казвайки, че това важи за абсолютно всички жени). Но за мен следните неща се почувстваха драстично:
Една от най-трудните за изживяване промени е онази, в която собствената ти личност от една, става на две. Неслучайно усещането за много жени е като „за забуба на себе си“. И е така: детето излиза от корема ти… и, както се случва при създаване на произведение на изкуството – въплъщава в себе си цялата болка на твореца.
Каквото и да правиш от днес нататък, то се отразява върху детето ти. Цялата ти настройка към света, агресията или спокойствието ти, твоите цели и планове – всичко ще го засяга и ще се свежда до него.
А ако се абстрахираме от чисто духовната страна – дори физически през първите години ще сте като лепнати. Няма да можеш да отидеш до тоалетната, нито да си измиеш зъбите сама. Странно ли е в такъв случай, че голям брой наскоро родили жени имат чувството, че полудяват?
Вижте още:
По-лошото е, че дори да разполагаш с логистична помощ от страна на съпруг, родители или детегледачка, усещането за загуба на собствената личност остава. Защото ти си ти отново само в някои моменти от ежедневието си – когато си без детето. През останалата част си „мама“ и нищо друго.
Усещането за загуба на личността няма как да се случи, ако не се случва намаляване на нивата на егоизма на майката. Личният егоизъм вреди на бебето. Искаш да си вземеш вана, вместо да приспиш детето? Не, първо ще го приспиш, после, ако остане време – ваната. И така е с всичко: с хобитата, с работата, с приятелствата, с отношенията с партньора… Всичко трябва да изчака, всичко е на второ и на трето място… А личните желания? Те отиват най-отдолу в списъка с приоритетите.
Точно това е трудността на майчинството: за да не те залее вълната на промените, трябва да се качиш на сърфа с различните приоритетит. На първото място е бебето, детето. Следвано от съпруга, работата, парите. Най-отдолу си ти с твоите лични желания, борби и перспективи… Ако и когато остане време за тях.
Вече писахме, как родителството променя цели области на мозъка и че тези промени са необратими. Структурният растеж в различни области в мозъка при жените (но засилването на невронните връзки в различни области се наблюдават и при мъжете) променя личностите на новите родители завинаги.
Вижте още:
Моят безумен списък с неща за вършене, преди бебето да се роди
И все пак, когато си осъзната майка, е трудно да наблюдаваш намаляването на мозъчните си функции. Забравянето, което никога не е било характерно за иначе отличния ти мозък. Трудността при намиране на подходящи думи. Емоционалното обостряне е еднопосочно и се изразява основно в свръхчувствителност на теми деца (вече не можеш да гледаш трилъри, а филми с отвличане на малолетни те карат да се възмутиш!). От устата ти хвърчат заповеди, които звучат като заучени – нямаш лингвистична креативност. Не можеш да говориш по телефона, без да прекъснеш разговора, за да кажеш или направиш нещо за детето…
И говориш глупости. Най-вече на любимия си, който все повече ти изглежда като свободна рокенрол звезда, защото може да излезе с приятели и да се напие, без да мисли за теб или за детето.
Космическа Свръхнова – той е онова, което ти сякаш никога повече няма да бъдеш.
Е, новите умения все пак са красива част от промяната, наречена майчинство. Заредена си с повече търпение. Имаш по-висок праг на болка. Умееш да решаваш битови проблеми скоростно. Развила си страхотна мултифункционалност, която натоварва мозъка ти до краен предел, но се справяш. Станала си пресметлива и загрижена за света. Много по-зряла си като реакции. Организираността ти се е „буустнала“ като във видео-игра – сега е максимална. И умееш да се концентрираш по-добре: налага ти се, за да съчетаеш работата, връзката и гледането на дете в един ден.
Най-трудно е да приемеш, че вече не си хаотична, мечтателна, че не си мързелива, както си мислеше. Че си започнала да бъдеш по-целенасочена. Че си станала много по-практична. Че вече носиш на безсъние, на неудобство, на тежко, че имаш огромна мотивация за постигане на физически неща и по-слаба мотивация за абстрактни занимания. Че креативността ти е засегната сериозно за сметка на оперативността.
Че всъщност си човек с нова личност.
Драстична промяна се случва с времето на майките – в началото то просто изчезва, няма го. И в един момент хвръква, лети, изчезва, нищо не остава от него. И не става дума за свободното време, а изобщо за времето. Не се усеща вече. Заетостта е толкова голяма, че то просто не стига.
Вече няма какво да се пилее.
Женското тяло е създадено да износва. Но са малко жените, които след това връщат формите от преди раждането. А дори да върнат формата, надали ще върнат стриите, целулита или най-малкото – увисването на бюста.
Вижте още:
Не е нужно да родиш, за да се сдобиеш с хронична преумора, която не се лекува с наспиване. Достатъчено е да преработиш. Но майчинството определено помага да се преработиш, да не се наспиваш и да стигнеш до такова ниво на преумора, при което няма спиране. Един невидим бърн-аут, при който дори нямаш обяснение как се е получил. Защото майчинството е нещо естествено, нали…
Промените, идващи с майчинството са грандиозни, може би затова и родителите не само започват да живеят по-прагматично, но и умишлено се стремят към скучен живот. Просто защото с дете нещата могат да ескалират твърде бързо.
Интересният живот, в който не знаеш какво ще ти се случи след миг, е много романтичен докато си млад – и когато си сам. И е абсолютно непрепоръчителен, когато имаш дете, защото на него няма да му се отрази никак добре хаоса и непредвидимостта. Но как да приемеш скучната версия на себе си?
Повечето хора не умеят и се плашат от родителството именно затова.
Вижте още:
