Как да си отвоюваме лично време, когато имаме малко дете

| от Ема Иванова |


Напоследък, делейки времето си между тоталната отдаденост на двегодишното, ходенето на работа и домакинстването – се сещам за текст на Георги Господинов, облечен във формата, предполагам – на стихотворение.

Макар и доста далеч от емоционалния размах, който е есенцията и суперсилата на поезията – този бял стих, да го наречем така, съдържа наблюдение, опит и една доста рационална мисъл, която се втълпява бързо и остава трайно в главата.

Ето го:

Неща, които изяждат много време

голям град
малко дете
меланхолия в интернет
бъбрив приятел
чакане на летище
ровене в стари снимки
нещастна любов
щастлива любов

Когато попаднах за първи път на този стих-констатация, нямах още дете. И ми се стори типичен за гледната точка на мъж на средна възраст, който е убеден, че има къде-къде по-важни неща от гледането на дете – неща, които не ти „изяждат“ времето.

Приравняването на малките деца към бъбривите приятели, чакането на летището и ровенето в старите снимки ми се струваше, меко казано, безчувствено. Същото обаче можем да кажем и за любовта, разгледана през призмата на автора: независимо дали е нещастна или щастлива, той също я определя като „губене на време“. Други хора биха казали, че любовта и децата са есенцията и смисъла на живота, но за автора не е така.

Сега, когато вече имам дете, съм на път и аз да стана цинична като Господинов.

Да, ФАКТ: малките деца „изяждат“ много време. Жизнено време от твоя личен живот и никой не те предупреждава за това, преди да родиш. Ти даряваш това време на друго човешко същество напълно доброволно и нямаш право да се оплакваш. От тази гледна точка може би написаното от носителя на „Букър“ все пак не е единствено обвивка на безчувствено его… Може би представлява отдушник за предаване на усещане, което иначе би било табу за споделяне?

Благородно е да се грижиш за поколението, но ако към това се добави и домакинство, и работа, твоето същество изчезва напълно.

Съдба, през която са преминали и преминават милиарди жени.

Е, аз не искам да бъда като тях.

Винаги съм знаела какво да правя с личното си време. Дали ще го „хабя“ чрез ходене на козметик и фризьор, дали ще го „изяждам“ чрез гледане на телевизия, дали ще го „губя“, рисувайки за удоволствие без никаква материална печалба, дали ще чета книга, която ще ме обогатява единствено вътрешно, дали ще ходя на планина, за да събирам гледки и спомени, дали ще слушам Storytel, шофирайки сама, или ще се мотам из мола – важното е, че имам какво да правя с времето си, така че животът ми да изглежда в собствените ми очи смислен и изпълнен с удовлетворение.

Всичко изброено обаче е недостъпно, когато си майка на малко дете, ходеща на работа. Свободното ти време е заето.

И все пак, ТРЯБВА да имаш план, за да си го отвоюваш!

Ето няколко съвета как да си отвоюваме лично време при споменатите обстоятелства:

Опитай се да спиш още по-малко, за да имаш време за себе си вечер (или сутрин)

Вярно е, че детето се върти през цялата нощ и ти спиш наполовина и си нащрек вече месеци наред, изпълнена с въпроси: „Отвито ли е?“, „Защо хленчи?“, „Да не му е запушен носът?“, „Студено ли му е? Топло?“. Отделно, то се буди с хленч и иска или „Мечо“, или „Мама“ или „Тати“ или „Вода“ или просто плаче неистово. Разбира се, ти не се отчайваш – майчиният мозък е подсилен в зоните, отговарящи за редуцирането на стреса. Ще издържиш.

Дремни си малко, пък стани по-рано, към 4, преди то да се е събудило в 7, за да си пуснеш едно кафе, да си почетеш книгата, да се изкъпеш, а защо не и за да помислиш за живота си и да се запиташ: „Как се докарах дотук?“. Ако не става така, то тогава лягай по-късно. След като го приспиш, стани, ако не си заспала. А ако си заспала, се събуди и стани: между 1 и 3 през нощта е най-тихо: ще имаш скъпоценно време, преназначено само и единствено за теб си.

Бъди още по-организирана – цепи секундата не на две, а на три

Ако нямаш време за себе си – не си достатъчно огранизирана. Ще чуеш тази констатация от много хора, особено такива, които са забравили вече какво е да си нон стоп на педала – например собствената ти майка.

Докажи й, че греши. Стани още по-организирана: не губи време в объркани движения из къщата. Действай тук и сега, веднага и по-бързо. Подреждай нещата, за да ги намираш по-лесно. Събирай по-начесто играчките, за да не се спънеш в тях, докато притичваш между задачите! Отделяй време за кобиниране на задълженията, превключвай по-бързо между действията, мигновено сменяй ситуациите и премахни напълно замислянето!

Можеш и по-добре, момиче! Ако си достатъчно добра, ще спечелиш време, колкото да се насладиш на чаша вино или да се самоубиеш.

Качи мултитаскинга на ново ниво – върши още повече неща наведнъж

За да намериш време да вършиш нещо, което обичаш и което не е свързано с детето, работата или домакинството, трябва да спестиш от последните.

Опитай се да вършиш всичко наведнъж – можеш да носиш дете в ръка, докато правиш вечеря, можеш да бършеш нос, докато пускаш пералнята, можеш да пишеш рекламни текстове, докато разтребваш, можеш да говориш служебно по телефона, докато чистиш шкафовете и миеш печката.

Ще спестиш време, като направиш всичко с едно излизане: ще изхвърлиш боклука, водейки детето на ясла, ще напазаруваш на връщане и за по-кратко ще минеш да изтеглиш пари от банкомата и да платиш сметките, плюс да изчистиш снега от колата, защото тя ще трябва, за да вземеш детето от ясла по-късно.

Разкарай всичко и всички, които може да отнемат от времето, посветено само за твоите си неща

Според Господинов, бъбривите приятели изяждат много време. Същото правят и бавните приятели, обсебващите приятели, приятелите, които искат да ти споделят нещо, приятелите, които искат да се оплачат, приятелите, които говорят за себе си, приятелите, които искат да се видите навън, приятелите, които имат планове за приятно прекарване с теб… Изобщо всички приятели.

Махни приятелите, ако искаш да изгледаш любимия си сериал. Сериалът може да го изключиш, когато ти изтече личното време, но приятелите не можеш да ги „откачиш“. Затова ги махни директно.

Същото важи за роднините. Ако няма да ти помагат за детето, няма никакъв смисъл да се виждате. Социалната комуникация като цяло отнема прекалено много време. Отложи я за времето, когато ще имаш повече време.

И така, мила мамо, ще можеш да постигнеш Големите неща в живота. Нещата, които не „изяждат“ времето.

Нещата, които никой никога преди теб не е постигнал…

Вижте още:

Ужасяващата реалност на детското тръшкане


Повече информация Виж всички