"Аз съм и баща, и майка на детето си от първия му миг"
Не съм го планирала, нито съм го искала, но така се случи, че още докато бях бременна, бащата на детето ми буквално се "изпари".
Трябва да започнем оттам, че той генерално не беше сигурен, а смятам, и че не беше готов изобщо за дете. Или поне не от мен.
Затова заблудата от негова (а и от моя първоначално) страна, че ще можем да направим нещо като семейство, продължи доста кратко.
В един момент, още в началото на бременността ми, той просто си тръгна.
Когато наближи термина, дори не се обади. Още в болницата ми стана пределно ясно, че няма да припознае детето и я записах с моята фамилия.
В този смисъл аз съм и баща, и майка на детето си още от първия миг.
Вместо да се оплаквам обаче, намирам известна радост в този факт. Особено в моментите, когато започна да разсъждавам що за човек трябва да си, за да знаеш, че очакваш дете, и не само да не се появиш в родилното, но и дори не се обадиш да попиташ какво се случва с него...
Слава богу, имам стабилна и висоплатена работа. И от самото начало разчитам и получавам помощ както от майка ми, така и от баща ми. Независимо, че те не живеят много близо, не се колебаят да се отзоват, ако се наложи.
Понеже изобщо не съм чувала бащата на дъщеря ми, откакто той си тръгна, съм изтрила всеки спомен за този човек от главата си. И си мисля колко много ми е спестено, че не останахме заедно.
Всъщност да бъдеш самотна майка има много плюсове и ще ви изборя някои от тях:
1. Обичам реда и в работата, и вкъщи. Дори съм малко "контрол фрийк", затова ми е добре така
Предполагам, че това ме прави трудна за съжителство, но пък не мога дори да си представя какво би било някой друг да решава какви дрешки да облича моето момиченце, какво да учи, къде да ходи и т.н. Всичките решения за нейното бъдеще зависят от мен, дори понякога тази огромна отговорност ми тежи и се питам какво би станало, ако нещо се случи с мен. Дори не си позволявам да потъвам в такива мисли.
Що се отнася до битовата страна, вече не мога дори да си представя, че някой друг ще определя домакинството ми или ще ми казва какво къде трябва да седи. Единствено на майка ми позволявам да се меси и то, защото разчитам на нея в моментите, когато се налага да пътувам по работа или да изляза без детето.
2. С дъщеря ми не зависим от чуждо благоволение
Имам кола, имам апартамент, който изплащам, имам добре платена работа, в която се съобразяват с факта, че имам дете, за което се грижа сама. Имам живи родители, на които мога да разчитам, и в този смисъл не завися от някой мъж за издръжка или за помощ. Когато трябва да се действа - действам. И засега се оправяме.
Често е трудно и изтощително, както за мен, така и за детето, защото реално аз не мога да си позволя да отида където и да без нея, често се налага да я вземам на служебни срещи или в офиса. Когато се разболее, трябва да остана вкъщи, няма кой. Понякога не мога да работя с нея и ми липсва пространство, но сме независими и това е цената.
3. Не троша излишни нерви в лоши отношения
Като си помисля, не бих имала енергия за трудни отношения с някой мъж. Или за някакви романтични драми, напрежения, очаквания. Нито се занимавам с бракоразводни дела, като много други познати, нито си губя времето да очаквам издръжка, която няма да дойде.
4. Чувствам се свободна
Не мога да си представя какво би било, ако трябва да се съобразявам с някой и постоянно да се допитвам до него дали мога да отида на едно или друго място. Или да се тревожа за още някой - тревогите и грижите за детето определено ми стигат.
Понякога, разбира се, ми е самотно или ми се иска някой да ми помогне или да сподели с мен радостните мигове. Но не на всяка цена.
5. У дома е спокойно - аз съм единствената, която вика или се кара. Надявам се - рядко
Познавам двойки, които не могат да си говорят нормално и у тях постоянно се вика. Питам се дали им е добре на децата, когато растат в такава среда. Аз много се старая у дома да има спокойствие. Когато тя не ме слуша се случва да повиша тон, но то е, защото ежедневието ни е много интензивно и понякога буквално не издържам повече.
Когато не съм на работа, аз съм с нея и практически съм по цял ден на педал. Може би затова и понякога викам или крещя. Но като цяло смятам, че у дома няма напрежение и детето го усеща.
6. Детето ми е много дисциплинирано
Понеже сме само двете и тя знае на мама колко й е напрегнато, и как трябва да ходи на работа, ме слуша много.
Когато й кажа да става, за да ходим на училище - става, когато й кажа да мълчи, защото работя - мълчи. Съобразява се и прави това, което поискам от нея, защото знае, че го казвам, за да ни е по-лесно и на двете. Понякога също така разчитам на нея - научила съм я да ми помага със сушилнята, със съдомиялната, когато чистим го правим заедно, например.
Изобщо да сме сами, е добре за мен, макар и да е много трудно.
И като се замисля, единственото, което наистина ми липсва, не е някой до мен, а по-скоро свободно време.
Време, в което да се погрижа за себе си, да отида на маникюр, да отида на почивка, на пътуване, да се поглезя, да си напазарувам нещо, без да се съобразявам с това, че трябва да бързам за следващия ангажимент.
Когато си самотна майка, времето е истинският лукс.
Всичко останало го имаме и не бих сменила живота си с този на който и да е друг.
*Иницилите на името са променени - авторът предпочита да остане анонимен.
