Децата, отрастнали с мобилни устройства, първо научават латиница, защото не им трябва кирилица, за да играят игри.
Интересно е, че едно цяло поколение на практика израсна, ползвайки предимно латиница.
И днес младите хора предпочитат фонетичната клавиатура, която съпоставя латинските букви с еквивалентите им в кирилицата, вместо стандартната (БДС), в която трудно намират буквите.
Отношението на младите хора към кирилицата днес не е еднозначно - част от тях я ценят като знак за идентичност, други я възприемат просто като "една от опциите".
Трети ползват в ежедневната си комуникация т.нар "маймуница", докато кирилицата се ползва основно в училищна и официална среда.
В бързата комуникация младите хора често избират по-краткия и лесен вариант, без да обръщат внимание на правописа или използваната азбука.
Т.нар. "маймуница" или "шльокавица" се е превърнала в културен феномен, макар и непринадлежащ към високата култура и изглежда няма начин това явление да изчезне.
В някои случаи латиницата служи и като средство за избягване на правописни грешки или като част от неформалната младежка култура.
Децата, отрастнали с мобилни устройства, първо научават латиница, защото не им трябва кирилица, за да играят игри.
"Думите, които изричаме, чертаят пътя ни един към друг. Много рядко се замисляме за тази връзка". Това заяви президентът Илияна Йотова в приветствието си на третия Международен форум за кирилицата на тема "Духовното наследство в дигиталния век".
Форумът, организиран от президента Илияна Йотова, се провежда днес и утре (25 и 26 март), под егидата на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, със съдействието на Министерството на образованието и науката и с подкрепата на Българската православна църква.
"Думите формират нашия свят и нашия мироглед, подчерта президентът. Чрез тях обичаме и враждуваме. за предците съдим с помощта на нетленното богатство на буквите. Те са ни ги оставили и чрез тях тачим и изплитаме венци на нашите първоучители, пишем стихове за тях, създаваме поеми, рисуваме светлите им ликове", посочи президентът Йотова.
Първата част на форума започна днес в зала 6 на Националния дворец на културата.
Първият панел е озаглавен "Азбука и власт в съвременния свят" и ще е с модератор проф. Мария Шнитер, а вторият панел със заглавие "Православие и книжовност в XXI век" и модератор проф. д-р Веселка Желязкова. Първият ден от форума ще завърши с концерт на квартет "Светоглас" в криптата на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".
В рамките на събитието участници и посетители ще могат да видят изложбите "България - Родина на кирилицата", "Епиграфско наследство", "Българските АзБукиВеди", както да чуят и пленарни доклади от проф. д-р Роланд Марти, проф. д-р Красимир Станчев, Сандра Мишкеди, проф. Иван Маразов и акад. Иван Гранитски.
Христо Димитров и Кирил Генков, дванадесетокласници от Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин-Кирил Философ", ще говорят за кирилицата и за изкуствения интелект.
Кирилицата произлиза от древните фонетични писмени системи и с появата ѝ е построен мост между тогавашна България и всички предшестващи древни цивилизации, с което ние, българите, сме заявили, че сме съучастници в строителството на човешката цивилизация.
В нашата писменост всеки ще види, че първообраз са гръцките букви, но малцина знаят, че там има и коптско писмо в буквите "ш" и "щ", обясни министърът на образованието проф. д-р Сергей Игнатов. С тази писменост България се свързва с цялата предшестваща човешка история, пренася я върху огромна част на тогавашното човечество и до днешния Владивосток, отбеляза Игнатов.
Отказът от писменост е отказ от култура, подчерта той.
