Умората от това да износиш, родиш и гледаш дете през първите му месеци и дори години, е подценявана. Всъщност както е подценявано всичко, извършвано основно и само от жените. А на това да си поискаш почивка от грижата за детето се гледа като на нещо почти скандално. Затова и не е странно, че много от новите майки изобщо не си и помислят да отидат някъде, пък макар и за ден-два.
При това българките не трябва изобщо да се оплакваме. Страната ни е с най-социалната политика в света, що се отнася до следродилната грижа. България се слави с най-продължително платеното майчинство в света – 410 дни (58.6 седмици) за всяко дете. В допълнение до втората година на детето се получават 780 лева, а ако жената започне работа в този период, тя има право да взема половината от тази сума.
Може парите да изглеждат малко (те винаги изглеждат малко), но е добре да се знае, че в много страни, например в САЩ, платеният отпуск за майчинство на работещите жени е… 0 дни. Иначе осигурените работещи жени имат право на неплатен отпуск от 12 седмици след раждането.
САЩ се слави като единствената развита държава в света с най-малко протекция над бременните и родилите. И въпреки че различни щати правят собствени опити за въвеждане на планове за платен отпуск по майчинство, нещата съвсем не изглеждат розови в социален план.
Вижте още:
Златният месец след раждането е за почивка, не за Instagram
В случая обаче въпросът съвсем не опира единствено до парите, нито само до свободното от работа време. Разбира се, наличието и на двата елемента все пак дава на младата майка малко свобода да се почувства „и тя човек“ след раждането.
Проблемите обаче често се коренят в това, че на отделянето на детето от майката през първите n- на брой години, някои хора гледат като на предателство.
В този смисъл една по-продължителна почивка от износването, раждането, кърменето, плюс недоспиването и липсата на грижа за себе си – остава химера за повечето родили жени.
В тази връзка в акаунта на подкаста Two Hot Takes в Reddit много разгорещено се обсъжда историята на американски баща и съпруг, който има сериозно оплакване към жена си, родила преди година и половина. Мъжът е възмутен, че съпругата му е проявила желание да отиде на едномесечно пътуване в Европа при своя приятелка, при това на свои разноски. Драмата е, че според него един месец е прекалено много време за една майка и съпруга да бъде разделена от детето и от семейството си.
My Post-Partum Wife Wants to Leave Our Baby to Go on a Vacation to Europe for a Month and I Don’t Agree with Her
byu/ThrowRA_WifeTrip2 inTwoHotTakes
Ето какво пише той:
„Съпругата ми (30) и аз (32) сме заедно от 4 години и имаме дъщеря на 16 месеца. И двамата си делим грижите 50 на 50 и въпреки това признавам, че за нея физически е по-трудно в следродилната фаза, както и заради постоянното (вече намаляващо) кърмене (дъщеря ни се храни нередовно и не харесва много шишето, така че се налага).
Освен това аз съм много „за“ различните терапии, така че независимо от нейната самооценка, я насърчих да посети няколко сеанса и тя и терапевтът ѝ бяха съгласни, че няма следродилна депресия. Уведомявам ви за това, защото наистина искам да успея да намеря начин да я вразумя, без да прехвърлям всичките й проблеми върху депресията.
Както и да е, с жена ми се скарахме сериозно по един повод. Тя казва, че е уморена от усещането да бъде майка и иска да си вземе почивка от 4 седмици с нейна приятелка, която се намира в Европа. Аргументите й да отиде за 4 седмици са, че си ги е „заслужила“ след раждането и след година и половина майчинство. Също така каза, че има свои спестявания и че винаги е мечтала да опознае Европа, така че това е нейният шанс, както и за да си върне самоличността.
Не се съгласих с нея и й казах, че приоритетите й вече са различни и не може да очаква да живее повече живота на необвързана. С удоволствие бих се включил и бих поел нейната част от грижите за детето, ако искаше да си направи пътуване през уикенда или един ден на спа – напълно бих подкрепил това. Но изглежда това не е достатъчно за нея. Казах й, че ако наистина иска да направи нещо със спестяванията си, би било чудесно, ако НИЕ можем да направим нещо като двойка или семейство ЗАЕДНО, защото и аз заслужавам точно толкова почивка, колкото и тя. Казах й колко егоистично е, че тя избира да харчи спестяванията си изцяло за себе си, когато аз почти изчерпах всичките СВОИ лични спестявания за голяма семейна придобивка.
Казах ѝ, че не мога да проумея идеята за майка, която би искала да не вижда малкото си дете за месец, и почти я накарах да се срамува за това (това може да ме прави гадняр, но емоциите бяха силни и бях ядосан). Както и че това затруднява нещата за мен, защото реално щеше да ми се наложи да използвам отпуската си и да бъда и майка, и баща на нашето бебе. Казах ѝ, че не мога да остана във връзка с човек, който не може да направи компромис с мен по този въпрос.
Тя се разплака и каза, че иска да се почувства отново като себе си, а аз й казах, че определено може да направи нещо за себе си този уикенд, но личните й идеи са крайно нереалистични. Изглежда, че не иска да приеме нещата такива, каквито са. Предложих ѝ да се подложи на терапия и получих отговор: „Няма да приема неприемливото“ и ме обвини, че я подтиквам към терапия.
Може ли някой да ми подскаже как да я убедя?
Редакция: Само да изясня позицията си относно пътуванията. Напълно я подкрепям, ако иска да си направи екскурзия през уикенда със сестрите/приятелките си. Съпрузите/родителите правят така.
Лично за мен границата са 4-5 дни. Всеки има право на собствени предпочитания и аз със сигурност знаех какви са нашите със съпругата ми, когато се оженихме.
Не смятам, че е уместно един женен човек (а сега и родител) да напуска домакинството, за да бъде далеч от семейството си за повече от това време. Мислех, че съпругата ми е съгласна с мен, защото и тя споделяше преди същите възгледи“.
Вижте още:
Следродилната депресия на… татко
Един от най-добрите отговори, които човекът получава, определено е от жена. Ето го:
„Не става дума за Европа. Става дума за бърнаут. Звучи, сякаш тя е на края на силите си. 9 месеца бременност и 16 месеца кърмене, а сега и малко дете, което се храни нередовно и кърмата намалява… Сигурно се чувства така, сякаш никога няма да си върне тялото. Тя има търпението на светец, аз щях да съм затворила отдавна млечния бар. Четири седмици в Европа са просто нейна фиксация, а не са истинският проблем. Дори и да отиде, стресовите фактори, които са я прогонили, ще я чакат. Вероятно е време да вземете някои решения, свързани с качеството на живот у дома… Как да й осигурите повече помощ, да започнете отбиването и т.н.
И да планира по-кратко пътуване, за да се зареди с енергия“.
Вижте още:
Защо якото бачкане да гледаш дете не се признава
