Да си купя ли нещо, или да не си купувам? Въпросът изниква всеки път, когато от екрана на телевизора или лаптопа някой търговец решава да ме убеди, че точно неговата стока ми е нужна в тоя живот, за да се почувствам щастлива.
"Вземи само днес", "Грабни с отстъпка", "Последни бройки" - всичко това са елементарни маркетингови трикове, които имат за цел само едно - да те накарат да купиш нещо, към което иначе никога не би проявил интерес, защото изобщо не ти е нужно, не е в твоята сфера на интереси, не ти харесва... Обаче работят!
Психолозите го наричат scarcity effect: щом видиш "ограничени количества", мозъкът ти започва да вика "ВЗЕМИ ГО!". Ако добавим и "само днес", стигаме до концепцията Fear Of Missing Out — страхът, че изпускаме завинаги нещо жизнено важно.
От къде идва FOMO?
За пръв път психологическият феномен е споменат в научно изследване през 2000 г. от маркетинг стратега д-р Дан Херман. Придобива широка популярност и навлиза в масовата култура с възхода на социалните медии. През 2013 г. терминът официално е добавен в Оксфордския английски речник.
Някои психолози определят FOMO като "болестта на новото време", и с негативните си ефекти върху хората, с повишения стрес и тревожност, не е трудно да се определи като болест. Хората с такъв проблем не избират местата и събитията, на които отиват, защото непременно искат да отидат там, а защото се страхуват да не отидат. Не купуват нещо защото имат нужда от него, а защото всички го имат и ще е страшно да бъдат единствените без въпросното нещо. Не носят определени дрехи или обувки защото им харесват или са им удобни, а защото "такъв е тренда" - и да не си в тренда означава, че пропускаш... Какво пропускаш и защо го пропускаш, не е ясно, но дори самата идея, че нещо би могло да бъде пропуснато вече е плашеща...
Нашата култура насърчава идеалния образ на успеха във всеки аспект от живота, независимо дали става въпрос за постигане на перфектната работа, намиране на идеалния партньор, най-новия модел устройство, партито, на което всички са поканени, а ние не, или култивирането на перфектен начин на живот. Хората имат вродена склонност да сравняват своите способности, мнения и преживявания с тези на другите, за да оценят собствената си социална стойност. Проблемът е, че социалните медии предоставят непрекъснат поток от "по-добри" преживявания за сравнение, което засилва усещането за недостатъчност и малоценност.
Причината FOMO да работи и да се превръща в сериозна заплаха е това, че атакува най-фундаменталните човешки потребности и еволюционните механизми. В миналото, отхвърлянето от племето или социалната група е означавало сигурна смърт. Днес този инстинкт се проявява като страх от социална изолация или чувството, че оставаш "извън кръга".
На невробиологично ниво, FOMO е свързан със системата за възнаграждение на мозъка - очакването за нещо ново, интересно или потенциално възнаграждаващо предизвиква отделяне на допамин. Той дава усещане за удовлетвореност, ентусиазъм, висока мотивация, като намалява неувереността. В същото време, изсипването на невротрансмитера не е напълно безобидно, предупреждават изследователите - колкото и положително да е въздействието на високите нива допамин в организма, толкова токсични могат да се окажат постоянните кратки пикове, следвани от неговата тотална липса.
JOMO, или как да се зарадваме, че пропускаме
Като противовес на FOMO, през 2013 г., когато терминът е признат от Оксфорд, възниква JOMO - Joy Of Missing Out. Основната идея е да се промени нагласата, акцентът да падне върху съзнателния избор. Тази промяна в начина на мислене не е свързана с намаляване на амбицията, а с намиране на удовлетворение в настоящето, което често може да бъде пренебрегнато в преследването на бъдещи цели.
"Приемането на факта, че сме стигнали до целта, не означава да се примирим; означава да признаем, че съвършенство не съществува. Приемането на несъвършенството ни позволява да бъдем по-добри към себе си и другите, да растем, да се учим и да изграждаме по-дълбоки връзки. Чрез това приемане можем да оценим себе си, телата си, притежанията си и взаимоотношенията си по-пълноценно", казва социалният психолог д-р Сара Несерзаде.
Терминът придобива по-широка популярност около 2018 г., когато започва да се представя в големи медии като "The New York Times" като нова тенденция в начина на живот, насочена към "дигитална детоксикация" и намиране на щастие в уединението. За разлика от FOMO, който произлиза от академично изследване на потреблението, JOMO възниква като културно движение, насърчаващо връщането към по-автентичен и пълноценен живот.
Първата стъпка по пътя към JOMO е да осъзнаете, че винаги ще ви липсва нещо. Всъщност, няма нищо лошо в това да пропуснеш, да не вземеш, да не грабнеш, да не отидеш да шумно парти, да носиш удобни, вместо "модерни" обувки... Така че следващият път, когато до теб достигнат настойчивите писъци "само днес", "екслузивно", "очаквайте", "грабни светкавично", "вземи гръмотевично" - просто се сети колко прекрасно би било да нямаш това абсолютно ненужно нещо.
