Кога да сложим граници и да спрем да слушаме какво ни говорят най-близките ни приятели?
"Съпругът на най-добрата ми приятелка е абсолютен загубеняк", споделя анонимна читателка във форума на водещия американски майчински сайт Scary Mommy. Тя обожава разговорите със своята любима приятелка, но напоследък нещо не е както трябва. Какво се случва, когато се оплакваме на приятелите си прекалено много от партньора си и в какво положение ги поставяме? Прочетете нейния разказ в първо лице единствено число:
"С моята най-добра приятелка имаме много отворени и честни отношения. Винаги е било така - имаме много общи неща и споделяме едни и същи цели. Харесваме една и съща храна, имаме едни и същи бизнес амбиции и можем да говорим с часове както за нещата, които ни вдъхновяват, така и за бъдещите си планове.
Тя винаги ме е подкрепяла и е била до мен и мисли, че трябва да правя същото за нея. На едно мнение сме по много въпроси, но има едно нещо, което просто не мога да й споделя и което ме изяжда отвътре: съпругът й е абсолютен загубеняк.
Знам, че това звучи толкова ужасно, но просто не знам как по друг начин да го изразя. И не казвам единствено, че той е мързелив, демотивиран и никога не я извежда навън и не иска да пътува с нея, но да, и това е така.
Но мразя начина, по който я кара да се чувства, сякаш тя изисква прекално много от мъжа до себе си.
Мразя как й обещава, че ще свършат нещо заедно или ще направи нещо за нея и след това не го прави.
Мразя как той няма желание за почти всичко, което тя иска да опита, и особено напоследък я кара да се чувства така, сякаш дори няма партньор.
Но дори и нищо от неговото поведение да не я притесняваше, знам, че пак щях да имам същото мнение по въпроса, разбира се.
Въпросът е, че тя споделя всичко това с мен. Абсолютно всичко. Затова е невъзможно да пренебрегна техните отношения и да не се намесвам, независимо че се опитвам с всичка сила.
И тъй като нещата между тях се влошиха, ми стана все по-трудно да се въздържам.
Искам да бъда до нея, но сме прекарали твърде много часове в разговори за тяхната връзка.
Знам, че всички имаме нужда да споделим, но сега стигнах до момента, в който изобщо не харесвам мъжа й, а това не е добро усещане. Бих искала да го харесвам. И не искам тя да знае какви са чувствата ми към него в момента.
Не мога да забравя всички неща, които тя ми е казвала, и ми е много трудно да бъда толкова разбираща, колкото бях в началото, защото тя не прави каквото и да е, за да ме улесни.
Всичките ни отношения са превзети от разговори за нейния партньор.
А ако имам нещо да кажа за него или за ситуацията (винаги се опитвам да бъда мила и дипломатична, но съм човек), тя се разстройва.
Тя иска да излее всичките си чувства, но от мен не се очаква да имам мнение.
Знам, че това е много деликатна тема и не искам да я натъжавам, когато се чувства зле.
Затова се наложи да й кажа, че имам нужда от малко дистанция в нашите отношения и че искам да бъда до нея като приятел, но съм стигнала до края на силите си и изглежда, че така или иначе не й помагам с нищо.
Беше труден разговор и се чувствах зле, но какво е истинското приятелство без откровеност?
И истински приятел ли съм, ако просто стоя с нея, криейки нарастващото си неодобрение?
Бих искала тя да бъде честна с мен, ако аз постъпвах като нея. И се надявам, че без да ме използва като опора, тя ще успее да направи някаква промяна - било то да отидат на брачна консултация или да говори с него.
Наистина й казах всичко това от обич. И й казах, че няма никъде да ходя, но не мога да продължа да прекарвам час след час, говорейки за едно и също нещо.
Когато й се обадих да й кажа това, стисках здраво очи. Сърцето ми туптеше и бях нервна.
Но трябваше да го направя, защото се хванах, че съм започнала да ставам рязка и говоря кратко с нея и да отбягвам обажданията й. "Искам да помогна", казах й, "но постоянното говорене за това не е добро нито за теб, нито за мен".
Почувствах облекчение, когато тя каза: "Доста е неприятно да го чуя и дори малко неудобно, но се радвам, че все пак ми каза".
Разбира се, искам най-доброто за своята най-добра приятелка. И независимо дали това означава да остане с мъжа си или да приключи връзката си с него - ще бъда до нея през цялото време.
Но този момент беше един от онези, в които ти става ясно, че нямаш право да потъваш твърде много в проблемите на приятелите си, ако искаш да си запазите добрите отношения.
