Как да си изберем домашен любимец, без след това да се чудим кой кого отглежда
Знаете как става. Седи си човек мирно, кротко, нищо неподозиращ, и изведнъж от нищото се чува едно:
- Мамо, тате, може ли това кученце? Искам само него! Ще го гледааам!
И понеже човекът е слаб, а милите им очички всъщност са го хипнотизирали както боата Каа от "Книга за джунглата" хипнотизира Маугли, в един момент устата ви - без да пита мозъка - казва:
- Да, добре, сладко е това кученце...
И после идва големият въпрос: Кой ви би през устата? И защо още не сте му простили?
После веднага се сещате колко животни е отгледала майка ви, успоредно с вас, и започвате да вярвате в кармата.
Всичко се връща. Абсолютно всичко.
Спокойно.
Преди да приемем съдбата си и да заживеем с нов пухкав (или не чак толкова пухкав) член на семейството, е важно да минем през една кратка, но жизнено необходима... инструкция за оцеляване.
Как да си изберем домашен любимец (и да не съжаляваме още на следващия ден)
Домашният любимец НЕ е играчка. Ще го повторя пак: НЕ. Е. ИГРАЧКА.
Той не се изключва, не се рестартира, не използва батерии и не идва с гаранция.
Прилича на плюшена играчка? Понякога.
Държи се като такава? Не. Той не е част от декора. Той не модел за "инста" снимки. Не е и аксесоар за в мола. Домашният любимец е живо същество. С нужди.
Всеки вид идва със съответната нужда от обслужване
Преди да вземете животно вкъщи, е добре да знаете, че нивото на обслужване може да варира много. Понякога драматично. Питайте майка ми, тя е гледала всички долуизброени животни в големи количества (и няколко други):
Зайче: пухкава заблуда
Зайчето е кротко, сладко, нежно.
Яде относително малко, гризе абсолютно всичко, което не бихте искали да бъде гризано, пухът му остава между дивана и стената и след края на света. Живее 7-14 години - не е малко, нали?
Случва се да си купиш мини зайче и да се окаже, че не е мини.
Майка ми се озова с два заека по-големи от котарака ни.
Могат да се привържат много, но по свой собствен, спокоен начин: да седят до вас, да ви побутват с носле, да се качат в скута ви. когато те решат. Децата искат да ги гушкат.
Зайците искат да НЕ бъдат гушкани.
Гушкането рядко свършва добре за животниката.
Котка: домашният аристократ
Говорим за суперсилите: телепортация, пасивна агресия, кралски претенции, способност да ви съди с поглед.
Също така може да разпилява котешка тоалетна през три стаи.
Обича ви, когато иска.
Не всяка котка се разбира с деца (моят опит е с малкия Лъвчо, спасен от гората, който така и не спря да иска да ни убие всички, въпреки домашния лукс, психологическа подкрепа и любовта, които му дадохме).
Има и котки, които се разбират чудесно с деца и които ще намерите с детето под масата да хапват заедно кремвирш на тайна среща.
Куче: любов и нова работа
Кучето е прекрасно. Кучето е мило. Кучето е 24/7 емоция плюс разходки при дъжд, сняг, жега, апокалипсис, обучение, социализация, игра, грижи.
Ако трябва да сме честни - кучето е нова втора работа.
В замяна получавате любов, вярност и приятелство, които нямат аналог.
Но и отговорността е истинска, ежедневна и дългосрочна. Космите също са винаги по дивана.
Рибки, папагали, хамстери и други екзотични приятели
По-малки и по-интересни? Да.
По-лесни? Съвсем не.
Питайте майка ми как се чисти голям аквариум, как се изражда хамстер и как се търси папагал в квартала.
Дори грижата за хамстера не е нещо, което се върши за три минути.
Домашният любимец е член на семейството
Животно не се взима за Великден, Коледа, 1 юни или защото "ще се снима сладко за Instagram".
Домашният любимец обичайно пораства и не остава цял живот сладко бебе.
Животът на домашния любимец е и по-кратък от нашия. Съвместния живот с любимо същество винаги приключва с болезнена раздяла.
Някои проучвания дори твърдят, че след определена възраст хората страдат повече за домашните си любимци, отколкото за членове на семейството си.
Детето обещава, че ще се грижи за него? Иска ни се...
Детето иска, детето обича, детето мечтае. Но детето не чисти ảко в 6 сутринта. И не плаща ветеринарния лекар.
Детето не мисли за ваксини, кастрации, обезпаразитяване, храна, играчки. Не се буди нощем, ако животното се разболее.
Но може да се научи - на любов, грижа, емпатия, отговорност. Защото животните ни учат на това. И това са едни от най-ценните уроци, които можете да дадете на дете.
За ảкото ... Знаете кой ще го прави. Мама и тати. Екип "Животното & Ние".
Ако нямате време - не взимайте!
Все пак, ако ежедневието ви е прекалено натоварено, ако прекарвате часове по пътища между работа, училище и тренировки, няма нужда да добавяте и заек, който обича да рови в кабелите, или куче, което има нужда от три разходки.
Може да изчакате. А може да си вземете растение.
Аз например засега съм заменила кучето с орхидея. Не защото не искам куче. Напротив - може би го искам повече от децата. Но знам, че в следващата година-две няма да мога да му дам това, от което се нуждае, за да е щастливо и здраво. И чакам нетърпеливо моментът да дойде, за да се затичам към първия приют и отново да стана "кучешка мама".
Обещанието за кученце е сериозно обещание
Да имате животно е чудо — носи любов, хаос, смях, утеха и още любов. Но е и грижа, и време, и пари, и търпение, и понякога нерви.
Ако сте обещали кученцето... помнете. То не идва за ден, а за живот. За вашия живот. И за неговия.
