Стефани Грюнер Бъкли е британски журналист и автор с публикации в Quartz, Уолстрийт джърнъл (The Wall Street Journal) и списание Inc. За сайта Scary Mommy тя описва плюсовете и минусите да родиш късно според общите разбирания – в нейния случай след 40 години:
„Нека започнем с това, че аз съм възрастна майка.
Бях заета. Бях журналист. Не исках да сменям памперси или да стоя у дома вечерите. Тогава, един ден, се събудих на 40 и казах на съпруга ми: „Сега или никога“. Чудодейно, пет месеца по-късно, се оказа, че моментът е сега.
Доброто.
Знам коя съм
Бях невероятно щастлива да имам бебе, както ми се струваше, в последния възможен момент. Тогава станах майка и осъзнах, че да имаш дете по-късно в живота има своите предимства. За разлика от 20-те и 30-те ми години, през 40-те знаех коя съм. Не ми се наложи да отглеждам дете, докато самата аз пораствам.
Въпреки че съм далече от перфектната майка, сега имам повече време да полагам усилия, отколкото бих имала преди – и повече време да чета книги как да подобря нещата.
Не винаги съм и особено търпелива, но определено имам повече търпение, отколкото когато работех като репортер с краен срок.
Мога да си позволя отпуск.
Заради работата на мъжа ми, буквално успях да си позволя да взема почивка след раждането на бебето ми. И нещо повече – тъй като бях работила две десетилетия по-дълго преди да имам дете, имах умения и контакти, което означаваше, че отпускът беше по-малко рисков. Имах и по-голям шанс да си намеря нова работа. Можех да си позволя и помощ.
Наехме детегледачка, Иа, която беше чудо. Тя обожаваше нашата дъщеря. Убедена съм, че ако на тротоара се беше врязала кола и тя трябваше да избира да спаси живота на моята дъщеря или своя, щеше да избере този на дъщеря ми.
Още съвсем в началото научих как по най-добър начин да използвам уменията на Иа. Приятелка, Пати, която също роди деца късно в живота си, даде съвет: не се чувствай виновна, че не правиш всичко. Избирай нещата, които искаш да правиш – като баня и време за четене – и наистина се наслаждавай на времето заедно с детето си. Тя каза, че не трябва да се самообвинявам, че не съм сменила аз лично всяка пелена. Това беше страхотен съвет. Бях много по-добра майка, защото не бях изтощена майка.
Не съм толкова строга и съм по-забавна.
Като по-възрастни родители моят съпруг и аз сме не сме толкова ограничени от правилата. Може би щеше да е така, дори и да имахме деца по-рано. Но мисля, че увереността да правиш нещата по своя собствен начин идва с възрастта. Имаме приятели, които създадоха деца, когато бяха по-млади, и бяха обсебени от планирането. Преди да имаме наше собствено дете, не бихме си и помислили да се появим непоканени в дома им по време на къпане. Грешка. Можете да прекратите цялата операция за месеци, но да изпиете чаша вино на вратата на банята.
Със съпруга ми оставяме всеки да се отбива на гости по което време си иска. Ако банята се пропусне някоя вечер – нека. Вечерите през уикенда бяха подходящи за парти с хапване. Като цяло се придържахме към ритъма на лягане на дъщеря ни, но това не означаваше, че с нашите собствени вечери е приключено.
Също така мисля, че съм по-забавна като по-възрастна, по-спокойна майка. Моите дни в опити да съм готина (ако изобщо някога са съществували такива дни) отдавна са отминали. Нямам против да изглеждам глупаво. Затова ми е по-лесно да пея с дъщеря си и да копирам нейните движения при разходките следобед. Точно вчера имах епизодична роля в едно TikTok видео. Направих странно заешко скачане през екрана. Дъщеря ми ме награди като го публикува с таг: „Имам най-готината мама“.
Лошото
Стара съм.
Трябва да се разтягам повече и ако не го правя, рискувам да разтегна мускул като вдигна дъщеря си. Уморявам се по-бързо и имам нужда от повече време за себе си, за да се възстановя. Понякога мисля, че най-голямото удоволствие на майчинството е трансатлантическия бизнес полет: само аз, чаша вино и малък екран с филм.
По-възрастна съм от другите родители
Може да съм по-самоуверена, но по някакви причини, не съм ОК с това, че съм по-възрастна от другите майки. Нещо по-лошо: обичам да си мисля, че минавам за по-млада, а вероятно не е така. Един път излъгах за възрастта си. Беше по време на куиз-вечер в училище на маса с други родители. Случи се така, че съвпадна с 50-годишния ми рожден ден – нещо, която не съобщавах. Но отнякъде се разбра, че имам рожден ден. Приятел, който е повече от десетилетие по-млад от мен, попита дали е „специален рожден ден“. Заобиколена от родители и учители и представяйки си, че всички те пеят и вдигат наздравици за мен, излъгах и казах „не“, преди бързо да насоча разговора към нещо друго. Харесва ми да мисля, че не излъгах напълно. Наистина няма нищо наистина специално в това да навършваш 50.
Технически изостанала съм
Отдалечена съм едно поколение от технологичния свят на дъщеря ми. Просто не оценявам живота онлайн, както тя го оценява – не оценявам, че трябва да слагам безброй снимки в Instagram акаунта й и трябва да имитирам интерес към дизайна на нейната къща в Roblox. Не съм сигурна дали технологиите ми бяха интересни и когато бях по-млада, но поне щях по-лесно да се асоциирам с живота онлайн и да бъда по-ентусиазирана за това, което тя създава там.
Струва ми се, че всеки забелязва, че съм по-възрастна (и не съм ОК с това)
Преди време в кабинета на доктора сестрата попита дъщеря ми: „Така, с кого си дошла днес?“. Както предположих, не беше защото с дъщеря ми изобщо не си приличаме, а заради възрастта ми. Или онзи момент на гости в Алабама, когато отидохме на воден парк (преди Ковид), и аз си говорех с възрастните, които бяха горе-долу на моите години. В някакъв момент осъзнах, че всички те са баби и дядовци, докато аз съм майката. Те изглеждаха изненадани и сякаш малко ме съжаляваха.
Но предполагам, че трябва да приключа темата, като кажа, че не съжалявам, че съм по-възрастна майка. Напротив: чувствам се благословена.“
