Аз съм и майка, и баща за своя син. Брутално е

| от MamaMia |

Мелъди Джун е самотна майка, писател и жена, която се бори (успешно) с рак на гърдата. Освен това е пътешественик и блогър. В текст за сайта Scary Mommy тя разказва, че никога не си е представяла, че ще има семейство. Но Вселената я дарява със син, който отглежда сама. Ето нейната история:

Ще започна напълно искрено. Не съм жена, която е очаквала да отгледа дете с партньор до себе си. Това е защото никога не съм очаквала, че ще отглеждам дете.

Когато си играех като малка, държах четката за коса в ръка и се преструвах, че е микрофон. Понякога бях рок звезда. Друг път бях репортер или успешен автор, който изнася вдъхновяваща реч пред зала слушатели. Не си играех с кукли и не си представях да бъда майка. Дори не участвах в престорени сватби в училищния двор (голям тренд в 5-ти клас). Не, нищо от тези неща не ми допадаше.

Моят син беше изненада. Красива, магична, невероятна изненада. Толкова съм благодарна, че животът ми не се стече според личния ми план. Вселената знаеше, че се нуждаех от сина си. По-добър човек съм заради това, че той се появи, и непрекъснато се изненадвам, че ми е поверена капризната му душа.

Това не променя факта, че понеже не предвиждах тази роля за себе си, имах нулева представа какво да правя. Може би никой от нас няма представа. Представете си колко по-лесно би било родителството, ако бебетата пристигаха с брошура с упътвания.

За да направя нещата дори по-сложни: аз съм САМА майка, а не САМОТНА майка. Това означава че за мен няма свободни уикенди. Никой не може да ме застъпи и да помогне, когато имам проблеми с дисциплината или имам нужда от почивка, защото съм имала тежък ден. Аз съм истинска щастливка, че майка ми е с нас, но не е същото като да имаш партньор, който е също толкова съпричастен в грижите.

Съ-създателят на сина ми е ирландец. Той живее в Дъблин. Влюбихме се, докато обикаляхме с раници из Европа. Наричам го съ-създател, защото той определено не е баща. Баща е титла, която се печели, а не такава, която е предварително определена според спермата. Когато разбрахме, че съм бременна и той реши да не се забърква в това, единствената титла, която си спечели, беше страхливец.

Да си сама майка може да бъде брутално.

Оставете настрана всички очевидни причини – като финанси, отговорности и емоционални последици. За мен най-трудното е да съм около не самотни и не сами майки (на самотните майки гледам като на свои духовни сестри).

Независимо дали става дума за нещо като уроци по плуване или сблъскване с училищните институции сама, постоянно се срещам с двойки, които си поделят родителството. Двама души, които са ръка за ръка, гордо подкрепящи своето дете. Заедно.

Не знам какво е „заедно“. Винаги съм си била само аз. Сама. Никой, на когото да се опра. Никой, който да ми помогне и да развесели детето. Само аз.

Наблюдавам жените, които имат човек до себе си, точно с толкова вълнение за децата им, колкото и те самите изпитват. Направо не вярвам. Точно така бих гледала и как извънземните се размножават. Точно толкова нормално ми изглежда.

Тогава си напомням, че нищо не разбирам. Представата ми за тези връзки е точно толкова реалистична, колкото вероятно и професионална кеч среща.

В моята представа двойките са най-добри приятели, които правят страхотен секс всяка нощ и след това прекарват часове наред, обсъждайки дните си, докато заспят в обятията един на друг. В действителност те са по-скоро като съквартиранти, които насрочват секса, рядко провеждат смислени разговори и заспиват с гръб един към друг.

Независимо то това, да имам някого, с когото да споделям радостите и триумфите на своя син, би било огромно облекчение. Да имам някого, на когото да разчитам, с когото да споделям, да положа главата си до него и да изживявам всичко с него, би било голям подарък. Никога не съм чувствала нито едно от тези неща.

Това обаче не означава, че някой трябва да ме съжалява. Харесва ми да бъда самостоятелна и автономна. Никога не съм била от онези, които имат нужда да бъдат във връзка. Нямам нужда от мъж, който да ме кара да се чувствам оценена и важна. Прекалено съм силна, за да очаквам някой друг да ме допълва или да ме подкрепя финансово, емоционално или по друг начин. Никога не съм била такава.

Това не означава, че съм изпълнена с горчивина или песимизъм. Любовта е красиво нещо ако си със своя човек. За съжаление, не всеки има достатъчно късмет, за да намери този човек.

За мен намирането на такъв човек не е нужно да е романтично. Такъв човек за мен е моят син. Никоя друга роля, която съм изпълнявала в живота, не ме е карала да се чувствам толкова оценена и специална, както да бъда майката на сина си. Това е роля, която никой никога не може да ми отнеме. Аз съм майка му – сега и завинаги.

Наскоро синът ми чу някой да ми казва: „Не знам как се справяш сама…“

Трябва да се е отпечатало в съзнанието му, защото по късно вечерта ме попита: „Мамо, не си ли доволна, че си самотна майка?“

Попитах го какво имам предвид с това. Той каза: „Ами ако беше точно като другите майки, които са омъжени и аз ако бях като другите деца, които имат татко, който живее с тях, ние нямаше да прекарваме толкова много време заедно с теб. Той вероятно щеше да се чувства изоставен, защото аз щях да искам да бъдем само двамата.“

Той е прав. Никой не говори за плюсовете, които идват с това да си САМА майка.

Аз сама трябва да вземам решенията за това какво правим и къде отиваме. Изживявам изцяло миговете с детето си. Никога не изпускам празник или уикенд. Той тича в прегръдките ми, когато е наранен или го е страх. Той ме моли за съвет, когато има нужда. Той ми разказва всичко за дните си.

Може да звучи егоистично, но има толкова много красота в динамиката на нашето дуо. Отбор. Двойка. Аз трябва да бъда номер едно за него и той за мен.

Или според мъдрите думи в едно меме, което ми попадна наскоро:

„Всяка жена може да бъде майка, но трябва да бъдеш много яка жена, за да си и баща“.

Вижте още:

Избрах да бъда самотна майка – и никога не съм била по-щастлива

 
 


Повече информация Виж всички