Казваше се Рая. Тя толкова обичаше животните, още от съвсем малка таеше огромна любов, възхищение и някакво мъдро почитание към природата.
Майка и често се питаше откъде… Разбира се, често и говореше за добро и зло, за любов и безразличие, за ценно и евтино, но се изненадваше от реакцията на малкото си момиченце, като че ли тези неща са отдавна ясни и известни. Помнеше как от 3- 4 годишна , когато я попитаха за какво мечтае, тя винаги отговаряше: – Един ден, когато стана голяма искам да изобретя хапче за безсмъртие. Ще го дам на теб, мамо, и на всички добри същества на света. В началото на лятото, още съвсем в началото , когато плажовете са приятно пусти и тълпите летовници не са завладели морето. На юг, ама много на юг, там където още през юни можеш след сутрешната разходка по морския бряг да се потопиш в чистите, галещи вълни на морето. За поредна година те си подаряваха щастие – две седмици безгрижна ваканция. И един ден, бяха се наслаждавали на приказната гледка на морския пейзаж, бяха поели с всяка частица от телата си слънце, солени пръски и прохладен бриз, когато… Малка пеперуда запърха с ефирните си крилца и кацна на пръстчето на Рая.
А тя с радостни възгласи се затича към майка си .
– Мамо, мамо- виж! Тя сама дойде при мен. Тя ме избра!
Очичките и сияеха, слънцето играеше по морските вълни и отблясъците му прозираха през клепките на момиченцето и придаваха допълнителна красота и мистериозност на случващото се. Просто така, изведнъж – от нищото се зароди чудо. Пеперудата сякаш усети любовта на момиченцето и и се довери. Кацнала на пръстчето й, всички поеха от плажа към хотела. По пътя се отбиха изгладнели в любимото им местенце с най- вкусните гозби на света. Седнаха на масата, поръчаха обяд и зачакаха… Междувременно малката Рая започна да се оглежда и с голямо внимание затърси нещо в храстите. Накрая се усмихна и победоносно показа трофея си . Най-подходящата пръчица за новото си приятелче. Достатъчно дълга, обла и без излишни неравности, които биха могли да наранят пеперудата.
– Мамо, да и измислим име. Замисли се за момент и след малко със светнали очички извика:
– Ще се казва Ая! Толкова е нежно и ефирно – като самата нея!
Когато сервираха порциите Ая търпеливо изчака момиченцето да се нахрани – кацнала на новата си пръчица. Очевидно нямаше никакво намерение да отлита. Приключиха с обяда и майка и каза:
– Е, време е да тръгваме. Уморени сме , да се приберем и да починем. За пореден път изминаваме този път!
– За пореден, но не за последен. – засмя се Рая.
И майката, и дъщерята бяха във възторг от новото приятелство. Непланирано, без изисквания и условия, безотказно. Възхищаваха се на Ая, говореха й нежно и гальовно. Момиченцето сякаш знаеше, че това което се случва е нещо абсолютно предвидимо и възможно. Майка и беше удивена, мислено търсеше някакво разумно обяснение, някакви скрити знаци от съдбата… Да опитомиш пеперуда! Просто ей така?…Едно от чудесата на лятото?…Едно от чудесата на силната и всеотдайна любов между майка и дъщеря?…
Прибраха се в стаята. Рая се затича и реши, че най-подходящото място за почивка и сън на Ая е пердето. И да – тя кацна там и по всичко личеше, че се чувства добре. Цялата вечер каквото и да правеха Рая и майка и , погледите им неусетно се плъзгаха към Ая. После се поглеждаха и съзаклятнически се усмихваха… Около тях витаеше необяснимо чудо! Чудесно! На следващата сутрин Рая скочи от леглото и се втурна към пердето. Да, Ая беше там. Същото малко, любимо приятелче.
Но момиченцето малко посърна. – Мамо, като че ли Ая се е променила. Не е толкова жизнена като вчера. Изглежда изморена и някак тъжна.
Те бързо се стегнаха за плаж, грабнаха багажа и пръчицата с Ая и се запътиха към морето. Известно време вървяха мълчаливо. После се погледнаха и вече знаеха – ще я пуснат на свобода. Много я харесваха, привързаха се към нея. Бяха се почувствали привилегировани и специални от този подарък на съдбата. Много им се искаше да я задържат, но знаеха – щом я обичат трябваше да и върнат свободата. През тези няколко часа си бяха подарили взаимно щастие, обич и увереност.
Да-а-а, чудеса се случват! Достатъчно е да ги носиш в сърцето си…
Приказката е част от конкурса на Mamamia.bg „Напиши ми приказка“.
