Нова приказка: Историята на високомерната принцеса

| от Росица Янчева |

Нова приказка за „лека нощ“ от конкурса НАПИШИ МИ ПРИКАЗКА в Mamamia.bg. Очакваме вашите ръкописи тук! Нека да творим и да четем повече на децата заедно! За най-добрите ще има чудесни награди. А от юни до декември ще излъчваме Приказка на месеца, чийто автор ще получава 150 лв. парична награда.

Имало едно време една принцеса, която била неземно красива, с дълга до земята, черна коса, сини, искрящи очи и червена като зряла череша уста. Но принцесата била много високомерна и не искала да общува с хора, които изглеждали зле. По тази причина се била оградила само с красиви придворни дами и царедворци. Един ден, когато излязла на разходка с една от придворните дами, носилката на принцесата минала покрай един пазар. На една от сергиите на пазара една много стара бабичка продавала различни украшения и нещо много силно привлякло принцесата към тези украшения. Затова тя заповядала на придворната дама да отиде и да и купи някое от тях.

Момичето отишло до сергията, но не след дълго се върнало и казало на принцесата, че продавачката е поискала да я види, преди да и продаде каквото и да било. Принцесата никак не искала да слиза от носилката и да ходи до сергията, но изпитвала голямо любопитство да види украшенията отблизо и затова бързо се намерила при бабичката и веднага извърнала глава настрани, защото не можела да понася старостта и дрипавите дрехи на продавачката. Бабата я попитала:

-Защо не ме поглеждаш, красиво девойче?

– О, много съм чувствителна, бабке, и нямам очи за некрасивото на този свят. – отговорила прекрасната принцеса.

– Разбирам. – отговорила бабичката.

– Е, избери си някое украшение, всичките ще ти отиват, ти си такова хубаво момиче.

Принцесата си избрала една гривна и един гердан и веднага си ги сложила. В този момент бабичката и казала:

-Сега, моето момиче, след като сложи тези украшения, да знаеш, че само този, който те обича истински и заради самата теб, ще може да ги махне. Ако се ожениш за неправилния човек, който те взима само заради богатството и външността ти, много неприятности ще те споходят и животът ти ще стане труден. Дано можеш да разпознаеш истинската любов и не се наложи да се подлагаш на страдания. След като казала това, бабичката се изпарила ведно със сергията, все едно никога не ги е имало.

Принцесата останала като ударена от гръм на пазара, след малко се посъвзела и се качила обратно на носилката си. Прибрала се в двореца и разказала всичко на баща си, царя. Повикал той какви ли не майстори, от какви ли не места, да махнат украшенията, но те стояли здраво на местата си и скоро принцесата трябвало да се примири с това положение.

Минали няколко години и един ден царят казал на дъщеря си, че вече е време да се омъжи. На нея никак не и се искало, тъй като се притеснявала да не се обърка и животът и да стане много труден, както и предрекла бабичката. Но бащата бил много настоятелен и, както често се случва в приказките, устроил турнир, за да може победителят в него да вземе ръката на принцесата. Дошли принцове отблизо и далеч, борили се, били се, стреляли и какво ли още не правили и накрая един много напет принц, с прекрасна външност, но не много голям ум, спечелил турнира и се оженил за царската дъщеря.

Тя била много щастлива, тъй като много го харесвала, макар че една дума не си били казали преди сватбата. И така минала първата брачна нощ и принцесата се събудила, усещайки топлите слънчеви лъчи да галят кожата на лицето и. Тъкмо си помислила колко е хубав животът, когато чула кански вик, който излизал от гърлото на мъжа и. Женихът скочил от леглото, нахлузил си панталоните и от балкона скочил право върху коня си. Препуснал бясно в облак прах и се изгубил в далечината. Доста стресирана, принцесата се замислила кое е предизвикало тая реакция у мъжа и и изтичала в банята. Застанала пред огледалото и също и се приискало да извика. По-грозно лице в живота си не била виждала, клетата. Очите и били разногледи, носът дълъг и крив, зъбите сочели на всички страни, косата и проскубана. Изтичала при баща си, който също доста се стресирал от гледката и му трябвало бая време да свикне с нея. От този ден нататък животът на принцесата станал доста тежък. Колкото и да се стараели всички край нея, те изстинктивно отскачали, когато я видят и тя била наясно, че това няма да може да се промени. Затова отишла един ден при баща си и му казала:

– Слушай, татенце, аз реших, че така не мога повече да живея. Ще взема да отида в някоя гора, да не срещам хора. Моля те, заповядай на твоите войници да ми построят една къща някъде в дън гори тилилейски.

– Но дъще – казал баща и, който много я обичал и никак не искал да се разделя с нея. – какво ще правиш там самичка по цял ден и по цяла нощ? Опасно е, има диви животни.

– Ще се оправя, татенце. – казала девойката.

И тъй като била много решителна, баща й нямал друг изход. Съгласил се и изпратил войниците си да построят къща в гората. Веднага щом къщата станала готова, принцесата отишла да живее в нея. И тъй като по цял ден нямало много с какво да се занимава, започнала да наблюдава горските животни. Скоро се сближила с доста от тях и им помагала, когато имали нужда от храна, от вода, превързвала раните им, когато се налагало и се чувствала много добре през цялото време. В къщата нямало никакви огледални повърхности и принцесата често забравяла как изглежда.

Един ден, както си стояла до прозореца и наблюдавала полянката пред къщата си принцесата видяла да се приближава един мъж на кон. Той едва се държал на седлото, изглежда никак не се чувствал добре, и тя бързо изтичала към него. Докато стигне, обаче, момъкът се строполил на земята и ясно се видяло, че има сериозна рана близо до сърцето. Девойката го завлякла в къщата и започнала да се грижи за него. Била придобила доста умения покрай грижите си за наранени животни и знаела с какви треви да наложи раните му и какви билки да му дава да пие. Минали няколко дена и момъкът се почувствал доста по-добре. За нейна най-голяма изненада, той никак не се стряскал от нейния външен вид и в погледа и отношението му към нея имало много топлота.

Разказал и той, че е принц от далечно царство, който бил ранен в битка и загубил пътя към двореца си. Тя също му разказала за своята участ и защо живее в къща в гората. Колкото повече се сближавали, толкова повече принцът харесвал принцесата и един ден и предложил да тръгне с него към царството му, където да направят сватба.

– Ама ти луд ли си? – казала принцесата. – Как ще се ожениш за мен? Не ме ли виждаш на какво приличам?

– За мен ти си хубава. – отвърнал и принцът. – Харесвам душата ти и външния ти вид. Смятам, че излъчваш доброта и състрадание, а това е много по-важно за мен от правилните черти и студената красота. Затова не ме интересува какво мислят хората, ще се оженя за теб.

И така те тръгнали към неговия дворец. Хората там били доста учудени от избора на принца, но проявили разбиране, когато узнали, че девойката е принцеса, която е спасила живота му. Направили сватбата и през първата брачна нощ принцът успял да свали гердана и гривната и, което още веднъж затвърдило усещането на принцесата, че е намерила истинската любов. На сутринта, обаче, за неин ужас, се случило същото нещо, както и с предишния и съпруг. В първия момент тя останала като гръмната, защото си мислела, и правилно, че по-грозна надали може да стане. Изтичала в банята и какво да види. Била си станала, както преди, неземна красавица. Само че явно тази красота дошла в повече на истинската и любов и му трябвали цели три дена да свикне с мисълта и да се върне при нея. След това заживели щастливо, имали много деца и на нея никога повече не и хрумнало да преценява хората по външния им вид.