В края на декември обикновено ме навестява Призракът на миналите Коледи. При последното му посещение, както си ходех под мокрия сняг, ме сполетя споменът за това, какво получих за десетата си Коледа (всъщност Нова година – тогава подаръците се раздаваха на Нова година, защото Коледа беше в немилост).
Та, получих пластмасов макет на самолет. ТУ 134 – страшна работа! Около стотина части, които трябваше да се напасват, сглобят и залепят. Спомням си още, че бях изненадана – очаквах нещо като рокля, кукла или книга, но не и самолет. В края на краищата, никога и пред никого не бях споменавала, че ми се иска да сглобявам самолет, защото никога не ми се е искало нещо такова.
Ако се чудите, на кого би му хрумнало да подари на десетгодишно момиченце самолет – това, разбира се, беше татко.
Трябва да поясня, че както повечето мъже, татко много искаше да има син и да си говори с него за момчешки работи – за коли, самолети, машини, макети, сглобяване, винтчета, болтчета, гайки… Но съм се родила аз.
От това понякога произлизаха недоразумения, като това със самолета. Подозирам, че когато самият той е бил на десет, много му се е искало да сглоби пластмасов макет на самолет, но е получил за празника нова шапка или пуловер.
В интерес на истината, след едномесечен упорит труд и не без няколко консултации с татко, аз сглобих този самолет, залепих му лепенката ТУ 134 и той преживя доста години, пазейки книгите в библиотеката ми. Обичах самолета не само заради това, че остана единственото нещо, което съм сглобила успешно със собствените си ръце. Обичах го най-вече защото ми беше подарък от татко.
Обичах го със същото дълбоко и топло чувство, което живееше между нас до последния ден, който прекарахме заедно.
Всеки човек е изпитвал трудности при избирането на подаръци. Какво да изберем – нещо красиво, практично, оригинално или традиционно, дали да отговаря на съкровените желания на получателя, или по-скоро да му влезе в употреба, какво ще предизвика истинска, неподправена радост?
Всички тези въпроси задължително застават пред нас, заедно с Призрака на настоящата Коледа. Защото миналото си е минало, а празникът и тази година вече чука на вратата.
Факт е, че човек избира подаръци най-вече съобразно собствения си характер. Едни предпочитат практични подаръци – и съответно избират такива, докато други предпочитат да се изненадат и очароват, затова техните подаръци със сигурност ще изненадат и очароват получателя, дори да се окажат съвсем ненужни и непрактични.
Според психолозите много би помогнало, ако мислим за подаръците не като за размяна на физически обекти, а като за форма на комуникация.
Исторически подаряването съществува като практика от зората на човешката цивилизация, а целта на подаряването не е просто другият човек да има още една чаша, дреха или шапка. Всъщност, с подаръка ние се опитваме да кажем нещо. Някои подаръци казват „Искам да сме по-често заедн“, други „Трябва да се грижиш за себе си“, а посланието на трети сякаш е на непознат език и остава неразбираемо.
За да се случи обаче тая комуникация, двете страни трябва да говорят на един език. Това, за съжаление, не винаги това е така.
Изследванията на психолозите показват още, че хората са склонни да надценяват способността си да разпознават какво ще хареса получателят. Дори когато избираме подарък за хората от най-близкото си обкръжение, рискуваме да се надценим.
Затова специалистите съветват да се придържаме към желанието на този, за когото е предназначен подаръкът. Може да си мислите, че подаръците изненада ще зарадват вашите приятели и семейство, но изследванията показват обратното: хората предпочитат да получават подаръците, които са поискали.
Науката казва още, че хората са склонни да се почувстват по-щастливи, когато получават подаръци, включващи преживявания, а не вещи. Интересен факт, установен от психолозите е, че ако избираме подарък за човек, когото не чувстваме близък или не познаваме добре, предпочитаме да вземем нещо материално и по възможност – скъпо. Вероятно, хората правят този избор от страх да не сбъркат – та, колко може да сбърка човек, ако подари диамантен часовник?
Един от най-ценните подаръци, правени някога, са Висящите градини, построени във Вавилон от Навуходоносор II като подарък за съпругата му Амитис.
Според легендата царицата тъгувала по горите и зеленината в родната си Мидия, а съпругът ѝ решил да я зарадва, като пренесъл свежестта на дърветата и ромонът на реките в родината ѝ.Всъщност, той подарил не толкова конструкцията, дърветата, цветята и шадраваните, въпреки, че те останали в историята като едно от чудесата на древния свят. Същинският подарък на Навуходоносор за Амитис било преживяването.
Оказва се, че най-ценните подаръци, които сме получавали някога, не са нито най-скъпите, нито най-редките. Много по-важен е човекът и чувството, което той е вложил в подаръка, така че колко точно щедрост ще проявим не е определящо.
Няма нищо по-трогателно от радостта и искреността на дете. Всяка майка пази някъде коледна картичка, картонена гривна, макаронен гердан, или нещо, създадено с чист, детски ентусиазъм и обич. Ако я попитате, ще ви каже, че това е най-ценният подарък, който някога е получавала и който някога ще получи.
Всеки Призрак на бъдещата Коледа ще го потвърди.
Вижте още:
