В България живее един нещастен човек. Такъв, който вади нож или продава гласа си...
Такъв, който всява страх и изпитва страх. Човек, който буди презрение. И нерядко има защо. Но и нерядко животът му е изглеждал по ето такъв начин:
Родиш се с цел да продължиш рода на произволна група хора, която живее по инерция и не е интересна с нищо.
Вашите работят каквото се намери, тебе те гледа който дойде и както дойде.
Баща ти не те прегръща, с лигавщини не се става човек.
Майка ти те ползва за кошче, в което да излива гнева и разочарованието си.
Ти можеш да рисуваш, но никой не забелязва.
Телевизорът бучи денонощно у вас, а вие не си говорите.
Общува се на езика на възпитателните шамари и на подаръците "колкото да млъкнеш".
Майка ти смята, че баща ти е помияр и неудачник, баща ти смята, че майка ти е уличница и повлекана. С времето и двамата са се постарали един спрямо друг това да стане истина - и те са расли като тебе.
Разделят ли се, правят панаири по съдилищата за 40 лева издръжка. Останат ли заедно, мълчанието се редува с пиене и трошене на чинии в стената или в главата на другия.
Пращат те на училище където дойде, хем да им се махнеш от главата, че са изморени.
Там те бият, гърбят, подиграват със злоба за каквото се сетиш - дрехите ти са евтини, приличаш на "п*дал", килограмите ти са много или малко, много си тъп за средата, може и много умен.
Започваш да си го изкарваш на уличните животни. Започват да те уважават малко повече. Прави бяха вашите: "мачкай да те уважават".
Идентифицираш някой по-слаб от теб и започваш да измъчваш него. Така теб ще те измъчват по-малко. Работи.
Група лели, примирени или промити от пропаганда, ежедневно ти бучи на главата, че си потомък на велика, древна и непобедима цивилизация, която целият свят със задружни усилия е победил, защото ѝ завижда. Можело е да е друго, видиш ли, но ти е било отнето, още преди да се родиш.
Не са виновни вашите, не си виновен и ти.
Целият свят е бил против тебе, следователно и ти трябва да си против света. Трябва да покажеш сила, за да оцелееш.
На този принцип си намираш приятели - правиш им дребни услуги, те понякога ти отвръщат със същото, пазите си гърба взаимно. С времето услугите стават по-големи и по-спорни, но кой си ти да спориш. Покрай тях може да закачиш нещо и да не е толкова кално. Не растете заедно, само се крепите да не ви смажат тотално.
Когато правиш секс за пръв път, е грозно, както е повелил телевизорът в клипове и филми.
Сексът е или за наказание, или за продължаване на рода. Обичта е за "п*дали", ти не си "п*дал". За любов, секс и приятели не се говори вкъщи. Вкъщи се псуват онези маскари по телевизора, които съсипаха тая държава.
Представите на вашите за бъдещето ти варират между нищо, все тая и да изкарваш много пари, та да се похвалят и да ги гледаш на старини, както те никога не са гледали тебе.
Слушаш и изпълняваш, ти всъщност много искаш те да те харесват и приемат, и няма как да разбереш, че те са надживели приемането и харесването, още преди да се родиш.
Ще полагаш на олтара им бяла техника, крадени коли на старо и заченати без любов внуци, и все така няма да се получи.
Ще теглиш един-два кредита и за кратко ще повярваш, че си изплувал, телевизорът все пак ти го обеща. Ще ти е важно да поддържаш стандарт, за да не се излагаш в средата си, но ще се окаже невъзможно на заплата.
Шефовете, които никога не си виждал, ще те смазват от изисквания и невъзможности. Ще ти повтарят, че няма да оцелееш без работата, която са ти дали. Ще повярваш. Ще потъваш. Ще ти се иска вместо всички отговорности просто да си поживееш, нищо че не знаеш как точно се прави това.
Ще си сипеш едно и ще му мислиш утре: като сме най-зле, така да сме.
Ще се огледаш с твоите дали няма как да завъртите една схема да изкарате едни бързи пари. Ще усетиш, че опитват да те прецакат и ще се постараеш да ги прецакаш пръв. Ще ви се разпадне схемата, ще кажеш "много предатели, брат" и ще си припомниш отново, че в този живот човек не може да се разчита на нищо, освен на силата си.
Ще инвестираш в мрежова схема или в крипто, някои хора са станали милионери с това все пак. Ти няма да си тези някои хора. Ще им се възхищаваш, а те няма да знаят, че ти си жив.
Ще се хванеш на още една работа, още по-гадна. Шефчето ще те ползва като предмет, но ти няма да намразиш шефчетата, ще поискаш ти да беше шефче.
Ще гледаш как някога най-великата държава на света "храни малцинствата и мигрантите", вместо да храни тебе.
Понякога ще пресичаш пътища с хората от "голямото добрутро". Ще те гледат с добронамерено презрение и ще се пазят да не се докоснете.
Тях ще са ги гледали в по-други домакинства, ще са ги учили да се доказват и състезават на полето на възможностите, но ще са ги учили със също толкова малко любов.
Ще им е по-лесно да блестят на твоя гръб, отколкото на този не себеподобните си. Щом те те презират, ти ще ги мразиш. Те са различни от тебе.
Различните от тебе са врагове.
Ако са излезли на плюс, значи са се продали. Ако са излезли на минус, значи са по-жалки от тебе, което автоматично те прави велик.
Ще говорят много от телевизора, обаче няма да говорят на тебе, ти си им под достойнството. Ти няма да си като продажниците, няма да си като "п*далите", няма да си като женичките, няма да си като малцинствата и утайките. Ще имаш това да си истински.
Все някога някой ще ти обещае да ти върне величието, което никога си нямал, а ти се е полагало по рождение. Ти ще му повярваш. Ще идеш да гласуваш. Може и да не му повярваш. Тогава ще те почерпи.
"Хуманните" политици и съграждани ще са ти много обидени и изненадани.
"Твоят човек" в политиката ще си изпълни обещанието, колкото бързият кредит. Някой ще му е попречил, разбира се - чуждоземците, либералите, миналото, бъдещето. Ще се интегрира добре в системата, от която ти продължаваш да отпадаш и отпадаш. Около тебе ще продължава да е грозно.
Ще откриеш, че може би истинският ти талант е ти да го правиш такова. Ти не можеш да живееш като "другите", нека тогава те живеят като тебе. Следващият "твой човек" ще ти обещае това.
Ще говориш по-екстремно, ще действаш по-екстремно, белким най-после те видят и спрат да те приемат на майтап. Ще се постараеш шегата да не е смешна. Твоят човек ще те провали пак. Следващият също. Следващият също.
Да подритваш котките пред блока, да храчиш на улицата и да възпиташ детето с два задвратника да мачка, така че да го уважават по-добре от тебе, ще стане достатъчно. То ще трябва да се научи да мрази по-отрано, по-навреме.
Може би то ще стане шефче. С гласуване ще спреш да се занимаваш, освен ако не почерпят нещо. Пак ще са ти обидени.
И пак ще са много изненадани...
