Неподозираното природно чудо на снежинките

| от Диана Юсколова |

„Човек се хваща за каквото хване –
и за снежинка, ако прехвърчи…“
/Мария Донева, „Напразно“/

Отдавна не сме виждали истинска бяла Коледа. За съжаление на мнозина, с напредването на климатичните промени учените се опасяват, че може би все по-рядко ще сме свидетели на това природно явление.

Съвършената симетрия на снежинките ги прави любим символ на зимата, но причината толкова да ги харесваме не е само в симетрията, а и в тяхната уникалност – както две ябълки на един клон или две маргаритки, които растат една до друга, и снежинките си приличат, но и се различават, а във всяка от тях блести онази искрица индивидуалност, която ги прави единствени във вселената.

„Снежинките са монокристали от лед, а ледът в основата си е минерал, който се топи при по-ниска температура от останалите минерали“, дефинира д-р Джефри Пост от Националния природонаучен музей Smithsonian. „Ако погледнем на тях като на естествени минерали, ще установим, че те се различават от всеки друг минерал, който сме срещали“, продължава Пост. Всъщност, тъй като са твърди, естествени, неорганични и с кристална структура, те се квалифицират като минерали, също както диамантите.

В края на 1880-те един фермер от Върмонт започва да снима отделни снежинки. Името му е Уилсън Бентли, въпреки че по-късно получава прякора „Снежинката“. Той измисля хитър начин да ги заснема, като прикрепя фотоапарата си към микроскоп. В течение на живота си Бентли прави над 5000 снимки на снежинки, а 500 от тези сложни изображения се съхраняват в архива на института Smithsonian.

Благодарение на тези фотографии учените установяват, че няма две еднакви снежинки.

Освен това, пак благодарение на фотографиите, учените правят обобщения и изводи за поведението на водата в твърдо състояние. Като това, че различните атмосферни условия създават различно изглеждащи снежинки. Например, шестлъчевата снежинка често се среща в Северното полукълбо, защото този регион има точно необходимото съотношение между температура и влажност. При различни температури снежните кристали могат да растат като удължени колони или плоски плочи.

Минералите обикновено са по-плътни в твърдата си фаза, отколкото в течната, но това не важи за леда – той е по-малко плътен от водата. Ето защо ледът се носи по повърхността на водоемите, помагайки на водните животни да оцелеят през зимата във водата отдолу. Ако водата се държеше като повечето течности, когато замръзваше, твърдата ѝ форма би била по-плътна и ледът щеше да потъне. На водородните и кислородните атоми във водните молекули се дължи и характерната шестостранна форма на снежинките. Те се свързват в строг модел, известен като шесткратна симетрия. Формата на снежинките обаче се променя допълнително, докато летят във въздуха и падат на земята.

Друг интересен факт е, че за да се образува снежинка, трябва да има „ядро“, около което да се формира кристалът.

Ролята на ядро може да изиграе поленово зрънце, прах, аерозолна частица, вулканична пепел, микроскопична частица сажди или метал, отделян с отработените газове от автомобилите. Всъщност, ако въздухът е много чист, влагата в облака няма да може да намери ядро, около което да кристализира и снежинка няма да може да може да се образува.

Северните народи, в чийто живот снегът присъства постоянно, имат наистина много думи за сняг. Невъзможно е да се каже точно колко, но лингвистите твърдят, че централно сибирският народ юпик има 40 термина за сняг, докато инуитският диалект, който се говори в канадския регион Нунавик, има поне 53. Оле Хенрик Мага, лингвист в Норвегия, посочва, че северните скандинавски саами използват повече от 180 думи, свързани със сняг и лед, и имат до 1000 думи за северни елени!

Според лондонският вестник Guardian обаче най-много имена за сняг имат шотландците – цели 421. Поне така твърдят авторите на новият шотландски речник, в който са включени всички думи от първите исторически свидетелства за този език.

Снежинките в цифри

Типичната снежинка може да съдържа 1 000 000 000 000 000 000 или един квинтилион водни молекули. Толкова много градивни елементи могат да се конфигурират в практически безкраен набор от модели, така че нито една снежинка, която срещнете, никога няма да бъде абсолютно еднаква с друга.

Снежинките са с диаметър по-малък от този на монета. Но от време на време се оформят истински гиганти. През 1887 г. фермер от Монтана съобщил за снежинка с диаметър цели 38 см.

Снежинките са съставени от 95% въздух. Затова тежестта им обикновено е около милиграм.

Снежинките се образуват в облаците при температура под -12 градуса.

Повечето снежинки падат приблизително с темпото на ходене – между 1,6 и 6,4 километра в час.

Полетът на снежинката до земната повърхност може да продължи от 10 минути до повече от час.

Сантиметър снежна покривка, която завива нашата Земя през зимата, дава пълни 25 – 35 кубически метра вода на 1 хектар площ.

Две трети от жителите на света никога не са виждали снежинка.

Сред местата, на които никога не вали сняг, са австралийските градове в северната част на страната като Брисбейн и Дарвин, островите Самоа, Бора Бора, Бали и Хавай, Тайланд, Малдивите и др.

Вижте още: 

Как да „опазим“ домашния любимец от празниците