След близо пет години извън активната политика, първата жена канцлер на Германия се сдоби с официален портрет, който се радва на небивал интерес.
Дневните посещения са се повишили средно с 85% в сравнение с предишния месец юни, съобщават от берлинския музей "Боде", където е изложен портретът. В момента се регистрират около 900 посещения на ден, макар че все още не е възможно да се каже дали тази тенденция ще продължи, отбеляза говорителят на музея. Преди да се премести за постоянно на първия етаж във Федералното канцлерство, портретът ще остане изложен за широката публика в музея на Острова на музеите до 4 октомври 2026 г. сред ренесансови скулптури и византийски артефакти.
"Странно е усещането, когато бавно се превръщаш в история. Е, след това просто ще вися там", коментира при откриването Ангела Меркел, която ръководеше Германия в продължение на 16 години до декември 2021 г.
На платното, дело на 28-годишния Жереми Кейрас, тя е изобразена в емблематичното си синьо сако, което самият модел споделя, че е избрала, защото този цвят излъчва сила и авторитет.
През 2022 г. той изпраща на Меркел собственоръчно написано писмо с няколко цветни копия на свои картини. Чака отговор цели три години. Когато най-накрая се срещат в офиса ѝ, Меркел изобщо не обръща внимание на неговите "износени маратонки", а веднага му гласува доверие, отбелязвайки, че просто ѝ е направил "добро впечатление", въпреки че никога преди това не е виждала негова оригинална творба на живо.
По време на 12-те им срещи двамата разговаряли "за всичко и за всеки", понякога мълчали или слушали класическа музика, като се редували да избират произведенията. 71-годишната Меркел нарича процеса "малко приключение". Портретът не е бил замислен просто като поредната задача в списъка с нещата за вършене. "Исках да изпитам удоволствие от този процес", обяснява тя.
Младият художник и мултидисциплинарен артист е роден в Париж, в семейството на музиканти. Израснал е в Южна Германия и е учил живопис в Художествената академия в Лондон, има и магистърска степен по изобразително изкуство от Парижкия колеж по изкуства. Творчеството му обхваща маслена живопис, портрети, пърформанс и трансдисциплинарни художествени изследвания, често вдъхновени от поезия и музика. Негови творби са излагани в международен мащаб, включително в Лондон, Париж, Ню Йорк, Шанхай, Базел, Барселона и Виена.
Пред Die Zeit той признава, че се е чувствал малко притеснен от задачата и е споделил съмненията си с Меркел. Двамата обсъдили какво е значението на портрета и защо маслената картина е за предпочитане пред фотографията. Тя го посъветвала да отдели време, за да реши дали наистина иска работата, предупреждавайки го, че животът му след картината ще бъде много различен. Предупредила го, че може да си спечели завистта на други творци, неполучили поръчката, и дори омразата на крайната десница, която вижда в бившия канцлер своя основен политически враг.
Кейрас получил и таен достъп до канцлерството, за да може да разгледа галерията с портрети на нейните седем предшественици мъже, които висят в галерия с немски лидери след Втората световна война, от Конрад Аденауер до Герхард Шрьодер. Той споделя, че Меркел е една от определящите фигури, винаги присъствали в живота му:"Откакто бях на осем години и чак до зряла възраст, тя винаги беше там." Младият художник се надява, че публиката веднага ще разпознае модела от портрета, но и ще открие бившият канцлер в нова перспектива.
Според съобщенията, Меркел е платила на Кейрас сама, което е било направено, за да не може да се оспори собствеността ѝ върху портрета - картината може да бъде дадена назаем на канцлерството, но Меркел би могла да си я вземе обратно, ако крайната десница дойде на власт.
Пет години, след като Меркел напусна поста си, Германия изпитва нещо като вълна от носталгия по ерата на нейното управление. Фигурата на бившият канцлер продължава да бъде разделителната линия, по която анализаторите спорят: дали тя беше спасител на хуманитарните ценности на Германия, или архитект на днешното политическо разделение в страната. През първите дни след откриването на изложбата много хора изрично са поискали да видят портрета и са питали охраната в музея къде се намира тя. Може би в интересът към нея са част от отговорите, които политиците търсят.
