Всичко в детето ми е перфектно... Освен едно.
Всичко в малката ми петгодишна дъщеря е перфектно: сладка е и се харесва на деца и възрастни, характерът й е благ, кооперативна е, дружелюбна, забавна, почти не плаче и хленчи рядко... Може би е малко срамежлива, но това едва ли е кой знае какъв голям недостатък.
Има само едно нещо, което при нея е изведено до крайност.
Тя някак съвсем внезапно и невидимо за околните се сдоби с лош навик на около 3-годишна възраст, от който сякаш няма отърване.
Като от нищото, тя започна да си гризе ноктите.
Гризе ги къде тайно (защото й правим забележки), къде явно - но ден след ден, неуморно.
Разбрах колко устойчив е този навик, когато внезапно осъзнах, че не съм рязала нокти на ръцете изобщо от близо 2 години.
Госпожата от детската градина ме успокои, но не много: "И аз си гризях ноктите като дете. Това е навик, който е почти неизкореним. Единственият заместител е ръцете й постоянно да са заети с нещо".
Но колко постоянно могат да са заети ръцете на едно малко дете?
Дори часове наред да не е "яла" нокти, само 15 минути гледане на детско филмче пред телевизора нулира усилията за цял ден: всичко се изгризва отново до кожа...
Тя съвсем не е сама в ужасния си навик.
Гризането на нокти се оказва много често срещано при по-малките деца. Според различни проучвания между 20% и 30% от всички деца минават някога през такъв период. При повечето от тях навикът отслабва или изчезва с възрастта.
Мнението на експертите за гризането на ноктите, разбира се, е отрицателно. Някои от тях дори предупреждават, че това е доста по-опасен навик, отколкото сме свикнали да мислим.
Според нюйоркския специалист по алергии и инфекциозни болести Пурви Парик, изразено в интервю за The Cut, под ноктите събират всякакви ужасни неща - от бактерии, прах и мръсотия до отпадъци, мазнини и вируси. Всеки път, когато докосваме лицето си с пръсти и особено устата, носа и очите - пренасяме всички тези микроби и мръсотии. Разбира се, че можем да се разболеем.
Всъщност гризането на ноктите е най-лесният начин да докопаме всяка зараза наблизо.
Освен че може да доведе до инфекции, редовното гризане на ноктите може да предизвика и деформация на ноктите, че и на самия край на пръстите.
Хроничното гризане може да увреди нокътната матрица (тъканта под самия нокът) и да доведе до трайни деформации на ноктите, като например набраздявания, обяснява в статия за сайта Health дерматоложката Дебра Джалиман от Ню Йорк.
Отделно формата на пръстите започва да се променя, заради постоянната липса на нокти - и то не към хубаво.
И още нещо: гризането на ноктите може да увреди и зъбите, независимо дали са естествени или изкуствени.
Мислите, че лакирането е решение?
Пробвах с моята дъщеря. Започнахме да слагаме детски лак, който уж е безвреден, за да предотвратим гризането на ноктите. Хем мотивацията е голяма (ще си хубава), хем за малко, съвсем в началото, когато тя се гордееше с маникюра си, се обнадеждихме...
Уви, за няколко часа от детския лак не остана и следа. Просто вместо да яде края на ноктите си, тя започна преди това да бели лака и да го яде... за да премине след това на ноктите и кожичките.
Добре, това е уж безвреден детски лак, но съвсем не съм убедена, че е полезен!
За разлика от детския лак, този за възрастни, особено гел лака, директно може да причини токсично отравяне, ако се яде.
Обикновените лакове за нокти сами по себе си съдържат много токсини, но гел-лаковете съдържат химикали, които са одобрени специално и само за външно приложение, което означава, че не са предназначени за поглъщане - всяка маникюристка ще ви го каже.
Обяснете го обаче на някой, който упорито си яде ноктите...
На какво се дължи лошият навик?
Гризането на нокти има и медицинско име - онихофагия. При децата този "лош навик" често се появява като начин за справяне със скуката, тревожността, напрежението, вълнението, стреса... или е проявление на необходимост от самостимулация.
Затова наказанията, караниците и постоянното напомняне най-често не работят (добре е да си го напомням, когато за двадесети път изрева: "Не си яж ноктите!"...)
Понякога подканванията и критиките дори влошават проблема, защото децата започват да изпитват срам и вина - негативни чувства, които допринасят за техния личен стрес и напрежение. И познайте... яденето на нокти се усилва, вместо да утихне.
Защото сред най-вероятните причини за появата на този навик при малките деца е именно наличието на тревожност или напрежение.
Например детето се е озовало в нова група в градината с непознати деца. Или се е появило братче или сестриче в семейството. Майката и бащата се карат или отношенията са обтегнати. Или просто детето е прекалено стимулирано и преуморено. Възможно е и да страда заради високите изисквания към него, а може да има и социални притеснения...
В повечето случаи при много деца гризането на нокти е просто индикатор, че имат нужда от повече спокойствие.
Кога да потърсим специалист?
Добре е да се консултирате с детски психолог или педиатър, ако детето не само яде нокти, но и наранява пръстите си до кръв. Или ако около ноктите започнат да се появяват инфекции.
Ако навикът се окаже изключително траен и не търпи подобрение или е съпроводен от други повтарящи се поведения (скубане на коса, чоплене на кожа, бъркане в носа, силна тревожност), е добре да се консултирате с детски психолог.
Има ли "лечение"?
"Лечение", което да работи на 100 процента, за съжаление, няма. Но има поведенчески стратегии, които могат да помогнат за контролиране на навика.
Установяването на причините и ситуациите, в които гризането на нокти се появява, улеснява тези поведенчески стратегии. Тоест: ако знаете в кои ситуации най-често детето си гризе ноктите, може да се опитате да модифицирате ежедневието му, така че или да попада по-рядко в дадените ситуации. Или, ако попада, да се опита да реагира по друг начин: например чрез стискане на предмет, игра с пластилин или нещо друго, което да държи ръцете му заети (точно това, което каза и госпожата от детската градина...)
Изобщо заместването на навика с друго действие е доста умна стратегия... която за съжаление не винаги е приложима в ежедневието.
Но онова, което е приложимо и е в силите ни като родители, определено е да се опитаме да допринесем за по-голямото спокойствие на нашето дете.
Ако детето е спокойно, развива се нормално, няма силна тревожност и ноктите са просто нагризани, можем просто да се надяваме, че ще успее да израсте този навик...
