Бестселърът "Твърде много мислиш" на известната френска психотерапевтка Кристел Птиколен ни запознава с понятието "свръхефективен ум". Книгата е представена от издателство Колибри в превод на Албена Шарбанова. Художник на корицата е Стефан Касъров.
Основана предимно на клинични наблюдения и на случаи от практиката на авторката, тя се превърна в истинско спасение за милиони хора по света, които често чуват по свой адрес фразата: "Ти просто твърде много мислиш".
Птиколен не разглежда това състояние като патология, а като специфична неврологична и психологическа конфигурация, като различен начин на преработване на информацията и възприемане на света.
Какво отличава "свръхефективните" хора?
Хиперстезия (Сетивно претоварване): Сетивата на тези хора са постоянно включени на "максимална мощност". Те улавят детайли, които другите пропускат: бръмченето на уреда в стаята, специфичен тон на гласа, микромимики или промяна в настроението на околните. Поради липсата на естествен филтър в мозъка, който да отсява маловажните стимули, те бързо се уморяват от шумни среди и социални контакти.
Арборесцентно мислене: За разлика от линейното мислене (стъпка по стъпка), при свръхефективния ум една мисъл ражда десет нови, те от своя страна - още десет, създавайки огромна мрежа от асоциации, подобно на клоните на дърво (arbor). Това води до феномена "мозъкът никога не спира" и прави заспиването истинско предизвикателство.
Дълбока емпатия и идеализъм: Тези хора имат изключително силно развито чувство за справедливост. Те са силно емпатични, често попиват емоциите на другите като гъба и страдат дълбоко от лицемерието или жестокостта в света.
Светът има нужда от такива хора. Мозъкът им работи на бързи обороти и мисълта им се разклонява в различни посоки. Тъкмо затова са в състояние да решават светкавично сложни задачи и да постъпват адекватно в критични ситуации, като предизвикват удивлението или завистта на околните. Те са ярки, странни, емоционални и най-добре се реализират в изкуството (Леонардо да Винчи), във физиката и математиката (Нютон), в музиката и танца или в другите свободни професии.
Но в ежедневието им се случва да са свръхчувствителни, безпричинно избухливи и трудно разбираеми за другите. Въпреки високата си интелигентност и бърза мисъл, те често се съмняват в себе си, защото виждат колко много неща още не знаят. Често стават жертва на манипулатори и "емоционални вампири" - заради склонността си да идеализират хората.
Тази книга им дава насоки и съвети как да се вградят в обществото, без да се чувстват като дошли от друга планета. Но тя е предназначена и за всички останали, защото им помага да разберат как функционира мозъкът на умствено свръхефективните и колко почтени и верни приятели могат да бъдат те.
Не си длъжен да спасяваш целия свят или да поправяш чуждите настроения!
Това е едно от основните послания в книгата на Птиколен. "Да мислиш твърде много не е проклятие, а изключително мощен двигател. Ключът е да разбереш как работи твоят мотор, за да не прегрее", казва авторката. По думите ѝ свръхефективният ум е дар, стига човек да се научи да управлява неговия капацитет, вместо да му позволява той да управлява живота му.
Кристел Птиколен (р. 1960 г.) е френска авторка и психотерапевтка, известна с книгите си в областта на личностното развитие. От близо трийсет години практикува невролингвистично програмиране, транзакционен анализ, ериксонова хипноза и други терапии. Изнася лекции из цяла Европа и е автор на двайсетина книги, преведени на петнайсет езика. Един от нейните бестселъри е "Твърде много мислиш" (2010).
