Новата европейска продукция "Couture" поставя предизвикателство пред актрисата
Анджелина Джоли се изправя пред един от най-големите си страхове, когато чува диагнозата "рак на гърдата".
Това се случва в най-новият филм на холивудската знаменитост.
На границата между киното и реалността, филмът на френската режисьорка Алис Винокур "Мода" (Couture), Джоли влиза в ролята на Максин Уокър, американска режисьорка, която научава за болестта си в разгара на Седмицата на модата в Париж.
Зад този проект, чиято премиера по кината в САЩ предстои в петък, стои дълбок психологически процес на преработване на травмата - както за режисьорката, така и за самата Джоли.
Връзката на Анджелина с рака е публична и болезнена - тя губи майка си (Маршелин Бертран), баба си и леля си от тази болест.
След проведени изследвания, актрисата разбра през 2013 г., че е наследила същата съдбоносна генна мутация, което я доведе до решението за превантивна двойна мастектомия.
Две години по-късно, през 2015 г., тя преминава и през превантивно отстраняване на яйчниците и фалопиевите тръби, което я въвежда в ранна менопауза, но елиминира и втория голям риск - от рак на яйчниците.
Според публичните ѝ изказвания, основният психологически двигател за решението ѝ не е страхът за собствения ѝ живот, а отговорността към децата ѝ. Тя е наблюдавала агонията на майка си и не е искала нейните шест деца да преминат през същия кошмар.
Освен личен, изборът ѝ е и дълбоко социален - актрисата избира да направи мастектомията си публична, за да разбие стигмата около женската анатомия и красота.
Един секссимвол открито заяви, че женствеността не се крие там.
"Направих тежък избор, който по никакъв начин не накърнява моята женственост", обяснява тя.
За Джоли този филм е акт на съзнателно излизане от "режима на оцеляване" и преминаване към режим на пълно емоционално оголване.
Една от най-тежките сцени за нея е, когато онкологът чертае хирургическите линии върху гърдите ѝ пред камерата.
Тя споделя пред Reuters: "Беше странно да усещам как Холивуд е влязъл в болничната ми стая... Накара ме да се почувствам невероятно уязвима."
Модната индустрия във филма не е просто декор, а психологически контрапункт на болестта.
Модата е свят на перфектни образи, където всичко е под контрол.
Алис Винокур (която сама е преживяла рак на гърдата) умишлено поставя диагнозата в този контекст.
Когато тялото се разпада от болестта, висшата мода и човешките взаимоотношения се превръщат в онези "шевове", които ни събират обратно парче по парче. Дрехите са бронята, зад която се крием.
В интервю за W Magazine Джоли обяснява този механизъм:
"Понякога модата е мястото, където се крием. Понякога е нещо, с което се покриваме. Понякога хората са изгубени в някакъв камуфлаж на Аз-а... В края на краищата, висшата мода е шевове в тялото и в материята."
Във филма героинята намира утеха и връзка в тихата солидарност с шивачките в ателието на Chanel (изиграни от истинските жени, работещи там) и в младите модели.
Психологическото спасение идва чрез споделената човечност.
"Седиш на този стол и независимо дали става дума за рак или за нещо друго, независимо дали си мъж или жена, всички сме преживявали този момент. Всички сме имали момент, в който сме получили новина, променила живота ни", казва Анджелина Джоли.
Освен Анджелина Джоли, актьорският състав на филма "Мода" включва Аниер Аней, която играе Ада - манекенка, бореща се с факта, че модната индустрия я поставя на пиедестал, и Ела Румпф като гримьорката Анжел, правеща опит да пробие отвъд модната сцена, като стане писателка.
"Помежду ни има връзка като човешки същества и всички преминаваме през нещо. И това е много важно, за да ни помогне да преодолеем трудностите, свързани с това да сме хора", казва Джоли.
Филмът не е история за края, а за "възобновения устрем да живееш до последното си вдишване", отбелязва Джоли.
Ролята я връща и към спомените за майка ѝ Маршелин Бертран, която води изтощителна битка с рака почти десетилетие и умира едва на 56 години.
Според 51-годишната Анджелина филмът би бил много полезен за нея в периода, когато се е борила с диагнозата.
"Спомням си, че веднъж на вечеря хората я питаха как се чувства, а тя ми каза: "Всички ме питат единствено за рака". Затова бих казала - ако познавате някой, който преминава през нещо подобно, попитайте го за всичко останало в живота му. Те са цялостни личности и все още живеят", казва тя.
