Всички знаят какво означава да си "егоист". Но какво означава да бъдеш "ехоист"? Това да не е правописна грешка?
Не. Не става дума за грешка, а за термин, който може да опише тоталната противоположност не на "егоизма", а по-точно на нарцисизма.
Ехоизмът се изразява в желанието личността ти да бъде на всяка цена далеч от прожекторите, да останеш в сянка и почти "да не съществуваш", за да "заемаш възможно най-малко място".
Това е точно обратното, към което се стреми човек с нарцистично поведение или с по-тежкото и доказано нелечимо нарцистично личностно разстройство.
Според статия, наскоро публикувана в научното подразделение на BBC - Science Focus - eхоизмът е вид промяна на личността, която може да се получи и вследствие на продължително съжителство с нарцисист.
"С течение на месеци или години постоянната нужда да се съобразяваш с чуждото его може да накара човек да се свие в себе си: да спре да изразява мнение, да спре "да заема място", да спре изобщо да очаква да бъде забелязан".
Както обяснява и психологът-терапевт Силвия Димитрова, ехоизмът е пълната противоположност на нарцисизма:
"Това е психологически модел на поведение, при който човек избягва да привлича внимание върху себе си, потиска собствените си нужди и желания и често се жертва в името на другите."
Силвия Димитрова припомня и древногръцкия мит за мъжа на име Нарцис и нимфата на име Ехо, от който е "вдъхновен" и терминът "ехоизъм":
"Ехо е с красив глас - глас, който тя използва, за да поддържа приятни разговори и да отвлича вниманието на Хера, кралицата на боговете, от това да забележи изневерите на нейния съпруг Зевс с приятелките на Ехо, други планински нимфи.
Хера в крайна сметка разбира хитростта на Ехо и я наказа, така че тя вече няма контрол над езика си.
Ехо може да говори само когато бъде помолена и само като повтаря последните думи на човека, който й говори.
И така Ехо е обречена да повтаря думите на другите, но неспособна да изрази собствените си мисли и желания.
Тя се влюбва в Нарцис, който е изключително красив, но също така толкова съсредоточен в собствената си любов към себе си, че почти не забелязва другите.
В мита Нарцис и Ехо са противоположности, които са изобразени като преплетени, но отделни единици".
Подобно на нимфата Ехо, хората с ехоизъм често активно избягват или отхвърлят вниманието на околните.
Обикновено става дума за силно емпатични и чувствителни към настроенията на околните хора, които обаче са склонни към самокритика и по-често страдат от ниско самочувствие.
Те могат също така да бъдат по-сдържани, когато става въпрос за изразяване на лични мисли и чувства, което може да произтича от дълбоко вкоренен страх от отхвърляне или получаване на критика от страна на околните.
Ехоистите живеят според правилото "колкото по-малко място заемам, толкова по-добре", казва д-р Крейг Малкин в книгата "Преосмисляне на нарцисизма", цитиран от Science Focus. Освен, че е автор на два труда, посветени на нарцисизма, Малкин е и психолог и лектор в Харвард.
"Характерната черта на ехоиста е страхът да не изглежда по някакъв начин нарцистичен - прекалено егоистичен, прекалено алчен, прекалено взискателен, прекалено нуждаещ се, прекалено жаден за внимание или похвала", пише Малкин.
Психолозите са категорични, че нарцисизмът и ехоизмът са свързани, но не е задължително тази връзка да е осъществена чрез избора на нарцистичен партньор.
Някои ехоисти са хора, които са израснали с нарцистичен родител.
Те от малки са свикнали да гравитират около капризите на родителя, което може да бъде много изтощително емоционално.
Изследванията сочат, че животът с патологично нарцистичен партньор или член на семейството може да е много тежък.
По-конкретно, Малкин, който описва сам себе си като ехоист, като дете постоянно се е страхувал, че ако не отговори на честите сълзливи или гневни изблици на майка си, това ще доведе до загубата ѝ.
Този страх от отхвърляне от любим човек е често срещан показател за ехоизъм.
Малкин обяснява също така как ехоистите са привлечени от нарцисистите, защото се страхуват да не се превърнат в тежест за другите или да изглеждат прекалено нуждаещи се.
Когато са в близост до хора, които обичат да са в центъра на вниманието, ехоистите могат да почувстват включително облекчение.
Въпреки очевидната връзка, ехоизмът може да се прояви и без нарцистични контакти.
Това се случва, когато ехоистите израстват с родители, които също са ехоисти и така заучават модела на поведение.
Родителите-ехоисти често повтарят фрази като "не си въобразявай, че си нещо специално" или "не се самоизтъквай".
Постоянното слушане на подобни негативни коментари може да внуши на децата небалансирано чувство на срам, вместо способност да се гордеят с постиженията си.
