През годините, в които се занимавам с писане, независимо дали като редактор, журналист или автор на свободна практика, съм научила някои неща за медийния интерес към дадени теми, чийто живот в общественото съзнание обикновено е преекспониран, стихиен и кратък.
Ироничното в случая е, че познатата вълна на публичен интерес, но със сериозен елемент на Стокхолмски синдром, се случва в интернет пространството и по темата за изкуствения интелект, който през последните седмици определено се превърна в новата любима медийна звезда.
Всички информационни източници по света и у нас пишат за езиковия чатбот ChatGPT, който вече е в четвъртата си версия. Преди месец чатботът беше интегриран в търсачката на Microsoft – Bing – и оттам стана достъпен за използване от масата хора.
Иронията на медийния интерес към бота е очевидна – като „езиков модел“, ChatGPT може да създава текстове, включително журналистически, с не по-лоша граматика и изказ от тези на много пишещи колеги. И най-стряскащото за професията: прави го за секунди, като дори слага запетайките правилно на български. Е, в повечето случаи.
Ако зададем на чатбота на Bing тема, например: „Кои са актьорите с най-много награди „Оскар“, той ще състави перфектен медиен материал, при това с отличен словоред. Още по-съсипващо: ако „рефрешнем“ задачата със същите параметри, ChatGPT ще предложи съвсем различен текст, конструиран с други изрази. „Обновим“ ли още веднъж – ето съвсем нов текст по същата тема и сякаш писан от съвсем друг „човек“. Можем да си играем и със стила: да е по-професионален или по-информативен, да е разговорен или да имитира изказа, характерен за дадена медия или писател. И този изкуствен интелект от ден на ден става все по-добър. Ако ви се занимава, можете да си го „обучите“ и… да създавате съдържание в своя медия, без да се нуждаете от екип от десет души.
С една дума: хората явно ще станат излишни при създаването на медийно съдържание.
Или пък не?
Очевидно онова, което, като пишещи, сме правили доскоро като част от медийната професия, вече е автоматизирано. Например правенето на обзор на съществуваща вече информация, търсенето на източници в база данни и онлайн, както и позоваването на тях. Колкото до уменията на новия чатбот да съставя текст: да, признавам, те са по-добри, отколкото на хора, които не могат изобщо да съставят писмен текст. Тоест на по-голямата част от хората, а и на някои пишещи колеги.
Депресивната страна на новата технология е налице: неминуемо е – а и вече започнаха – да се появяват хора, които не само не могат да съставят самостоятелно текст, но са далече дори и като грамотност от понятието за текст, за сметка на това имат амбицията да генерират и да печелят от съдържание: от статии, през копирайт идеи и слогани, чак до сензационни сценарии и, защо не – романи, създадени чрез изкуствения интелект.
На полето на визуалните изкуства също започнаха да се появяват хора, наричащи себе си „AI артисти“, като тяхната „артистичност“ се състои основно в това да задават т.нар: „подкани“ – задачи на моделите за генериране на цифрови изображения (като например Dall-E), като след това публикуват резултатите в различни платформи. С учудване ще попаднете дори на млади „AI артисти“, които претендират, че създадените от изкуствения интелект изображения или анимации, са тяхно дело, т.е. те имат авторски права върху тях, тъй като са измислили едно изречение с „подкана“ (написали са например: „зелен фотьойл в стая във футуристичен стил с червени тапети и телефон с шайба“)… Изплютото изображение било изкуство, разбираш ли.
Подобно ще бъде и положението с текстовете, създадени от езиковите модели за дълбоко обучение тип ChatGPT, като проблемите в тази сфера тепърва ще се задълбочават.
Но не по-малко основателен е и въпросът дали хора, които все пак имат умения в дадена професия – например писане, изведнъж ще станат наистина излишни.
С основание, тази тревога вече броди сериозно сред средите на преводачи, редактори, сценаристи, поети (да, тази гад пише и поезия!), автори на бестселъри, на детски приказки, копирайтъри. Визуалните постижения на ИИ пък сериозно тревожат илюстратори, аниматори, художници, фотографи (особено заети в сферата на рекламата!) и всевъзможни визуални артисти, които чувстват своите умения и огромен труд мултиплицирани и „изкопирани“ с един клик на мишката.
Ако писането, също както и изобразителното изкуство и фотографията, са сред най-трудните и сериозни човешки дейности, в редки случаи увенчавани с уникални постижения и по подразбиране отличаващи се с оригиналност и креативност, девалвират до степен да бъдат постижими от всеки, който може да общува с изкуствения интелект… Тогава човечеството наистина ще бъде изправено пред доскоро изглеждащата като фантастика перспектива на робството – но роб ще бъде човешкото същество, а господар – неумолимият самообучаващ се със страхотна бързина алгоритъм…
Тогава страховете ни дали ИИ „ще ни изяде хляба“ ще изглеждат дребни и незначителни. Защото ИИ може всъщност „да изяде“ душите ни.
Завършвам с „разговор“ с чатбота на Bing, за да видя „какво мисли“ по въпроса. Първият му отговор ме разсмя и ме успокои (и все пак няма как да бъда сигурна дали не ми хвърля само прах в очите):
Въпрос: „Ще „изяде“ ли изкуственият интелект хляба на пишещите?“
Отговор: „Изкуственият интелект не може да изяде хляба на пишещите, защото той не е жив организъм и не може да се храни. Той е програмен код, който може да обработва информацията, която му се подава, и да генерира отговори въз основа на тази информация. Неговата цел е да помага на хората в различни области, като например в медицината, финансите, автомобилната промишленост и други. Така че не трябва да се притеснявате, че изкуственият интелект ще изяде вашата работа…“
На следващото задаване на същия въпрос обаче, чатботът вече „се усети“ и прояви огромно желание да се учи:
„Изкуственият интелект не може да изяде хляба на пишещите, тъй като това е фигуративен израз. Можете ли да ми кажете повече за какво точно става въпрос?“.
Честно казано, нямам никакво желание да го „обучавам“. Той и без това поглъща информация дори „от въздуха“…
Вижте още:
