Тези дни не чак толкова дългият ми житейски опит (който все пак е достатъчен, за да знам това-онова за отношенията между мъжете и жените) ме наведе на една мисъл за женското приятелство.
Хрумна ми следната теория: че една от ключовите подпори на дългогодишното женско приятелство задължително включва елемента „Не одобрявам мъжа ти“.
Помислих си го, след като с моя близка приятелка взаимно си разменихме реплики за мъжете си и взаимно останахме с горчивото усещане, че никоя от нас „не одобрява“ особено половинката на другата. И че това няма по никакъв начин да се отрази на приятелството ни. Напротив – ще го затвърди.
Не, в случая не става дума за физическо харесване на мъжа на приятелката ти. И изобщо не става дума за някакво физическо отношение към него (ако такова се усети, сами знаете, дами, че колкото и да са дългогодишни отношенията ви, приятелството ще бъде изправено на изпитание).
Приятелката ти не го одобрява, бе, просто не харесва как този мъж постъпва в живота. Може да ти го каже, а може да ти го покаже, а може и да го запази за себе си, но ти усещаш, че е така. И най-вече: тя не харесва как той се държи с теб – любимата приятелка. Разбира се, не го харесва и сексуално – и по-скоро се чуди ти какво правиш с него, отколкото да те разбира в това отношение.
Защо обаче това „неодобрение“ на половинката действа толкова укрепващо върху женското приятелство?
И дали ако жените одобрявахме взаимно мъжете си, това не би компрометирало по някакъв начин тези толкова крехки и емоционални наши взаимоотношения?
Моето предположение е, че да: дори малкото одобрение на мъжа на приятелката би заплашило отношенията между двете жени.
Често близкото женско приятелство неизменно включва споделяне и „вентилиране“ пред приятелката относно поведението на мъжа ни.
Твоята най-близка и доверена дружка наистина е онази, която знае колко му беше сърдита миналата година, когато замина да работи за чужбина за три месеца и те остави сама с децата… Или колко му се дразниш, че е неспособен да постави нуждите на семейството над собствените си егоцентрични необходимости… Нима тя може да го харесва, след като е чула твоите оплаквания?
Нещо повече: колкото по-добра приятелка ти е, толкова по-сурово ще го осъжда за неговите постъпки. Много по-сурово от теб самата.
Така и трябва да бъде: в крайна сметка кой, ако не тя, е най-добре запозната с всичките моменти, в които ти си била на ръба от изтощение, а любимият ти е изглеждал щастлив и цъфтящ. Тя е страничен наблюдател и на моментите, в които той е бил груб с теб пред другите, когато сте се карали, а той неволно или нарочно те е наранил.
Тя е попивала сълзите ти след домашен скандал или тежка драма. Или след поредната ви, но не последна, раздяла.
А и те познава отдавна: напивала с теб, още когато си страдала по предишното си гадже. Тя знае какви са моделите на връзките ти, дори начина по който късаш обикновено. Пази в тайна и всичките ти младежки истории и нелепи залитания. И отлично разбира колко много значи мъжът ти за теб.
Но дори и ти никога да не си се оплаквала от него пред нея – ако е добра приятелка, тя неизменно ще мисли, че той не те заслужава. Иначе просто не би ти била близка, не мислиш ли?
Именно тази приятелка ще остане до теб и ако се случи така, че се разделиш със съпруга си. Можеш да бъдеш сигурна, че няма да мине на негова страна, ако се стигне до развод.
Разбира се, историята познава и случаи, в които „добрата приятелка“ се оказва „долна предателка“ и в един момент проявява по-специфичен интерес към твоя собствен мъж и започва да го „харесва“ – или той – нея. Никога нямаш гаранция, че от приятелските отношения няма да излезе сюжет за любовна или психо-драма, нали, но засега си убедена: твоята приятелка не би ти забила нож в гърба. Затва и продължаваш да й споделяш.
В тази връзка имам и друга хипотеза: възможно ли е ние, жените, инстинктивно да търсим и задържаме около себе си приятелки, за които със сигурност знаем, че не одобряват мъжете ни?
Че дори да са любезни с нашите половинки, всъщност тайно (или явно) ги критикуват? Възможно ли е това да ни създава чувство за сигурност с тази приятелка – може да критикува мъжа ни (че какво, нали и ние самите си го криткуваме?), но никога, никога, не би си легнала с него, нали? Даже нещо повече: колкото повече го критикува – толкова по-уверени ставаме, че ние сме си на негова страна и тя няма да ни се набърка във връзката.
Възможно ли е да постъпваме така парадоксално, дами? Как мислите?
Вижте още:
