След 70-те, а после и 90-те, свършиха златните години на музиката. Поне така го усещам аз. Други бяха песните едно време, а сега… само глупости слушат децата. Чувствам как всеки път, когато такива сентенции се прокраднат в главата ми, ми изникава по един нов бял косъм, приближавам се една стъпка до заставането на буква „Ф“ и с точилка до входната врата и следващата реплика – как едно време доматите са били истински. Smells like babushka spirit. Явно обаче не съм сама. И не се отнася само за моето поколение или за буумърите преди мен. И феновете на Megan Thee Stallion същото ги чака.
С напредване на възрастта повечето от нас са склонни да престанат да обръщат внимание на новата музика и да се придържат към песните от своето минало. Не едно изследване аргументира защо стесняваме хоризонтите си за изпробване на нова музика с напредване на възрастта и се достига до тезата, че слушането на нови песни може да помогне за създаването на нови спомени и изживяването на нови удоволствия.
Според оценка на Международната федерация на фонографската индустрия, хората по света прекарват средно 20,1 часа на седмица в слушане на музика, спрямо 18,4 часа през 2021 г.
Имаме повече начини за достъп до музика от всякога в историята и цял свят от непознати стилове за изследване. Тръпката от откриването на нови песни и нови звуци може да обогати хора от всички възрасти. Само дето през повечето време не се случва.
Желанието ни да изследваме нова или непозната музика намалява с възрастта.
Множество проучвания потвърждават настроенията на американския текстописец и музикант Боб Сегер, според когоато „днешната музика просто няма душата на стария рокендрол“.
Учените използват термина „отворени уши“, за да опишат нашето желание да изследваме нова музика. През живота ни тази готовност расте и намалява.
До около 11-годишна възраст децата обикновено са щастливи да се занимават с непозната музика. В ранното юношество се наблюдава намаляване на отворените уши, но то е придружено от интензивно подостигат нов пик през ранната младост, след което тенденцията трайнот тръгва надолу с напредването на възрастта.
Голямо проучване от 2013 г., включващо повече от 250 000 участници, потвърждава тези вариращи поведения. То също така показ а, че значението, което приписваме на музиката след юношеството, намалява, и количеството музика, което слушаме, също намалява от най-високата точка от 20% от нашето будно време през юношеството до 13% в зряла възраст.
Донякъде се дължи на разместване на приоритетите.
Изследователите имат различни, но като цяло допълващи се теории, за да отчитат тези тенденции на ниво обществено равнище. Някои тълкуват наблюдавания спад в музикалната ангажираност по отношение на психосоциално съзряване.
Юношите използват музиката като маркер за идентичност и се ангажират с нея, за да се ориентират в социалните си кръгове. Възрастните имат развити личности и установени социални групи. Като такива, двигателите за ангажиране с нова музика са намалени.
Същите тези изследователи посочват свързаните с възрастта промени в остротата на слуха – по-специално понижаване на толерантността към силен и високочестотен звук – като една от причините за намален интерес към нова музика за някои хора.
Едно обяснение за възрастовото намаляване на потреблението на музика просто постулира, че натоварените с отговорност възрастни може да имат по-малко време да изследват музикалните си интереси, отколкото по-младите хора.
Някои учени се съмняват дали има пряка връзка между спада в нивото на потребление на нова музика и нарастващата непоносимост към музиката.
Други се противопоставят на използването на хронологичната възраст като предиктор за стагнация на музикалния вкус, без първо да обмислят различните начини, по които обработваме и използваме музика през целия си живот. Тийнейджърите обикновено са много наясно какво слушат. Възрастните, които използват музиката като мотивация или съпровод за дейности като упражнения или черни задачи, може да не осъзнават степента, до която наистина слушат нова музика.
Съществува консенсус, че е много вероятно вкусът на хората да бъде оформен от музиката, с която се сблъскват за първи път в юношеството си.
Юношеството оформя музикалния вкус, първо, защото мозъкът ни е развит до точката, в която можем напълно да обработваме това, което чуваме, и второ, защото засилените емоции на пубертета създават силни и трайни връзки на паметта.
Неврологията предоставя някои завладяващи прозрения за това как и защо се развиват нашите музикални вкусове. Знаем, например, че бебетата проявяват афинитет към музиката, която са чували в утробата. (Колко ли по-силно основание е, ако албумът, който са слушали, е именно In Utero?)
Освен това музикалният вкус се определя от вече познатото. В книгата си This is Your Brain on Music неврологът Даниел Левитин пише, че когато обичаме музикално произведение, то ни напомня за друга музика, която сме чували, и активира следи от паметта на емоционални моменти в живота ни.
Това, което смятаме за наш „вкус“, е просто допаминова реакция, произтичаща от модели, които нашият мозък разпознава, които създават очакване за удоволствие въз основа на минали удоволствия. Когато спрем да слушаме активно нова или непозната музика, връзката между музикалния модел и удоволствието се прекъсва.
Може да отнеме десетилетие или две, за да стигнем до там, но резултатът е, че в крайна сметка „музиката на младите хора“ ще ни се стори чужда и ще спре да ни носи удоволствие.
И така, обречени ли сме на музикално остаряване с напредване на възрастта? Не непременно.
Скорошни изследвания показват, че музикалният вкус може да се калцира, но може и да продължи да се развива през целия ни живот.
Ето няколко съвета, ако искате да обучите музикалния си вкус така, че да надхвърли старите любимци „от едно време“:
Ако след като сте положили усилия, все още смятате, че новата популярна музика е трудна за понасяне, потърсете утеха от автора на песни Бен Фолдс, който пък твърди в своите мемоари, че добрата поп музика е предназначена да отблъсква възрастните и да привлича децата.
Вижте още:
