Момичета, кое ви възбужда повече – да ви гушкат или да ви мушкат?
Стоп, бройте до три преди да отговорите. Сигурна съм, че след трезво премисляне на този въпрос (а „трезво“ означава без вливане на няколко коктейла или бутилка вино в кръвоносната система!), повечето от вас ще заложат на гушкането. Така де, сексът и сами можем да си го правим, но виж, за гушкането си трябва „плюс един“. И този един не е старият ти, опърпан Мечо. Нито мама. Нито дори приятелката Лора, която винаги е насреща, когато си се оказала в поредната кофти житейска ситуация, включваща мъж, шеф, съседи, тест за бременност или полицията.
Ние ще ти организираме нещо като кръжок. Невиждан досега кръжок. Не е необходимо да имаш определен талант, за да се запишеш. Единственото условие за участие е да си човешко същество, на което му липсва допира до друго човешко същество също толкова много, колкото на тестото би липсвала маята, за да бухне.
Той я притиска силно в обятията си, тя заравя лицето си в ямката на шията му. Той напряга мускулите си, за да прилепи тялото си максимално до нейното. Тя прокарва пръсти през късата му коса. Краката им са преплетени, дланите им се събират. Отстрани погледнати, изглеждат като всяка прясно влюбена двойка. Истината обаче е, че са се запознали преди два часа. И след един час ще се разделят – може би за да не се видят никога повече.
Организаторът на събитието, Пол Бергман, е категоричен: „Това не е стая за секс. Разсъбличането е забранено. Важно е човек да идва тук без каквито и да е сексуални помисли, защото в основата на концепцията е създаването на една приятна и безопасна среда.“
На това място сигурно вече се смеете с глас. Как, да му се не види, е възможно нормални възрастни хора да почнат да се галят и да не свършат „на калъп“?
Бергман е социален антрополог, който е заинтригуван от идеята, след като за първи път посещава подобно парти във Финландия. Когато негов приятел го кани да участва, той е крайно скептичен, неуверен и напрегнат, но с напредване на вечерта ласките на непознатите все повече го отпускат и накрая се чувства като прероден. На всяка цена трябва да вкарам този ноу-хау и в Норвегия, мисли си Бергман на тръгване от нестандартния купон.
Всъщност финландците не са първите, на които им хрумва тази идея.
Феноменът датира от 2004 г., когато някои си Райд Михалко и Марция Бажински, двойка oт Ню Йорк, самоназоваващи се „съветници по интимните връзки“, започват да организират такива събирания в приятелски кръг.
Сайтът, чрез който популяризират дейността си, постепенно привлича интерес и на външни хора. Медиите още повече раздухват новината за галещите се нюйоркчани и скоро такива партита започват да се организират и в други части на страната.
В Норвегия обаче човек може да се отърка о непознати засега само на определени адреси в столицата Осло. Само за година време партитата са придобили такава популярност, че също като за вечеря в ресторант с три звезди Мишлен, и за тях човек трябва да се записва в списък на чакащите.
Първият час е посветен на опипване на почвата и установяване на правилата и границите при осъществяването на контакт. Участниците са инструктирани да питат преди да пипат. Например: „Извинявай, ще е ли удобно, ако сложа ръката си на коляното ти?“. Особено внимание се отделя на обсъждането на очакванията на участниците от вечерта – най-малкото защото всеки има своята лична причина да бъде на подобно място. Някои просто са гладни за допира до друго човешко същество, други все още не могат да се възстановят психически от месеците на изолация по време на пандемията.
След като теоретичната страна на занятието е изяснена, участниците се разделят на групи по трима. Няколко минути се гушкаш с А и B, а после партньорите се разменят и се прехвърляш на C и D. За наблюдаващия отстрани преплетените човешки тела приличат на странни скулптурни композиции – не непременно дело на Вежди Рашидов, а по-скоро на Хенри Муур. Дали ще си допирате коремчетата, ще се галите по главата или ще се прегръщате, изборът е ваш.
Ако така описаните партита ви се струват смехотворно занимание за прикрити онанисти, едно проучване от 2021 г., публикувано в престижнoто издание „New England Journal of Medicine“ веднага ще ви обори.
Доказателство за това е, че деца, прекарали първите години от живота си в домове за социални грижи, където са били системно лишавани от ласки, имат много по-високи нива на хормона на стреса в зряла възраст в сравнение с деца, израсли в нормална семейна среда. Друго проучване, проведено от учени от университета в Илинойс, показва, че липсата на физически контакт в ранна възраст има негативен ефект върху способността на индивида да се социализира. И изобщо мозъкът, твърдят учените, се развива по-добре, ако човек е бил гушкан като дете. Така че хайде да не им се смеете на норвежците, понеже, и без да са чели медицински журнали, са разбрали по емпиричен път, че нуждата от докосването на друго човешко същество е като жажда в пустинята, която, ако не бъде утолена, страдат и тялото, и душата.
Понеже вече нагазихме в дълбоките води на науката, хайде да направим още една стъпка по-навътре, за да изясним още повече психологията зад феномена.
Казал го е Фройд, потвърждава го и Жак Лакан. Безспорна е връзката, твърдят те, между първичния обект за всеки от нас, майката, и последващите ни избори на любовни обекти в зряла възраст. Британските психолози Доналд Уникът и Мелани Клайн определят водещото не само за психичното ни здраве, но и за начина ни за свързване с другите хора на ранните отношения майка – дете. Освен това нуждата от близост е израз и на социалната необходимост за принадлежност. Изводът е, че няма никаква извратена патология в желанието на човек да бъде милван и прегръщан, напротив – това е заложено в ДНК-то ни. Неудовлетворяването на тази първична нужда най-често води до смазващо чувство за самотност.
А хората, особено мъжете в западните общества (които по правило са много по-самотни от жените), все още им е трудно да търсят помощ за справяне с този бич на модерността. Партитата за гушкане са една удобна алтернатива. Затова и изобщо не е чудно, че списъкът на чакащите да бъдат милвани от непознати в Осло е дълъг колкото този на Шиндлер.
Особено голям е броят на младите хора до 35-годишна възраст, които признават, че се чувстват самотни. Според писателката Хилде Йостби, автор на книгата „Карта на самотата“, самотата е социален проблем в Норвегия, който вече не засяга само възрастното население. Йостби твърди, че това се дължи на вродената срамежливост и неспособността на норвежците да се отпуснат, което, казва тя, е жалко, понеже физическият контакт чрез кожата намалява стреса, нивата на агресивност, както и физическите болежки.
Вижте още: Вуйчовци, балдъзи, стринки… Защо ги няма в Скандинавието
Но да се върнем обратно в стаята в западен Осло. След края на сесията 12-те участника си тръгват определено по-малко срамежливи, отколкото преди три часа. Поне така казват. В крайна сметка излиза, че изобщо не е чак чак такова ужасно неудобство да бъдеш човек и да проявяваш открито човешките си копнежи и желания. Организаторът Пол Бергман е доволен от положителните резултати и е твърдо решен да разшири дейността на движението извън столицата.
Знаете ли какво си мисля. Че ако някои от нас ги бяха гушкали повече като деца, а и като възрастни, може би вечерните новинарски емисии нямаше да бъдат запълнени с потресаващи истории за нечовешки актове на насилие. Да, може и да звучи наивно и тъповато, като изказване на блондинка с лоботомия, но все пак си заслужава да се замисли човек дали в основата на цялата тая агресия, злост и уродщина не стои всъщност една ампутирана човешка душа, лишена от безкористна грижа и нежност.
Вижте още:
