Как откриваме своите лични механизми за самосъхранение и как съчетаваме минало и настояще?
Тези въпроси задава спектакълът "Албион" в Младежкия театър, чиято премиера беше на 25 януари.
"Албион" е най-старото известно име на остров Великобритания.
Смята се, че произлиза от латинското albus (бял), визирайки величествените бели скали на Доувър, които са първото нещо, което се вижда при приближаване към острова по море.
Градината в пиесата е директна метафора за британското общество, а героинята се опитва да възроди една "бяла", чиста и непокътната версия на Англия.
Така "Албион" се превръща в символ на илюзията, че ако подредиш цветята си по определен начин, светът навън ще спре да се променя.
Пиесата ни отвежда в старо имение в Оксфордшър, където Одри Уолтърс - успяла бизнес дама с желязна воля - решава да възстанови легендарната градина "Албион", създадена в началото на XX век.
За Одри това не е просто хоби, а мисия: да върне една изгубена Англия, да почете паметта на сина си, загинал във война, и да закотви семейството си в традициите.
Зафир Раджаб е режисьор на спектакъла, а преводът е на Сава Драгунчев, сценография и костюми - Елис Вели, композитор - Ян Руменин.
Участват Ангелина Славова, Божидар Йорданов, Георги Гоцин, Елеонора Иванова, Кирил Недков, Койна Русева, Кънчо Кънев, Мартин Емануилов, Моника Иванова, Рая Пеева, Станка Калчева.
Автор на провокативната пиеса е Майк Бартлет (роден през 1980 г.) - един от най-значимите британски драматурзи и сценаристи на нашето време. В текстовете си той изследва актуалното състояние на обществото, политиката и националната идентичност.
Известен е с това, че комбинира класически структури със съвременен, остър диалог.
"Исках да напиша пиеса за това какво означава да обичаш Англия днес - с цялата ѝ сложност, без да бягаме от грозните страни, но и без да отричаме красотата ѝ", казва Майк Бартлет в интервю за "The Guardian" през 2017 г. по повод световната премиера на пиесата в театър "Алмейда".
"Градината е много специфичен английски начин за справяне със света. Тя е свързана с граници и прегради - какво пускаш вътре и какво държиш отвън. Тя е опит да се наложи ред върху природата, точно както политиката е опит да се наложи ред върху обществото", обяснява още той, като добавя, че англичаните винаги гледат назад към някакъв "Златен век", който вероятно никога не е съществувал.
Спектакълът дава възможност за много паралели със съвременното българско общество, опитите за "закотвяне" в миналото като начин за справяне с реалността и опасностите, до които може да доведе страхът от промяна и отричането на неумолимия ход на времето.
Следващите представления на спектакъла са на 27 януари, 10 и 19 февруари.
