Детето не ви мрази, просто минава през художествен етап
Дъщеря ми ми подава лист хартия и ме поглежда с гордост.
Разглеждам нарисуваното нещо между картоф и горгона и питам:
- Много хубава картинка, мами! Какво е?
Тя отговаря, вече преливаща от емоция:
- Това си ти.
И така, аз - картофът, октопод, горгона, се запита:
Какво всъщност ни казват детските рисунки?
Не, не ме нарисува така, защото ме мрази
Нека ви успокоя.
Няма нищо лично в това, че са ви видели с три крака, глава по-голяма от тялото и ръце, излизащи от ушите. Художествен етап е.
Децата започват да рисуват с т.нар. "драскулки" - хаотични линии, които нямат горе и долу, нито логика за възрастните.
За тях това е първият начин да "оставят следа" и да изразят себе си.
После идва култовият период на "човека-глава с крака" или в по-доброто му проявление "точка-точка-запетая" - онзи герой, който всички сме рисували и който поразително прилича на балон с клечки.
Казано просто - детето не рисува кое как изглежда, а как разбира и може да изобрази света.
Рисунката - детският "чат" без емотикони
Възрастните си пишем съобщения, а децата рисуват.
В една рисунка може да има повече информация, отколкото в 20 въпроса от типа "Как беше в детската градина?".
Чрез рисуването децата показват чувства, страхове, радости и дори отношенията си с хората около тях.
Например: къщата често символизира семейството, дървото - самото дете, а комина с пушек - домашна топлина и спокойствие.
Не се обръщайте веднага към психоаналитик, ако къщата няма врата... може и просто сте забравили да купите нужния цвят боя.
Голямото "разчитане" - рисунка или сигнал
Тук идва любимата ми част - разчитането. Обикновено е доста разочароващо, защото универсален речник няма.
Няма точен ориентир, който да казва: "ако е червено, значи е ядосано".
И все пак, според детските психолози има някои отправни точки:
- Повтарящи се едни и същи образи могат да показват, че детето "зацикля" върху нещо;
- Липсващи части (примерно човек без ръце) понякога се свързват с вътрешни напрежения;
- Много силен натиск с молива може да говори за силни емоции (не задължително лоши!);
Важно е да знаем, че единичната рисунка не е диагноза. Ако беше, всички щяхме да сме били "проблемни", защото някога сме рисували лилави кучета.
Децата рисуват това, което знаят (и което чувстват)
Детската рисунка не е фотография. Тя е комбинация от преживявания, въображение, моторни умения и... малко творчески хаос.
Затова днес вкъщи слънцето може да е синьо, а тревата - лилава. Не защото не знаят цветовете, а защото за тях вътрешният свят е по-широк от реалността.
Какво ни казват рисунките
Че понякога прекаляваме с анализите. Изкушаващо е да ги питаме:
- Защо тате е без уши?
Но най-доброто, което можем да направим, е да ги помолим да ни разкажат за рисунката. Така детето ще ни каже всичко, но по естествен за него начин.
Защо да ги пазим
Вече имам над два кашона. И знам, че след години ще ги намеря - с кривите линии (вълните в морето), странните хора и еднорожките къщи.
И ще ми стане мило, да си спомня първите опити на малките хора да обяснят света и мястото ми в него. Дори на картоф - горгона.
