Вторият радиационен пик, за който и досега почти не се говори
Какво се случи в България на 26 април 1986 г. и защо населението на България е сред най-тежко облъчените в Европа след Чернобилската авария - това е предметът на изследването, което проф. Димитър Вацов предлага в навечерието на 40-годишнината от най-тежката ядрена авария в историята.
"Българският Чернобил - археология на моралната щета" е изследване, което се опира на международни доклади и български архиви и анализира диспропорцията между замърсяване на околната среда и облъчване на хората - според данни на МААЕ България е едва осма по замърсена територия, но според ООН е сред най-засегнатите по облъчване на населението, включително децата.
Предмет на анализа на автора са закъснялата и подвеждаща реакция на властта и двойният стандарт на режима.
Официалното признаване на опасността идва едва седмица след радиационния облак, а мерките са отменени преждевременно.
Информационното затъмнение около катастрофата в Чернобил е "едно от най-тежките престъпления на комунизма в България", казва проф. Вацов.
Разгледан е и "Вторият радиационен пик" (1987) - уникален за България феномен, при който чрез замърсени фуражи радионуклиди отново влизат в хранителната верига и увеличават облъчването на населението.
Ще включа тук собствените ми спомени.
Помня, че пътувахме до Ресиловският манастир, на гости на роднините на майка ми.
Помня, че тичахме из зелените поляни с майка ми и сестра ми, която тогава беше на 6.
Брахме лапад, киселец и челадинки цял ден, а майка ми ни разказваше легенди за Рила и за своето детство.
Помня, че когато се прибрахме в София майка ми изведнъж изхвърли всичко, което бяхме набрали и по неясна причина забрани да играем навън.
Предупреди ме в никакъв случай да не оставям сестра ми да играе в пясъчника или в тревата. Тихо, от недомлъвки и отделни реплики стана ясно, че нещо лошо се е случило и "детето може да се разболее".
Оперираха сестра ми от рак на 24 - беше най-младата в отделението по онкология.
После се оказа, че повечето ѝ съученички също имат различни проблеми със здравето, със зачеването, с щитовидната жлеза...
Казваха им "чернобилчета" - децата, които тогава играха в пясъчника и в тревата, без да подозират нищо.
Разбира се, връзката е недоказуема, но майка ми така и не си прости това, че ни е водила по поляните за киселец тогава.
Заради информационното затъмнение - просто защото не знаехме, България заема печалното първо място по натрупване на йод-131 в щитовидните жлези на децата според доклада на Научния комитет по изучаване на действието на атомната радиация на ООН.
Самият проф. Вацов има лична причина да започне изследването - през май 1986 г. 160 деца от софийската класическа гимназия също са изпратени на полето да берат спанак. Сред тях е и той, тогава осмокласник.
Няколко дни след началото на ученическата бригада легендарната директорка на гимназията Гергина Тончева я спира. Без обяснение тя просто нарежда автобусите да върнат децата и обявява край на мероприятието.
Години по-късно съучениците си спомнят за това. Четирима от тях вече са починали от рак, един е онкоболен - преди да навършат 50 години.
Предполага се, че през годините над 115 хил. души са починали от заболявания, причинени от радиацията.
Според данните на "Грийнпийс", близо 200 хил. смъртни случая между 1990 и 2004 г. са настъпили в резултат на чернобилската авария.
Без да заема позиция на догматичен съдник, изследването прави хладнокръвен разрез в една от най-дълбоките рани на близкото минало.
Авторът оставя читателя сам да прецени как е възможно държавният апарат да изложи собствения си народ на риск от болести и смърт - от липса на държавническа отговорност, от страх от наказание, от невежество.
Книгата се превръща в предупреждение за една система, в която етиката и моралът са напълно заменени от груповото безличие на номенклатурата.
Вече няма от кого да се потърси отговорност за "моралната нищета", за съзнателно нанесените вреди на хиляди хора.
Но не можем и не бива да забравяме уроците от тази трагедия.
"За този вид престъпление според мен тепърва трябва да се измислят подходящи юридически категории. Както се вижда от малките присъди на Григор Стоичков (министър на строителството и селищното устройство . б.р.) и Любомир Шиндаров (зам-министър на здравеопазването - б.р.), сегашните категории не са достатъчни", казва проф. Вацов.
