В операта, както и в живота, не е важно само как пееш, а каква легенда оставяш след себе си. Това е основната идея на Карлота Берлуми, живяла с убеждението, че е била истинската звезда, незаслужено останала в сянката на Мария Калас.
Историята на Берлуми и Калас е в основата на новелата "Съперницата", издадена за пръв път във Франция през 2023 г. по повод 100-годишнината от рождението на Мария Калас. Авторът Ерик-Еманюел Шмит ще гостува довечера, 29 април, на премиерата на "Ария на съперницата" в Народния театър "Иван Вазов". Специално за моноспектакъла на Биляна Петринска той прави сценична адаптация на новелата. Режисьор е Стоян Радев, преводът е на Снежина Русинова-Здравкова, сценография и костюмография - Елица Георгиева, хореограф - Теодора Попова, музика - Христо Чучков.
"Сартр казва, че няма есенция преди екзистенцията, че няма предопределеност, а човек е това, което реши да бъде. В "Ария на съперницата" ние изследваме пътя, по който човек стига от оправданията с това, което му причиняват другите, до признанието, че всеки сам избира дали да се сравнява, състезава и изтезава, или да се предаде на любовта", казва Стоян Радев, който режисира десети театрален моноспектакъл.
"Ария на съперницата" не е просто разказ за операта, това е разказ за жената, която остава в подножието на върха.
Спектакълът е едно много лично, горчиво-сладко размишление върху това какво означава да бъдеш втори в свят, който помни само първите. Героинята представя целия спектър на завистта - от ироничното омаловажаване на таланта на Калас до болезненото признание за собствената си посредственост в сравнение с "Божествената" Калас.
"Моята героиня Карлота Берлуми е затворник на една илюзия. Тя е убедена, че Мария Калас ѝ е откраднала живота, но истината е, че тя сама се е отказала от своя, за да се вглежда в чуждия. В този спектакъл търся човешкото лице на завистта - онази болка, която те кара да вярваш, че си вечно втори, въпреки че притежаваш всичко.", разказва пред БНР Биляна Петринска.
Представлението е част от световното честване на наследството на Мария Калас и показва високото признание към българския театър, като един от най-четените съвременни автори е адаптирал собственото си произведение специално за нашата сцена.
"Мария Калас винаги е била за мен символ на жертвата в името на изкуството. Но чрез образа на нейната съперница, аз исках да дам глас на всички онези, които са се чувствали 'почти' велики. Радвам се, че в България този текст намери своята сцена", споделя Ерик-Еманюел Шмит.
Следващите представления на спектакъла са на 30 април, 12 и 29 май, 5 и 21 юни, 8 юли.
