„Идиотът звъни винаги три пъти“, или любовта като упражнение по самозаблуда

„Идиотът звъни винаги три пъти“, или любовта като упражнение по самозаблуда
Снимка: "Artvent"

Еуфорична комедия с елементи на абсурд, малко драма, мелодрама, сатира и още два-три жанра, непознати на изкуството ще е първата премиера на театър Artvent за годината, съобщават от екипа.

Спектакълът "Идиотът звъни винаги три пъти" е по пиесата на Ханох Левин и ще бъде представен пред публиката в салона в сградата на УАСГ на бул. "Христо Смирненски" 1 за първи път на 26 януари. Режисьор е Богдан Петканин, а на сцената ще видим актьорите Антоан Петров-Анди, Дона Вълова, Петьо Петков-Шайбата, Мая Бежанска и Асен Лозанов.

Смях, отчаяние и леко задъхана екзистенциална паника, поднесени с онази интелигентна жестокост, с която Левин умее да превръща човешката глупост в изкуство. История за страст, самозаблуда и вечната нужда да вярваме, че "този път ще е различно". Любовта като упражнение по самозаблуда, и фарс, зад който прозира дълбок екзистенциален страх - че човекът е винаги по-смешен и по-безпомощен, отколкото му се иска да признае.

Главният герой съдия Ламка е убеден, че е открил жената на живота си - възвишена, благопристойна и, разбира се, "скромна". Само че зад нейните сълзи и романтични въздишки се крие не любов, а добре координиран дипломатически корпус от ухажори. Докато Ламка философства за любовта, ревнува с класа и страда с достойнство, светът около него се разпада с олимпийско спокойствие. История за  вечната нужда да вярваме, че "този път ще е различно".

Ханох Левин (1943-1999) е един от най-радикалните и влиятелни израелски драматурзи от втората половина на ХХ век. Творчеството му заема особено място между абсурдния театър, черната комедия и екзистенциалната трагикомедия, като често е сравняван с Бекет, Йонеско и Брехт, но с ясно разпознаваем, местен и безпощадно личен почерк. В центъра на драматургията му стоят желанието за любов и признание, което почти винаги завършва с провал, както и илюзията за смисъл, поддържана от социални роли и самоизмами. При Левин смехът не освобождава, а изобличава. Зрителят се разпознава в нелепостта на героите и това разпознаване често е болезнено, отбелязват критиците на творчеството му.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.

Подобни

Ексклузивно

Последни