Срамна работа, разбира се, има. Обаче тя не е така нареченият "неквалифициран труд"...
Има някои схващания за успех в кариерата, които никога не съм разбирала.
"Ще пораснеш и ще ти дойде акълът", са ми казвали. Само че пораснах и не ми дойде акълът. Сега разбирам въпросните схващания дори още по-малко.
Едно от тях е манията по това да имаш "сигурна работа".
Хубаво е, разбира се, да се чувстваш безопасно с професията си - от гледна точка на това да си материално осигурен или да не се притесняваш, че може да те съкратят утре, да заменят ролята ти с изкуствен интелект или по-евтина работна ръка, както и да фалира предприятието ти, или да станеш излишен по някаква друга причина.
Само че прекомерното вторачване в идеята за стабилност може да ти донесе и една друга, не толкова приятна сигурност. А именно да ти е сигурно, че до края на професионалния си живот ще си все нещастен и неудовлетворен, понеже няма да си тръгнеш от мястото, което те прави такъв. Тъй като то ти е... сигурно.
Не, благодаря.
И още - защо фикс идеята да упражняваш конкретна професия, да работиш за конкретен работодател или да печелиш конкретна сума, сякаш се приема за адекватна и едва ли не здравословна и достойна цел.
Или любимото ми: да си работиш ПО СПЕЦИАЛНОСТТА.
Преди 10-15 години, в ранното си студентство, докато все още се интересувах от важни теми като тази "какво ще кажат хората", също съм споделяла такова мислене и то много ми вредеше.
Състезавах се, дори със самата със себе си, интересувах се от измерваеми резултати, с които да се утвърдя пред околните... Не се замислях какво ме прави щастлива, къде бих била полезна.
Можех да откача при мисълта за реализация, която не е престижна или пряко свързана с желаната ми университетска специалност.
Нищо чудно, че бях вечно изнервена и с хранително разстройство.
А има и още една работна заблуда - че няма срамна работа.
Срамна работа, разбира се, има. Обаче тя не е така нареченият "неквалифициран труд", а е работата, в която използваш квалификацията си, за да вредиш на хората.
Никой и нищо не може да ме убеди, че има легитимна и човечна причина да работиш за хазартна компания например.
Това, че условията може да са добри и да ти се осигуряват нужните за теб удобства, е отделна тема.
Понеже споменах абсурдното понятие за "неквалифициран труд", нека коментираме и един последен работен мит, а именно колко маловажен е трудът на другия.
"Неквалифициран труд" е начинът да кажеш, че лично ти, бидейки завършил Философския факултет, намираш работата на касиерите в супермаркета за пренебрежима.
Нищо че никога не би могъл да приоритизираш какво да направиш, ако едновременно те очаква дълга опашка гневни клиенти, счупено е шише зехтин между секциите в магазина, касата за самообслужване е заяла, а хлябовете в пекарната загарят.
Но "неквалифицираният труд" има и своя противоположен неснобски еквивалент - "учи, мама, за да не работиш", което саркастично се използва, за да обясни как работата зад бюро не е никаква работа, и ти там си просто някакъв "много учен" от "умнокрасивитета", който се прави на докторче или на икономистче.
Много по-щастлива съм, откак развенчах лично за себе си всяка от изброените по-горе заблуди.
И откакто осъзнах, че никога няма да угодя на "хората", а и да мога, не това е, което искам.
Хората винаги ще питат "защо не си работиш по първата специалност", ако работиш по втората; "защо не си работиш по втората специалност", ако работиш по първата; и "абе, ти още ли нямаш деца", ако работиш и по двете.
Майната им на хората.
И от много време насам имам доста конкретни цели, само че формулирани по-различно от обичайните кариерни мечти.
Тук-таме още ми казват, че "не знам какво искам". А аз се чувствам като онзи, който отговорил на учителката си, че като порасне, иска да стане... щастлив.
Тя му казала, че не е разбрал въпроса, а той на нея - че тя не разбира живота.
Ето и какво искам:
- Да изкарвам пари със занимания, които са ми приятни.
- Да не ме е срам от работата ми, да не лъжа в нея, да намирам някаква полезност в действията си, дори и тя е да е малка на пръв поглед.
- Да съм се наспала и да си прекарвам сутрините спокойно, независимо от всичко и всички.
- Да водя минимален брой телефонни разговори.
- Да приоритизирам винаги и задължително социалните и емоционалните си връзки пред всяка работа на тоя свят.
Често ревизирам пред себе си дали всичко върви по план, като си задавам въпроса за всяко от горните желания дали в момента е изпълнено, или има какво да се желае.
Трябва да кажа, че през последните пет-шест години константно са изпълнени поне на минимум от 80% тези цели. ю
Ако възникнат някакви отклонения, при първа възможност коригирам своевременно.
Оттам насетне според мен дали ще издавам книги, дали ще разхождам кучета или ще мия чаши в любимия си бар, са детайли.
А ти... работиш ли си "по специалността"?
