Всеки има право да вярва в каквото реши, нали така? Честният отговор е – не съвсем.
Има очевидни, лесно доказуеми неща, в които няма нужда да вярваме – те са факти и тяхното отричане най-често буди смях. Има и други, малко по-сложни неща, за доказването на които се изисква малко експертиза. Тяхното доказване от своя страна доказва, че сме съвременни, грамотни хора.
А има и такива явления, събития и процеси, съмнението в които нанася сериозна вреда на обществото.
Живеем в свят, в който проблемът с информацията е, че тя вече не е проблем – тя е навсякъде, достъпна по всяко време и във всякакви условия. Коя информация обаче е достоверна, и коя – не? Какво са теориите на конспирацията – скрити истини, обикновени спекулации или целенасочени лъжи, и как човек да се ориентира в потоците „знание“, които го заливат?
Основен принцип на всеки конспиратор
Всичко на света, дори и съвсем очевидното, подлежи на съмнение – това е един от основните принципи на всеки конспиратор. Всъщност, това донякъде е добър принцип, защото съмнението е състояние на отвореност на съзнанието, стремеж към познание и творчество. Но в същото време, то може да бъде разрушително, когато се прилага към всичко и към всички. Все пак, трябва да има нещо фундаментално и несъмнено, трябва да има истина, за да можем да я противопоставим на лъжата. Ако няма нищо сигурно, върху какво ще изградим стабилен, смислен живот?
Учените са установили, че вярата в конспиративни теории на практика е един разрушителен цикъл – отрицателните чувства я подхранват и тя води обратно до негативни емоции.
По определение конспирацията е допускане, хипотеза, възможност, която включва сложни действия и организация – политическа, икономическа, здравна или друга. Съответната организация си е поставила за цел да навреди на субекта, на обществото, на нацията или на човешкия род въобще. Въпросът, защо някой би се затруднил да върши това, получава лесен отговор, когато разгледаме
профила на типичния конспиратор.
Той е обикновен, често незабележим човек, който много би искал да има значение. Обикновено е на „губещата“ страна на политическата сцена, има по-нисък социален статус и доходи, преживял е социално отхвърляне и е предубеден към определени „вражески“ групи.
Според Вирен Свами, професор по социална психология от Уестминстърския университет, типичният конспиратор има сравнително ниско самочувствие и усещане, че не може да направи свободен избор.
„Ако вие знаете истината, а другите не, това е начин да се утвърди собственото ви чувство, че сте независим играч и присъствате на сцената. За вас е успокояващо, че имате собствено мнение, дори и ако то е погрешно. Това, че сте открил своя истина, ви кара да се чувствате добре“, казва проф. Свами.
Освен това, конспиративната теория предлага удобно и лесно обяснение на иначе необяснимите факти – много по-лесно е да повярваш в злонамерени хора, отколкото в невидими вируси, които могат да те убият.
Когато става въпрос за необяснима, неочаквана масова смърт, за хората е по-лесно да повярват, че тя не може да е истина или резултат от естествен процес. Опитът за обяснение чрез конспиративна теория в този случай работи като защитен механизъм.
Наличието на информация и достъпът до нея нямат никакво значение за това дали и доколко ще се разпространи една конспиративна теория. Тенденцията да се обръща внимание само на доказателства, които подкрепят това, в което вече вярваме, е добре документиран и общ човешки недостатък. Полагането на усилия да се развенчае дадена конспирация може да само да направи хората по-убедени, че невярната информация е вярна.
Ние сме „най-най“…
Конспиративните теории не са изключителен български феномен, но в последната година намериха особено благоприятна почва у нас. Учените отдават това на несигурността, в която живеем. Кризите – икономическа, политическа или здравна, са реални заплахи, които засилват чувствата за несигурност, липса на контрол и безсилие, а те от своя страна подхранват склонността на хората да търсят обяснение в сложни и невероятни хипотези. Най-разпространените конспиративни теории у нас в момента логично са свързани с коронавируса и ваксините.
Според изследване от 2020 г., повече от половината от българите смятат, че коронавирусът е изкуствено създаден. Близо милион са тези, които смятат, че такъв вирус изобщо не съществува, а 880 000 българи са на мнение, че чрез ваксината за коронавирус ще се поставят чипове в телата на хората с цел контрол над тях.
Плашещо е, че социолозите отчитат нарастване на тези тенденции, за което заслуга имат нееднозначните и непремерени изказвания на представители на лекарското съсловие, както и на политици и общественици.
Трудно е да се предположи кой и защо би се заел да манипулира мисленето на българина – теориите варират от Бил Гейтс в лично качество, през рептили и всякакви извънземни, до руските и китайските лаборатории, в които някой прави нещо лошо с неизвестна цел. Защо точно към българите е насочен коварният план? Ами, защото ние сме най-най…
Ваксинирането като осъзнат избор
По данни на Единния информационен портал към 6 август българите със завършен имунизационен цикъл са само 15% от населението. Аз и семейството ми сме от тях. Дори за миг не съм почувствала някакво посегателство върху правата и свободите си, а съм доста чувствителна на тази тема. Решението беше изцяло мое, взето съзнателно, с отговорност към моето собствено здраве и към това на близките ми.
За съжаление, или прословутия чип не е сработил и никой не ме следи и контролира, или чип просто няма.
С този текст не призовавам, не пропагандирам, не защитавам и не отричам нищо. Просто предлагам отново да помислим, преди да тръгнем към съмнение и отричане. За да спрем да сме жертва на собствените си страхове.
Още от Диана Юсколова:
Афганистан: страната на жените без лица
