В началото на една нова връзка е повече от лесно да се поддържа тръпката между двама души. Всичко е ново, любопитно, вълнуващо, всеки споделен миг е възможност да научим още нещо за човека до нас. В дългосрочното партньорство обаче рано или късно се намесват ежедневието, рутината, навиците, комфортната зона. Обезкуражаващо е, но обикновено идва ден, когато вече не се чувстваме толкова привлечени от човека, с когото споделяме живота си, колкото някога сме били. И е нормално тази позагаснала искра да ни лиспва, да искаме да изпитаме отново забравеното вълнуващо усещане. Това е един от най-честите проблеми, с които се сблъскват семейните терапевти в работата си. Явлението е широко разпространено.
В редица двойки загубата на привличане се дължи на чисто физически фактори.
Партньорът ни може би прекарва всяка свободна минута отпуснат на дивана, по анцуг, ние самите може би вече не се чувстваме достатъчно привлекателни и секси със собствения си външен вид, че да сме истински привлечени от човека до себе си. Тези прозаични причини обаче не са единствените, които могат да доведат до загуба на искрата в отношенията ни. Избледняващото привличане може да се дължи и на други, по-дълбоки фактори.
Вижте още: 14 оплаквания за секса в дълга връзка
Ако се върнем към самото начало на връзката си, там чистото физическо привличане е съчетано с мистерията и риска да опознаеш нов човек, както и с усилията, които и двамата полагаме, за да потръгне добре между нас. При дълготрайните и хармонични отношения привикваме един с друг и вече не се чувстваме толкова притеснени и напрегнати как ще бъдем видени отстрани, буквално и преносно се отпускаме. Спираме да си осигуряваме непознати и вълнуващи преживявания. Ако междувременно сме станали родители, задълженията ни и промяната в живота ни, свързана с това, прави привличането още по-трудно за постигане. Намесват се стресът и липсата на сън, новите отговорности, по-натоварените графици, дори ревността, че детето отнема вниманието на партньора ни от самите нас. И на физическо, и на емоционално ниво свързването става по-трудно.
Ако усещането се задържи твърде дълго, с времето може да се превърне в тотално безразличие и да разруши връзката ни окончателно. Според препоръките на терапевти, които специализират конкретно в областта на проблемите в интимните отношения, тръпката може да се възвърне и има какво да напрвим активно по въпроса.
Най-напред е необходимо да дефинираме причините за случващото се.
За да запалим пламъка отново, трябва да си дадем сметка точно какво го е накарало да угасне – кои са тези наши и на партньора ни навици, които ни отблъскват един от друг или ни карат да губим интереса си към връзката. За целта можем да обмислим въпроса кога за последно си спомняме да сме се чувствали истински привлечени от него и какво се е променило оттогава насам. Може би вече не ходим на срещи? Може би грижата за външния вид вече не е приоритет? Или пък изместването на фокуса към децата ни наранява и ни кара да се чувстваме необичани? Каквато и да е причината, е нужно да сме честни пред себе си за нея, за да можем да постигнем положителна промяна.
Инициативата да излезем от рутината е в нашите ръце.
Най-лесно би било да обвиним партньора си за всички спадове в отношенията, но дали ние самите винаги сме се държали на ниво с него и винаги сме се старали за бъдещето на връзката си? Да направим първата крачка за втори път зависи само от нас. Тя може да е елементарна – като например го изненадаме със среща на любимо място, с романтична вечеря, с жест на внимание, който да показва, че го слушаме и обичаме. Не и със скъп подарък обаче, защото той няма да замести персоналното отношение, времето и мислите, които ще посветим на една малка изненада от нематериално естество. Примерът ни вероятно ще се окаже вдъхновявщ за човека до нас и ще го мотивира да ни отвърне със същото.
Няма да минем и без директна и открита комуникация.
Трудната част е, че няма да се получи само с жестове и изненади. Истинската промяна към по-добро във връзката ни ще изисква и да бъдем откровени един с друг и да проведем разговор, от който първоначално може да ни заболи. Ако не се чувстваме готови за този разговор, преди да адресираме проблемите си, може да опитаме да споделим и отиграем ситуацията с приятел или, още по-добре, с терапевт. Когато говорим с партньора си, трябва се постараем да сме уважителни и честни, да сме прями по отношение на страховете и желанията си. Важно е да акцентираме върху желанието си за повече любов и романтика, а не да звучим обвинителни, сякаш виждаме в човека до нас единствено проблеми и грешки.
Вижте още: Поиска раздяла, а сега страдаш? Как така?!
Съвместно можете да си изработите план как си представяте да се развива връзката ви.
Не е разпространено да се прави, но всъщност е точно толкова важно, колкото изграждането на стратегия за възпитание на децата ни. Също както всеки отделен човек връзката сама по себе си се нуждае от грижа за да расте здрава и хармонична. Ако например ви тревожи външният ви вид и това, че не прекарвате достатъчно време заедно, може да опитате да тренирате съвместно, с което ще подпомогнете разрешаването и на двата проблема. Или пък да си готвите приятна здравословна вечеря. Нужно ще бъде и да разчупите поне малко статуквото, като си отделите вечер за кино, запишете се в клуб по танци, или започнете да посвещавате единия ден от уикенда на разходка заедно извън града. Това са само примери за активности, които могат да ви помогнат да възвърнете усещането си за щастливо прекарано време заедно и да останете емоционално свързани. Докато цялото ни общуване се върти около пелени и сметки, няма как да усещаме привличане. Популярен сред психолозите съвет към двойките е да си създадат пространство или пък заделят време, в което грижите от ежедневието, домакинството и работата да нямат място – това може да бъде например масата за вечеря или пък часовете преди сън, сутрешното кафе, пътуванията. Лично за себе си пък можем по-често да отделяме време да помислим какво ни е привлякло в този човек, когато за пръв път сме го срещнали.
Ако все пак не успяваме да се справим сами, е препоръчително да се обърнем към специалист, преди отношенията ни окончателно да са излезли извън контрол. Когато става дума за здравето ни, за здравето на децата ни, дори за двигателя на автомобила ни, не бихме чакали до последния момент, отнемайки си възможността да оправим навреме проблема.
Вижте още:
