Докога ще си губим времето със срещи, в които не сме себе си?
Истината е, че в някакъв момент на всеки му писва да се опитва да намери "идеалната" си половинка.
Иде ни да възкликнем като Шарлот в "Секса и града": "Изтощена съм! Ходя на срещи откакто съм 15 годишна. Къде е той?", само за да бъдем посрещнати от едно саркастично: "Кой? Принцът на белия кон?".
Може би дейтингът е като сърфинга и следва да навигираме яхването на високите вълни на надеждите с болезнените удари в подводните камъни.
Триеш приложенията, инсталираш приложенията...
В пристъп на отчаяние може дори да заговориш човека до теб на пейката, на летището, на съседната маса. И какво от това, ако всичко свършва по един и същи начин?
Започваш да се убеждаваш, че наистина си избегнала първия си развод, след като някои от приятелите ти реално започнат да се развеждат. А ти само преди 2-3 години си хванала букета на сватбата им, но оттогава не си по-близо до никой олтар, освен може би до този на примирението.
Въпреки това колективно сме изминали доста дълъг път, ако все още се намира някой, който успява да събере достатъчно смелост и достойнство, за да ти признае на живо, че в момента обективно не може да ти даде, каквото търсиш, и предпочита да не ти губи времето.
Да, може и да звучи като най-старото клише, но за доста жени това е толкова ярък "зелен флаг", че са склонни да чакат такъв човек, да го преследват и да се надяват... Какво обаче остава от собственото им достойнство?
Известният дейтинг коуч Матю Хъси съветва възможно най-бързо да се отдалечим от онези кандидати, които по една или друга причина не са за нас.
Според него чисто статистически това ни дава много по-добър шанс да намерим партньор, с когото искаме да останем.
Лошото е, че взаимното желание само по себе си не винаги достатъчно, а още по-лошото е, и че взаимната любов - също, особено ако търсите нещо истинско и дълбоко.
Изисква се да сте наясно със себе си, да можете да комуникирате ясно и ефективно, да отстоявате границите си и какво ли още не.
И докато доста жени се стараят да се "обучат" и "подобрят", голяма част от информацията е поднесена толкова объркващо, че е или неразбрана, или криворазбрана.
Добрата новина е, че изглежда, мъжете най-накрая започват поне да се движат в правилната посока.
Може би е резултат от така нашумялата "епидемия на мъжка самотност", може би е резултат от това, че все повече жени отказват да се задоволят с клиничния минимум, но все повече мъже започват да работят върху себе си - да се опитват да разберат собствените си чувства, да ги изразят, и да полагат усилия най-малкото да изслушват партньора си.
От малки ни облъчват с историята за Принца на белия кон, във всичките му Дисни вариации. Колко от тях обаче са реални?
Дали наистина не трябва първо сами да спасим себе си?
Теорията за двете половинки, които правят едно съвършено цяло, отдавна е отживелица. Дори в класическия символ на Ин и Ян, всъщност всяка половинка е напълно завършена сама по себе си.
Време е и ние да се приемем такива, каквито сме.
Световнопризнатият семеен терапевт Естер Перел обръща внимание на факта, че очакваме от партньорите си да изпълнят функции, които в исторически контекст са се изпълнявали от цяло село.
От другия се очаква да ни е приятел, партньор, терапевт, любовник, понякога и родител.
Къде остава личната отговорност и доколкото такова напрежение може да бъде поддържано в перфектна хомеостаза за продължителен период от време?
Един интересен пример, който тя дава е, че дейтингът е сравнително изкуствено организиран процес, в който двамата сте сами за сравнително дълго време преди да се решите или престрашите да покажете на другия човек как реално живеете или да го представите на приятелите си.
Това всъщност е доста абсурдно и защо да не може част от дейтинга да е много по-непринуден и да бъдем себе си от самото начало, вместо да се опитваме да се представим в една изрядна, но и все пак изкуствена светлина?
За мен това е осъзнатият дейстнинг.
Този. при който си винаги напълно и без извинение себе си и може би това дава свободата и на другия човек да бъде също толкова истински.
Понякога няма да сработи и да сте подходящи един за друг или моментът няма да е подходящ, но подхождайки с уважение и разбиране, може да откриете, че всеки контакт, всяка среща (или три) са ви променили и са ви обогатили като човек.
Остава само да позволите на процеса да се случи.
Успех!
