Днес е денят, в който ще прозвуча като най-скучната и консервативна жена наоколо, защото ще кажа нещо, което в съвременността ми изглежда неприемливо за казване.
Не разбирам неангажиращия секс. Не го харесвам, не го търся, не е моето, макар и да съм опитвала да не е така. Не го осъждам, но и не намирам, че представлява естествено човешко търсене толкова, колкото представлява негласна обществена норма, чрез чието изпълнение не правим нищо друго, освен да притъпяваме собствените си емоции, да бягаме от отговорностите на взаимността и в крайна сметка да се нараняваме едни други.
По почти всяка тема от обществено значение наблюдавам една и съща притеснителна тенденция, а именно липсата на баланс и среда. Сам по себе си неизменно превръщан в обществена тема, личният живот не прави изключение.
Ако се вслушваме в някакъв вековно налаган религиозен и консервативен псевдо морал, сексът е срамно действие, което не следва да носи удоволствие на „извършителите“ си, следва да се случва единствено в рамките на сключен брак и единствено с цел продължаване на поколението.
Ако се вслушваме в гласа на попкултурата, маркетинга, порнографията и опциите, давани от различните типове социални мрежи, сексът следва да е поредното празно и егоцентрично забавление в петък вечер, което служи единствено за разпускане и удоволствие и не носи никаква отговорност, грижа или ангажимент към другия човек. А служи и за състезание, насочено към трупане на бройки или самоцелно надцакване с практикуване на различни типове секс.
Вижте още:
Тези две уж противоположни представи съдържат повече общи характеристики, отколкото изглежда на пръв поглед.
И двете служат за обществен стереотип и за вменяване на срам за нещо, което правиш или не правиш.
А често и съжителстват в рамките на един и същи човек, който държи себе си и околните хора по различни стандарти – изисква консервативен морал от противоположния пол и от потенциалните си партньори, докато за самия себе си намира за извинително, оправдано и дори желателно практикуването на неангажиращ секс както извън, така дори и във връзка.
Такива лица делят околните на хора за обичане и на хора за секс и трудно могат да приемат, че тези две направления могат да съществуват в рамките на един и същи човек. По-често съм наблюдавала такъв тип мислене при мъжете, но далеч не е изключение и при жените.
Вижте още:
В скорошен разговор с близък приятел той сподели с мен, че намира за погрешно и осъдително това, че не проявява интерес към случайни връзки, нито усеща като привлекателно и възбуждащо да нарича партньорката си с обидни думи като „курва“, „кучка“ и производните им по време на секс.
Замислих се, че за мен поведението му всъщност изразява най-естественото и човешко отношение, което някой би могъл да има към темата, но се замислих и че откакто се помня, съм непрестанно подтиквана да мисля по обратния начин.
Лично за мен парадоксът на неангажиращия секс се състои в следното: ако не проявявам искрен човешки интерес и симпатия към някого, не ми идва отвътре да изпитвам сексуално желание към този човек. Ако обаче проявявам искрен човешки интерес и симпатии към някого, не ми идва отвътре да търся или да се съгласявам с идеята, че „само се забавляваме“.
Тъпчеш се безогледно с храна, когато си под напрежение или се чувстваш самотно.
Гледаш нескончаем поток от клипчета, сериали и миймове, когато не искаш да останеш насаме с мислите и чувствата си.
Посягаш към алкохол, цигари или наркотици с цел да притъпиш усещане, с което не можеш да се справиш – най-често тревожност, социален стрес, тъга, гняв, отчаяние. После отново посягаш към алкохол, цигари или наркотици с цел да предизвикаш усещане, което си забравил да изпитваш – ентусиазъм, еуфория, желание, радост.
Занимаваш се с деструктивни поведения като например хазарт, самоцелно харчене или рисково шофиране или за да почувстваш измамно усещане за контрол над живота си, или за да се освободиш точно от него.
Безразборният секс е маханизъм като всички изброени, с тази разлика, че с него вредиш не само на себе си, защото обектът ти е всъщност субект, друго човешко същество.
Чрез повечето от тези подвидове демонстрираме единствено неумението си да се справим с житейската ситуация, в която се намираме, и повече или по-малко безразличие към човека, който стои от другата страна на този секс.
Вижте още:
Може би изглежда като честна сделка, когато заявиш отрано намеренията си, че не искаш нищо повече, но истината е, че не можеш да заповядаш нито на другия човек, нито дори на себе си как да се чувства от преживяването.
Спомням си как колега от университета веднъж ми разказа, че предпочита да се възползва от платени услуги, защото тогава поне е сигурен, че ще има честна сделка, а няма да заведе някого на вечеря, да купи цветя, а после да не получи нищо.
Не че логиката му сама по себе си не е правилна в посочения контекст.
Просто трудно бих могла да си представя как единствено с хладна логика и нежелание да рискуваш и да инвестираш от себе си в отношения би могъл да имаш в живота си нещо различно от… честна сделка.
Вижте още:
