Доброволчеството е акт на свобода и съпричастност, както и израз на емпатия
Покрай пролетното, лятното или ежедневното почистване на София и облагородяването на всякакви градинки и междублокови пространства, а особено напоследък покрай кризата с боклука, все повече хора се включват в доброволчески акции.
В много от кварталите с проблем със сметоизвозването хората се организират "по съседски", в почивните дни извозват с личните си автомобили отпадъците или се включват в почистването.
За едни това е нормално, адекватно действие в отговор на необходимостите.
За други обаче това далеч не е така - във Фейсбук текат сравнения с едновремешните "Ленински съботници", в които малки и големи бяха принудени да участват от страх да не бъдат обвинени, че не съдействат на обществото.
Участвахме, разбира се - не може целият квартал да е призован да почисти градинката, а само нашето семейство да остане в къщи.
Участвахме "доброзорно", както казваше баща ми, който винаги се отзоваваше.
Майка ми не слизаше за такива съботни "ангажименти" - смяташе, че трима представители от четиричленното ни семейство са достатъчни и ползваше съботната сутрин да чете, да си направи маникюра или нещо в този дух. Ние не ѝ се сърдехме, защото при такива "активни мероприятия" повече се забавлявахме в градинката, отколкото работехме.
Може би от тези времена е останало онова подсъзнателно "Не!", което се събужда у мнозина при споменаването на "доброволчека акция".
У нас тези, които участват с доброволен труд, време или средства, традиционно са по-малко в сравнение със средните нива в Европейския съюз.
Според данни на "Евробарометър" едва около 12-14% от българите са участвали в доброволчески дейности, което ни поставя сред държавите с най-ниска ангажираност в ЕС. За сравнение, средният дял в съюза е около 24%.
Колкото и да са малко обаче, тези хора действително помагат - само през 2025 г. те са участвали в повече от 600 кризисни ситуации, включително спасителни акции, гасене на пожари и помощ при бедствия, отчита статистиката.
В добре развитите общества процентът на активно доброволстващите често достига 10-20 % или повече от населението — а в някои страни, като Нидерландия, делът на хората, които помагат неформално на други (без нарочна организация), достига над 70%.
И на никого не хрумва да се оплаква, че плаща данъци, че трудът му се използва, че "общината е длъжна" и т.н.
Как го правят?
Доброволчеството е акт на свобода, съпричастност и лично участие в подобряване на околния свят.
В основата му стои вътрешна мотивация, която надхвърля личната изгода и се свързва с ценности като солидарност и отговорност към общността.
"Не е кой-знае какво, просто го правиш, защото трябва да се свърши, а ти можеш да го свършиш" - това ми каза преди около 15 години Тихомира Методиева, дългогодишен доброволец и човек, за който всяка нужда от помощ е предизвикателство, на което трябва да се отговори.
Доброволците най-често се водят от личното си усещане за смисъл и принадлежност.
За много хора помощта е начин да утвърдят собствената си идентичност и морални убеждения.
Психологически това може да се обясни с потребността от значимост - желанието човек да чувства, че от действията му има някакъв ефект. То е и форма на самоактуализация - най-високото ниво на човешките потребности.
Сред ключовите психологически основи на доброволческите действия е емпатията - способността да разпознаваш и преживяваш емоциите на другите.
Хората с по-високо развита емпатия по-лесно се мотивират да помогнат, защото чуждата болка или нужда не остава абстрактна.
Към това се добавя и вътрешният морален компас - личната система от ценности, която насочва поведението дори когато няма външен натиск или награда.
Не всеки може да бъде доброволец, и това не е морална присъда, а психологическа и житейска реалност.
Тази дейност изисква емоционална устойчивост, способност за справяне със стрес и разочарование, както и готовност да дадеш нещо без гаранция за признание или въобще някаква полза.
Някои хора се намират в етап от живота си, в който основните им ресурси са насочени към личното оцеляване, сигурност или справяне със собствени кризи, а в такива случаи е трудно да се отдели енергия за другите, без това да води до изчерпване.
Не всички хора имат и еднаква нагласа към социалната ангажираност.
Индивидуалните различия в личността, възпитанието и житейския опит оформят различни начини за изразяване на потребностите, вкл. на потребността да сме полезни, да реализираме потенциала си или да се включим в кауза, по-голяма от самите нас.
За някои тези потребности се удовлетворяват чрез доброволчество, за други - чрез професионална отдаденост, грижа за близките или създаване на стабилност в семейната среда.
В крайна сметка доброволчеството не е задължение, а вътрешен избор.
Разбираме тези, които не споделят идеята за доброволен труд или средства. Не разбираме обаче онези, които използват труда, идеите и доброто желание на доброволците за лична, корпоративна или партийна цел - има такива, и за жалост те никак не са малко.
Не разбираме и тези, които идват на акциите само за да заявят, че не са съгласни, да предявят претенции или да дават непоискани съвети. Е, в края на краищата, и те вероятно имат своите причини, но и ние сме хора и можем да не разбираме...
Преди години, когато децата ни бяха малки, мъжете от блока се събраха и ремонтираха детската площадка.
Никой не ги беше карал, просто един забелязал, че пейката се клати, друг се ядосал, че люлката е със счупена седалка... Пребоядисаха и стегнаха пейките, оправиха люлките, боядисаха катерушката, после всички заедно поседяхме и поиграхме с децата.
За последните две действия се присъединиха всички съседи, включително и тези, които не се бяха включили в работата.
После, разбира се, пейката пак се счупи, но децата ни вече бяха пораснали и щафетата поеха следващите ежедневни обитатели на площадката.
А мъжете ни и днес си напомнят - "А помниш ли, когато оправяхме детската площадка, Пешо от третия етаж как не знаеше да боядисва, и го учехме...".
Никой не се е родил научен на умението да боядисва, но пък има неща, които не се учат.
Не е боядисването, а включването, умението да бъдеш част от общество, желанието да си полезен, да те запомнят с добро - с едно посадено дърво, ремонтирана пейка или почистена градинка.
Не е много, но е повече от нищо.
