Преди бременността нещата са прости, правите секс винаги и когато и където искате. Ако живеете сами, жилището е ваше, не се съобразявате с никого, може да се отдадете на любовни ласки по всяко време на денонощието, няма проблеми, само трябва да внимавате да не вдигате прекалено много шум заради съседите все пак.
По време на бременността се появяват първите предизвикателства, в началото някои двойки се притесняват да не стане някоя в беля, а в края с огромния корем става леко неудобно. Но не и невъзможно, стига да няма противопоказания, разбира се.
Първата ми дъщеря се роди седмица след термина. Лекарите бяха ужасени какво се случва и тогава нашият доверен гинеколог се обърна към мъжа ми с думите: „Сега е време ти да помогнеш за раждането на бебето“, а той я гледаше учуден, защото не можеше да разбере каква точно ще е неговата роля. Оказа се по-скоро приятна. Предизвикването на раждане се случва и благодарение на прилив на серотонин, хормонът, който се отделя по време на секс. Така прехвърлили деветия месец, аз имах корем като на огромен кит, ние се оказахме с медицинско предписание за секс, за да се роди бебето. В онзи момент лично на мен не ми беше до секс, камо ли по задължение, но страхът да вляза в болницата предварително, ме караше да приема всичко. В крайна сметка, първата дъщеря се роди успешно.
След това, въпреки умората, която те кара да заспиваш във всяка възможна поза, намирахме време за себе си и за отношенията си като двойка. Защото ние сме първо мъж и жена, а после и родители. И двата аспекта не трябва да си пречат и да се пренебрегват, въпреки че децата неминуемо застават на първи план. Въпросът е да не е винаги и завинаги.
Бебето спеше в нашата стая, но това не ни е пречело в интимните моменти. То спеше непробудно като пън. Така след две години се сдоби със сестричка.
Започна да става весело и дори комедийно, когато поотраснаха и съответно влизаха в стаята по всяко време на денонощието, за да ни събудят, да проверят какво става или просто да се гушнат. Аз се бях върнала на работа и умората и ангажиментите бяха нараснали тройно. Така ценното време, в което можехме да сме зааедно с мъжа ми, ставаше все по-малко, най-често през уикендите. Вечер през седмицата просто падахме на възглавниците от умора след като с последни сили сме приспали децата, които кой знае защо никога не се уморяваха.
След няколко опита да останем насаме, изненадани от въпроси „Ама вие какво правите“, „Защо още спите“ и „Стига сте се гушили“, решихме да залостим вратата с кресло, стол и подръчни средства. Но децата разбиха и това препятствие. Тогава им пускахме детско с надеждата, че поне то ще ги задържи, но никога нямаше сигурност на 100 процента. Още по-интересно стана, когато свекърва ми пристигна за месец вкъщи и изведнъж връхлетя в спалнята, за да ни съобщи последните новини от прогнозата за времето. Вече започнахме да мислим сериозно за посещение в хотел, а може би просто трябваше да сложим ключалка на вратата.
Вместо да се отчайваме, решихме да вземем нещата от смешната им страна и да се радваме, че все пак имаме желание на интимна близост, защото много двойки, веднъж станали родители, имат проблеми с това. По едно време се будехме и рано сутрин, към 6 часа, за да се възползваме от ситуацията.
По един или друг начин, стига да има желание, време и пространство се намира. Ние сме нагледния пример, вече чакаме трето бебе, а то не дойде благодарение на щъркела. Може би и липсата на притеснение оказа влияние, тъй като винаги сме възприемали секса като нещо нормално, естествено и не сме се притеснявали твърде много. Просто, имаме готовност, във всеки един момент да се наврем под завивките, за всеки случай.
